Време е з авкусна, неделна рецепта. Както знаете, обичам бързите и вкусни, здравословни ястия, така че днес ще ви предложа още едно такова, с което да разнообразите менюто си.
Необходими продукти: (още…)
Как мина седмицата ви? Моята беше чудесна. Опитвам се да предизвиквам себе си и ограничнеията, които понякога си налагам в различни области от живота си. Понякога първата крачка е толкова трудна, но после се оказва доста забавно. Така че тази седмица започнете да предизвиквате себе си дори за малките неща, които отричате в живота си и в себе си. Можете всичко. Просто опитайте.
Междувременно намерете време за най-интересните статии, които прочетох тази седмица.
Първо, (още…)
Инес, от един месец тренирам и се храня правилно, но резултатите не са такива каквито очаквам. Как да отслабна по-бързо? Истината е, че няма заместител на упоритата работа(ТУК) и постоянството. Както излишните килограми са отнели години, за да бъдат натрупани, така ще отнеме и време, за да се отървете от тях. Всичко опира до това да намерите правилния метод, но въпреки това, ако не полагате усилия да го прилагате в живота си, успехът ще си остане мираж.
Инес, възхищавам се на волята ти. Как успяваш да запазиш мотивацията си, когато се сблъскваш с неуспех в която и да е сфера? Много е просто. Всичко, което се иска, за да промените живота си е да промените гледната и точка.( ТУК ) Когато гледате на неуспеха, като на възможност- възможност да откриете кои са слабите ви страни; какво върши работа и какво не, тогава е много вероятно да откриете това, което ще ви помогне да коригирате тези слабости. Неуспехът е нещо, като идентификация- на това върху какво е необходимо да работим, за да прогресираме. Замислете се само… ако правехте само неща в които успявахте, тогава щеше да ви липсва мотивация. Щяхте да правите нещо, в което знаете че сте добри и то нямаше да ви носи емоцията, която носи това да се стремиш, да очакваш, да се надяваш.
Инес, миналата седмица попаднах на страницата ти и съм очарована от резултатите, които постигаш със себе си и клиентите си. Бих искала да пробвам и аз да се храня по този начин, но мисля, че е опасно да се ядат толкова много мазнини. Ако говорим за опасно… опасно е (още…)
Днес ще ви кажа нещо откровено! Няма такова нещо, като „Ям много добре и тренирам, но не постигам никакви резултати.” Ако си събирах по 1лв. за всеки път, когато някой ми каже това, сега щях да съм сред топ 10 на милионерите във Forbes.
Понякога е наистина изумително каква склонност към самозаблуждение имаме. Поставяме си дадена цел и уж намираме правилния метод за постигането ѝ.
Първоначално може и да сме последователни и наистина да следваме стъпките към успеха, но идва момент, когато лека полека, старите ни вредни навици, тихо и на пръсти се завръщат в ежедневието. Незабелязано! А ние сме толкова обзети от фалшивата си представа, че сме променили много неща и че сме на прав път и липсата на желани резултати ни смазва психически.
Много често хората се отказват от това да следват здравословен начин на живот, да се чувстват по-добре и да са в по-добра форма, защото твърдят, че са пробвали всичко, но никога не се получава. Считат, че имали лоши гени.
Е, истината е, че за човек който отрича действителността, винаги се намират достатъчно значими оправдания, които да извинят липсата на резултати.
Не мога да ви опиша колко често питам хората, с които тренирам как се хранят. И ако ги слушате, всички са изключително праведни и понякога даже успяват да ме накарат да се замисля, защо тогава промяната в здравословното им състояние или физиката така и не проличава. Разбира се не става въпрос за всички. Заобиколена съм от прекрасни, трудолюбиви, всеотдайни хора, но винаги се намират и такива, които въпреки труда в залата, мамят себе си в кухнята.
Беше един от тези есенни дни, в които дъждът проливно се изливаше. Сякаш беше настъпил моментът, в който всички емоции на лятото трябваше да бъдат отмити… да си отидат заедно с него и да отстъпят място на тези, които се задаваха от бъдещето и седяха на прага на настоящето,в очакване да бъдат поканени, а след това пълноценно изживени.
… а тя седеше на средата на стаята и ако я гледаш отстрани, можеше да си помислиш, че се опитваше да съчувства на времето, което бе навестило… чувствата ѝ се търкаляха по бузите и се стичаха на пода. Всяка емоция- капка по капка- се прераждаше в очите ѝ и се стичаше по дългите ѝ мигли, откъдето за последно присъстваше в живота ѝ, а след това безвъзвратно падаше в бездната на настоящето, която разделяше миналото и бъдещето.
Имаше нещо красиво и пречистващо в тъгата. Сякаш потушаваше пожара от изпепеляващите страсти на случилото се и създаваше нова възможност за продължение…
Защото миналото не бива да се събужда. Защото с миналото не трябва да се прави компромис и не трябва да му подхвърляме спомени, които да го съживяват, разпалват и да му дават сила, с която да минава през настоящето, да оставя следи от саждивите си стъпки и да нахлува в бъдещето, от където ехидно ни се присмива и ни причаква, за да ни оплете в оковите си и да ни превърне в роби на останките от миналото.
Душата ѝ беше натежала от емоциите и мислите, които я обземаха и една гръмотевица, която разцепи тишината, върна присъствието ѝ.
Погледна през прозореца и си спомни как, за да разбереш живота, трябва да разбереш природата. Как трябва да я съзерцаваш и всеки ден да откриваш законите, които въвеждат хармония и ред в нея… а после да ги използваш, за да въвеждаш хармония и ред в собствения си живот и да създаваш смисъл в собственото си съществуване.
Замисли се за есента- сезонът на изобилието, който ти дава възможност да обереш резултатите от усилията, които си положил през предходните месеци. Сезонът, когато чувството на (още…)
Ако следите страницата ми във Facebook( ТУК), знаете че много често ям черен дроб. Много харесвам телешкия черен дроб,макар че той е малко по-жилав от свинския. Преди време бях попаднала на една рецепта, където имаше един трик за приготвяне на крехък, сочен, телешки дроб и наистина се получава доста добре.
От тогава си приготвям така черния дроб ( е, добре де…само, когато не бързам и искам да е крехък 😉 ).
Необходими продукти: (още…)
Как мина седмицата ви? Моята е чудесна. Изключително много обичам есента и при всяка възможност се опитвам да си открадна време за парка, за да се наслаждавам на хубавия сезон.
Пожелавам ви прекрасен уикенд и не забравяйте да се храните добре и да се движите повече. По-студеното време не е повод да седите вкъщи, а прото да обличате по-добре.
Намерете време и за списъка с най-интересни статии, които прочетох.
Първо, (още…)
Как минава седмицата ви? Моята е доста натоварена, но пък чудесна. Във вторник се вложих много в тренировката си по плуване и вчера бях доста уморена. Понякога се изумявам от способността на водата да изпива силите ми.
Тази седмица реших да променя малко рубриката, като отговорих на повече въпроси, по малко по-различен начин.
Инес, искам да започна да се храня здравословно, но нямам представа от къде да започна. Чувствам се объркана! Решението е едно-направете всичко толкова лесно, че да няма как да кажете не и да се разубедите. Какво ще кажете да започнете от закуската(ТУК)? Не започвайте с огромни промени- напредвайте стъпка по стъпка(ТУК). По-добре на малки, сигурни и стабилни крачки(ТУК), отколкото да се опитвате да прескочите пропастта на един път.
Инес, харесва ми страстта и желанието, с което вършиш работата си. Аз мразя моята. Какво да правя? Изберете себе си(ТУК). Открийте това, което ви кара да се чувствате живи, открийте как можете д аго превърнете в дейност, с която да помагате на хората и започнете д аго правите. Така ще получавате достатъчно пари, за да живеете и да правите това, което ви харесва, като същевременно ще помагате на другите също да постигат целите си.
Инес, непрекъснато ми се случват неприятни неща. Нямам мотивация да продължавам. Ето сега имате(ТУК).
Инес, ненавиждам кардиото. Значи ли това, че нямам шанс да отслабна и трябва просто да приема сегашното си състояние? Тогава не правете това, което ненавиждате. Когато средствата, с които разполагате, не ви приближават към постигането на целта, променете не крайната цел, а методът за постигането ѝ(ТУК).
Инес, непрекъснато губя мотивация да следвам режима си. От къде да черпя вдъхновение? Когато не ви стига достатъчно мотивация, потърсете я в себе си. Решете, че от днес нататък ще правите само най-доброто за себе си(ТУК) и тогава няма да имате избор освен да действате според обещанието, което сте си дали.
Инес, писна ми от еднообразни хранителни режими. Какво да (още…)
Днешният пост няма да е много информативен, но ще ви предложа едно упражнение, което вероятно доста малко от вас са пробвали, тъй като не е сред най-популярните. Въпреки това упражнението е изключително добро, що се отнася до стабилизация и засилването на мускулите на торса. Освен това тренира и стабилизацията в раменната става, което също е от полза.
Бих причислила упражнението, към един вид прогресия за ходене на ръце.
Като изключим ползите свързани с тренировките и тялото, упражнението е изключително забавно, особено, ако го правите пред публика и се наслаждавате на шокираните им погледи.
Сестра ми засне клипа и докато правех упражнението, всичко което тя можа да каже на изненаданите хора в залата беше „Да, май пак трябва да я записвам на детска градина.“ 🙂
Упражнението се казва алигаторско ходене и ако си нямате алигатор в залата, време е вие да се превърнете в такъв.
Това, за което трябва да внимавате е да държите таза си стегнат, така, както правите ( надявам се) при всички други упражнения. Упражнението не е за начинаещи, а по-скоро за напреднали, така че ако нямате стаж в залата, не бързайте да го пробвате.
А, ето и какво представлява: (още…)
Вървеше по алеята към мястото, където пътищата им се разделяха; към кръстопътя където всеки щеше да поеме към своето бъдеще, обогатен от опита и ограбен от емоциите на раздялата. Седиш на сантиметри от човека срещу теб, а го чувстваш толкова далечен. Искаш да кажеш много, а сякаш нещо те спира. Хора, които до вчера са били част от живота ти днес сякаш нямат място в него.
Оглеждаш се и се чудиш как да пренаредиш настоящето си, така че да им отредиш място в живота си, така че да ги запазиш до себе си…дали от сантименталност по споделеното минало или пък просто от чиста егоистичност, че ако ги оставиш зад гърба си, те ще се превърнат в част от настоящето на някой друг.
Седиш срещу човека и ти се иска да го прегърнеш за довиждане, да му пожелаеш късмет. Но как би могъл да протегнеш ръце към някой, който е на километри от теб, от твоята същност? Не е ли това равнозначно на това да протегнеш ръце към нищото и да прегърнеш една празнота… която остава в теб до края на живота ти?
Минаваме през алеите на живота, където някой винаги очаква да ни срещне – за да ни научи на нещо или пък, за да самият той да получи урок от нас. Някои хора влизат в ритъма на нашата походка и успяват да вървят редом до нас – до самия край…други пък непрестанно ни гонят или ни принуждават ние да бъдем гонещите. Надпревара, в която рано или късно на следващия ъгъл гонения или гонещият се препъва и пада. Остава там, за да дочака следващия си спътник.
Често пъти този, който продължава да върви (още…)
Обожавам броколи. Това е една от любимите ми зеленини. Мога да ги ям всеки ден. Затова реших, че любителите на броколите, биха харесали идеята за супа от броколи, която да подхожда на вратната пържола. Ето от какво се нуждаете, за да си я приготвите.
Необходими продукти: (още…)
Как мина седмицата ви? Не се изненадвайте от огромния брой статии. Миналата седмица ви предупредих, че съм си запазила много неща за четене. Така че сега имате възможност и вие да прегледате списъка ми.
Междувременно не забравяйте да си прекарате прекрасно уикенда, да ядете хубава храна и да се движите повече.
Първо, (още…)
Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.
