Понякога отивам в гората. Не, за да бягам, а за да намирам себе си. Сядам и си събирам тишина и спокойствие. Наслаждавам се на вековните дървета и си мисля колко ли болка, сълзи, разочарование и отчаяние са попили корените им.
Колко ли безнадеждни викове и ридания са се впили в стеблата им. А те все още седят сияйни и великолепни. Пазят тайните на хиляди човешки души. Превръщат се във верен спътник и другар на всеки самотник… дошъл, за да открие себе си.
Днес гората беше моят дом. Днес вековните дървета разпръснаха моите мисли, вятърът погали умореното ми тяло, а звънката песен на птичките прегърна белезите по сърцето ми.
Харесва ми самотата…. Но не в смисъла на раздиращата болка и тягостното притискане на четирите стени, когато душата ти се чувства в плен на тишината.
Харесва ми самотата, всмисъла на усамотението. Моментите, когато дръзваш да погледнеш в себе си и да се разровиш… да откриеш безграничния си потенциал. Усамотението е моментът на себеосъществяване; самореализация.
Тогава, когато си принуден да спреш да бягаш от себе си, запълвайки времето си с повърхностни разговори, фалшиви комплименти, дейности, които ти помагат да потънеш в забрава и да се отдалечиш от себе си… принуден си да се обърнеш към себе си и да разгледаш с какво разполагаш; да срещнеш всяка слабост- да се сприятелите, да я опознаеш, изживееш и превъзмогнеш; да пренаредиш всяка силна страна и да я поставиш там, където принадлежи; там където, не просто стои, като трофей и напомня за съществуването си, а там където може да реализира способностите си.
Усамотението е моментът, когато каниш себе си на среща… за да бъдете откровени един с друг и да си кажете всичко в очите- без преструвки, без срам, без снизхождение.
Моментът, когато получаваш възможност да си дадеш всичко, което светът ти е отнел… да преживееш всяка емоция, в най-голямата ѝ дълбочина- без да се страхуваш, че някой ще се възползва от голотата на душата ти или пък ще се подиграе на детската ти наивност и утопична представа за света.
Усамотението е цял един свят… където съществуваш само ти и всичко, което присъства, всичко, което се случва е отражение на собствената ти същност.
Усамотението е единствения начин да познаеш себе си, защото само тогава си истински.
Защото, когато си заобиколен от другите, личността ти се моделира според очакванията им, разбиранията им, действията и думите.
А как би могъл да опознаеш някой, който има толкова много лица?… някой, който изменя същността си с всяка капчица време, която отмерва живота…
Усамотението е единствения начин да откриеш себе си, за да не се изгубиш сред тълпата… единствения начин да откриеш сигурността, в константата на присъствието си.
…единствения начин да откриеш свободата, чрез вярата в способностите си…
Вие обичате ли да прекарвате време в усамотение или винаги имате нужда да сте сред другите?
П.С. Ще ви бъда много благодарна, ако ми помогнете да популяризирам тази статия, като я споделите с вашите приятели! Благодаря ви!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!
И още малко снимки 🙂
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
Така е, както се казва „по-добре сам, отколкото зле придружен“. Има хора, които никога не престават да търсят себе си, без да подозират, че всъщност са себе си – просто не можеш да избягаш от твоя Hihger-self или Thetan. Не винаги успяваш да декодираш ментално концептите им. Затова помага усамотението и концентрация върху дълбокото дишане – вдишване и издишване. Едва тогава нещо сякаш избистря съзнанието ти, изменя се вибрационната ти честота (нали си спомняте, че ние сме вибрационни същества), успокоява те, вдъхва ти увереност, разбиране, една по-широка перспектива за обкръжаващия те свят, влизаш в мир с тялото си, защото ти не си „тялото си“. Ти си духовно същество в човешка форма, за целта на настоящото ти преживяване в този живот, защото съществуват космически закони, които никой не може да пристъпи. Понякога най-простите въпроси могат да имат най-сложни отговори. Попитай се „кой съм аз“, „откъде идвам“, „накъде вървя“, „какво правя“ и ще видиш колко често отговорите ще се менят. Да дерзаят търсещите…
А помислих, че само аз съм така и се бях оплашил, че вече съм минал границата..
Харесвам как описваш усамотението като среща със себе си. Понякога се стряскам колко ми допада да съм на „среща“ с любимия си човек (аз). Сигурно има и нещо егоистично в това, но за мен е почивка от търпене на маските и преструвките на околните.