Всеки от нас знае на каква възраст е, но рядко се замисляме дали броят на изминалите години от раждането ни, съответства на реалното състояние на тялото ни. За разлика от хронологичната възраст (на колко години сме), биологичната възраст е мярка за реалното състояние на клетките, органите и тъканите ни. Тя отразява как старее нашето тяло и може да бъде значително по-ниска или по-висока от хронологичната ни възраст, в зависимост от начина ни на живот.
Не можем да променим датата си на раждане и колко години са изминали оттогава, но чрез ежедневните си избори можем да влияем върху състоянието на клетките, тъканите и органите си. Учените отиват и по-далече. Установяват, че има още по-точен измерител от биологичната възраст, която показва общото състояние на тялото ни. Причината е, че тялото ни не остарява равномерно и всеки орган може да има различен темп на стареене (1). Например, някои хора могат да имат по-младо сърце, но по-стари бъбреци, а другите обратното. Но в същото време общата им биологична възраст да е една и съща. Това показва, че хора с една и съща обща биологична възраст могат да имат много различни профили на органно стареене. Затова учените са открили методи, чрез които могат да изследват какъв е темпът на стареене на отделните органи и така да оценят коя система в тялото на всеки човек остарява най-бързо и каква е връзката с развитието на заболявания. Затова установяването на темпа, с който стареят различните органи е по-информативно от общата биологична възраст.
Как се определя възрастта на отделните органи?
Всеки орган оставя белтъчен отпечатък в кръвта. Учените са използвали тези отпечатъци, за да изчислят дали даден орган изглежда по-млад или по-стар от календарната възраст на човека.
В едно такова изследване са измерени близо 5000 различни белтъка в кръвта на 5676 души (2). После е проверено кои от тези белтъци са характерни за определен орган. Например някои белтъци се произвеждат много повече в мозъка, други в черния дроб, сърцето или мускулите. За да приемат, че един белтък е характерен за даден орган, учените използвали строго правило – генът, който го произвежда, трябва да е поне четири пъти по-активен в този орган, отколкото във всеки друг. С тези данни обучили компютърни модели да разпознават как обикновено изглеждат белтъците, свързани с даден орган, при различни възрасти. После можели да сравнят конкретен човек с този модел. Например, ако белтъчният профил на сърцето при 50-годишен човек прилича повече на типичния профил на 65-годишни хора, моделът би отчел ускорено стареене на сърцето. Важното в случая е, че учените не са взимали проба директно от всеки орган. Използвали са белтъците, които органите освобождават в кръвта, като своеобразни следи за състоянието им.
Какво всъщност означава „възраст на органа“?
Тази разлика между календарната възраст и възрастта, която моделът предвижда, се нарича разлика във възрастта. Това не означава, че органът е точно на 50 или 70 години. Означава, че молекулярният му профил изглежда по-млад или по-стар в сравнение с хора на същата възраст. Най-интересният резултат е, че хора с една и съща биологична възраст могат да имат много различни профили на органно стареене. Това показва, че общото число за биологична възраст може да скрие важни разлики, които определят здравословното състояние на конкретния човек. Ускореното стареене на всеки орган предсказва най-добре заболяванията, които засягат именно него. По-старите бъбреци са свързани с диабет, високо кръвно налягане, затлъстяване и висок холестерол. По-старите мускули са свързани с проблеми с ходенето и по-лоша подвижност, а по-старият мозък с мозъчно-съдови заболявания. Това ни показва, че този тип изследвания не просто измислят възраст на органите, а улавят нещо, което има реална връзка със здравето ни. И дори ако общата ни биологична възраст е удовлетворително число, все пак може да имаме орган, който старее с по-бърз темп.
Кои органи имат най-голямо значение за дълголетието?
В друго изследване е установено, че за дълголетието има особено значение кои органи остават млади (3). Затова е поставен въпросът: „Кой орган е най-важен за дълголетието?“ И резултатите са изненадващи – не сърцето, не черният дроб, не бъбреците, а мозъкът! Колкото по-стар изглеждал мозъкът, толкова по-висок бил рискът от смърт. Учените предполагат, че това може да отразява централната роля на мозъка в регулацията на възпалението, автономната нервна система и хормоналния контрол. Друга хипотеза може да е свързана с това, че здравето на мозъка зависи и от здравето на други органи и системи – например, сърдечносъдовата.
Други изследвания подкрепят тезата, че биологичната възраст на мозъка има най-голямо значение за здравословното състояние. Авторите показват, че хора с млад мозък имат по-нисък риск от развитие на Алцхаймер, дори ако носят APOE4. Обратното – старият мозък увеличава риска независимо от генетичните предпоставки. Това предполага, че биологичната възраст на мозъка съдържа информация, която не може да бъде обяснена само с гените.
В същото изследване е поставен и въпросът: „Кои хора живеят по-дълго?“
Най-логичният отговор изглежда: „Колкото повече млади органи, толкова по-дълъг живот.“ Вместо това се откроили два органа, чиито темп на стареене допринася най-значимо за дългия живот – мозъкът и имунната система. Хората с едновременно млад мозък и млада имунна система имали най-нисък риск от смърт през периода на проследяване. Разбира се, това не означава, че останалите органи не са важни. По-скоро в този анализ именно тези два органа се оказали най-силно свързани с дълголетието.
Скоростта, с която стареят органите ни генетична съдба ли е?
Органната възраст е чувствителна към фактори като начин на живот и прием на лекарства. Това предполага, че тези показатели не отразяват само фиксирана генетична съдба, а въздействието на ежедневните ни избори върху здравословното ни състояние. По-старите органи са свързани с навици като тютюнопушене, консумация на повече алкохол, безсъние, обездвижване и социални лишения. По-младите органи са свързани с интензивна физическа активност, консумация на мазна риба, по-високо образование.
Не само отделните органи стареят с различна скорост. Те образуват мрежа и стареенето на една система може да е свързано със стареенето на други. В тялото нищо не работи само за себе си. Затова учените анализират връзките между органите и израждат мрежа на многоорганното стареене (4). Това означава, че ускореното стареене на една система е свързано по-силно с някои системи, отколкото с други. Например, сърдечносъдовата система може да има връзки с бъбречната функция, мозъчното стареене и метаболитната система. Това ни показва, че хроничното заболяване може да започне локално, но стареенето, което го съпътства постепенно става системно и обхваща цялото тяло. Следователно не остаряваме като сбор от независими органи. Остаряваме като мрежа. Един орган може да изпревари останалите, но с времето неговият проблем често започва да се вижда и в цялата система (тяло).
Колкото и любопитна да е темата за различния темп на стареене на органите, за съжаление тези изследвания не са достъпни за повечето от нас. Но може би в бъдеще ще бъдат и тогава вместо да се питаме: „На колко години станах?“, ще можем да си отговорим на въпроса: „Кой от органите ми старее най-бързо и как мога да променя начина си на живот, за да преобърна това?“
Абонирайте се за нюзлетъра ми, за да не пропускате новите статии.
Използвана литература:
1. Wang, Y., Xiao, S., Liu, B. et al. Organ-specific proteomic aging clocks predict disease and longevity across diverse populations. Nat Aging 6, 162–180 (2026). https://doi.org/10.1038/s43587-025-01016-8
2. Oh, H.SH., Rutledge, J., Nachun, D. et al. Organ aging signatures in the plasma proteome track health and disease. Nature 624, 164–172 (2023). https://doi.org/10.1038/s41586-023-06802-1
3. Oh HS, Le Guen Y, Rappoport N, Urey DY, Farinas A, Rutledge J, Channappa D, Wagner AD, Mormino E, Brunet A, Greicius MD, Wyss-Coray T. Plasma proteomics links brain and immune system aging with healthspan and longevity. Nat Med. 2025 Aug;31(8):2703-2711. doi: 10.1038/s41591-025-03798-1. Epub 2025 Jul 9. PMID: 40634782; PMCID: PMC12353788.
4. Tian, Y.E., Cropley, V., Maier, A.B. et al. Heterogeneous aging across multiple organ systems and prediction of chronic disease and mortality. Nat Med 29, 1221–1231 (2023). https://doi.org/10.1038/s41591-023-02296-6
