“Животът на обикновения човек е еднопосочна улица. Той познава единствено пътя, който го води към ограниченията. Едничката му вяра, абсолютната му лоялност е към смъртта. Изборът как точно да погубва себе си е единствената му истинска свобода.”
…и честно казано точно тази свобода на избора, как да погубват себе си е това, от което ми се иска хората доброволно да се откажат. Ден след ден запълваме деня си с дейности ,които само ни гарантират бавна, сигурна и мъчителна разруха. Всяко наше действие, всяко наше решение какво да ядем, колко и дали изобщо да се движим, или ни дава възможността да правим тялото си по-силно и по-здраво, или пък е само още една „хапка” към самоизяждането и саморазрушението ни.
Отдавна се отказах да се „оправдавам” за избора си на храна, за желанието си да тренирам и да водя живота, който водя. Тези, които не изповядват същите ценности, като моите, ме намират за странна, крайна, вманиачена.
Но те дори не разбират. Те нямат идея, че в това да избираш да даваш качествена храна на тялото си и в това да се движиш достатъчно и да не губиш функцията на тялото си няма нищо крайно. Всъщност не виждам нещо по-естествено от това.
Може би, ако ден след ден не губехме връзката си със себе си и не ставахме все по-глухи за сигналите, които тялото ни изпраща, всички щяха да обръщат повече внимание на това, което ядат и на това колко време прекарват в заседяване и залежаване.
Обичам, когато ми казват „Един живот живея, няма да се лишавам.” Нека ви попитам, това ли е всичко, което може да донесе наслада и удовлетворение от живота? Това да седите и да ядете храни, които погубват тялото и здравето ви. Храни, които лишават от живот всяка една клетка и правят душата ви затворник, в тяло на мъртвец?
Храната е това, което трябва да дава сила и енергия, за да можем да използваме тялото си, като инструмент да правим неща, които наистина носят наслада от живота.
Кога беше последния път, когато (още…)
