„Ти си слаб/а, нямаш нужда да тренираш!“ Чували ли сте подобни реплики? Свикнали сме да приемаме тренировките за синоним на отслабване. Но движението не е важно само за хората, които искат да намалят теглото си. То е част от метаболитното здраве. И противно на общоприетото разбиране, външният вид невинаги е показател за метаболитно здраве. Затова в тази статия ще разгледаме защо човек може да изглежда слаб, но вътрешно да има неблагоприятно разпределени на мазнините и повишен метаболитен риск.
Често мислим за мазнините като за нещо лошо и че колкото по-малко мазнини имаме, толкова по-добре. Но това невинаги е вярно. Тялото ни има безопасен склад за излишната енергия – подкожната мастна тъкан. Подкожната мастна тъкан не е пасивен слой мазнина. Тя е активен орган, който трябва да има способност да се обновява. Ако по някаква причина не могат да се създават нови мастни клетки, тялото губи част от безопасния си капацитет за складиране на енергия. Тогава единственият вариант е съществуващите мастни клетки да се уголемят. Проблемът не е просто дали човек има мазнини, а дали мастната му тъкан може да ги складира по безопасен начин.
При енергиен излишък мастната тъкан може да се разширява по два основни начина (1). Първият е хиперпластично разширяване – създават се нови мастни клетки, които поемат част от излишната енергия. Това обикновено се смята за по-безопасен начин за складиране. Вторият е хипертрофично разширяване – вече съществуващите мастни клетки се уголемяват. Когато станат прекалено големи, те по-често се свързват с възпаление, инсулинова резистентност и метаболитни усложнения.
Какъв е лимитът за трупане на подкожни мазнини?
Всеки човек има индивидуален лимит доколко мастната му тъкан може да се разширява. Този лимит зависи от генетика, развитие, възраст, пол, хранене, среда и функция на самите мастни клетки. Тази разлика в начина на разширяване на мастната тъкан помага да разберем защо външният вид може да бъде подвеждащ. Двама души могат да изглеждат различно отвън, но метаболитният им риск да зависи не само от количеството мазнини, а от това къде и как са складирани те. Представете си мастните клетки като складови помещения. По-добре е тялото да отвори още малки складове и да съхранява излишното, отколкото да се опитва да натъпче всичко в няколко препълнени помещения. Нека разгледаме двама човека:
Човек, който визуално има повече мазнини
Той има повече мастни клетки и всяка може да е „умерено запълнена“. Този човек ще има повече подкожни мазнини, но те ще са разпределени в много клетки. Това може да бъде по-безопасен начин за складиране на излишна енергия, особено ако мазнините остават предимно подкожно и мастните клетки не са прекалено уголемени.
Човек, който визуално изглежда слаб
Той може да има по-малко функционални мастни клетки, но те да бъдат препълнени. На пръв поглед не изглежда с наднормено тегло, защото капацитетът му да складира подкожни мазнини е по-малък. Но съществуващите мастни клетки ще бъдат прекалено уголемени. Това е по-нездравословният начин за складиране на мазнини.
В този механизъм се крие и разликата между човек, който визуално изглежда слаб, но е метаболитно нездрав и човек, който на пръв поглед може да има повече мазнини, но всъщност да е в по-добро здраве (2). Слабият човек може да има ограничен капацитет за складиране на подкожни мазнини. Съответно той ще има повече хипертрофични мастни клетки (такива, които са се уголемили). Разбира се, не всеки слаб човек е метаболитно нездрав. Но визията невинаги е определяща за здравето.
Слаб, но метаболитно нездрав
Как е възможно да имаш по-малко мазнини, но да си с влошено метаболитно здраве? Когато лимитът за безопасно складиране на мазнини се достигне, излишните липиди вече не се складират добре в мастната тъкан и започват да се отлагат в органи като черен дроб, мускули и β-клетки на панкреаса (3, 4). Това води до липотоксичност – увреждащият ефект на излишните липиди върху функцията на клетките и инсулинова резистентност (5, 6). Затова не е важно само как изглеждаш, а какво прави тялото ти с мазнините.
Различните популации имат различен капацитет за трупане на подкожни мазнини
Някои хора са генетично предразположени да имат по-малко подкожни мазнини. Те не трупат много подкожна мазнина, но това може да ги направи по-метаболитно уязвими. Има изследвания, които показват, че мастното разпределение е генетично повлияно и че моделите се различават между отделните популации (7). Например, азиатските популации имат тенденция към повече висцерални мазнини (около органите) и по-малко подкожни мазнини. Африканските популации имат по-малко висцерални мазнини спрямо европейските популации.
Това ни показва, че по-малко мазнини невинаги е по-добре, ако липсва функционална подкожна мастна тъкан. Когато мастните клетки са чувствителни към инсулина и способни да складират липиди, подкожната мастна тъкан може да играе ролята на защитен буфер. Ако подкожните мастни клетки не могат да поемат липиди, тези липиди трябва да отидат някъде. Те могат да се натрупат във висцералните депа (около органите) или ектопично – т.е. в самите органи и тъкани – например в черния дроб, мускулите и панкреаса (8). Това разпределение на мазнините се свързва с повече възпалителни процеси, нарушена инсулинова чувствителност и цялостно с влошено метаболитно здраве. Оттук можем да направим много важно заключение – понякога да си слаб не е знак, че тялото добре управлява мазнините. Понякога може да означава, че тялото няма достатъчно добър и безопасен подкожен склад за тях.
Ето защо: „Ти си слаб, защо тренираш?“ е много повърхностен въпрос. Целта не е само отслабване, а подобряване на разпределението на мазнините и намаляване на висцералните и ектопичните мазнини. В предишни статии писах повече за това как работещите мускули допринасят за намаляването на този тип мазнини.
Всичко дотук ни показва, че метаболитният риск не се определя само от това колко мазнини има човек, а от това дали мастната му тъкан може да складира мазнините безопасно. Подкожните мазнини невинаги са вредни, защото имат защитна функция – да държат липидите далече от органите, които не са предназначени да бъдат мастни складове.
Да си слаб не гарантира метаболитно здраве, ако начинът ти на живот не допринася за него. При някои хора нормалният BMI (индекс на телесното тегло) прикрива нездравословно разпределение на мазнините – повече висцерална и чернодробна мазнина и по-малко защитна мазнина в долната част на тялото. Когато подкожната мастна тъкан не може да складира енергия безопасно, липидите се насочват към органи и висцерални депа, което допринася за липотоксичност, инсулинова резистентност и по-висок риск от диабет и сърдечно-съдови заболявания.
Абонирайте се за нюзлетъра ми, за да не пропускате най-новите статии.
Прочетете „Тайният език на тялото: Трансформиращата сила на ежедневните ни избори“. Книга, която ни показва причините, които стоят зад състоянията, с които се борим ежедневно – емоционално хранене, наднормено тегло, безсъние, тревожност. Постепенно ни разкрива достъпните и очевидните решения, с които да възвърнем контрола над мислите, емоциите, чувствата и поведението си.
Използвана литература:
1. Henninger AM, Eliasson B, Jenndahl LE, Hammarstedt A. Adipocyte hypertrophy, inflammation and fibrosis characterize subcutaneous adipose tissue of healthy, non-obese subjects predisposed to type 2 diabetes. PLoS One. 2014 Aug 22;9(8):e105262. doi: 10.1371/journal.pone.0105262. PMID: 25148116; PMCID: PMC4141784.
2. Gustafson, B., Nerstedt, A. & Smith, U. Reduced subcutaneous adipogenesis in human hypertrophic obesity is linked to senescent precursor cells. Nat Commun 10, 2757 (2019). https://doi.org/10.1038/s41467-019-10688-x
3. Virtue S, Vidal-Puig A (2008) It’s Not How Fat You Are, It’s What You Do with It That Counts. PLoS Biol 6(9): e237. https://doi.org/10.1371/journal.pbio.0060237
4. Stefan N. Causes, consequences, and treatment of metabolically unhealthy fat distribution. Lancet Diabetes Endocrinol. 2020 Jul;8(7):616-627. doi: 10.1016/S2213-8587(20)30110-8. PMID: 32559477.
5. Unger RH, Scherer PE. “Gluttony, sloth and the metabolic syndrome: a roadmap to lipotoxicity.” Trends in Endocrinology & Metabolism, 2010.
6. van Herpen NA, Schrauwen-Hinderling VB. “Lipid accumulation in non-adipose tissue and lipotoxicity.” / “Ectopic fat and insulin resistance: pathophysiology and effect of diet and lifestyle interventions.” International Journal of Endocrinology, 2012.
7. Sun, C., Kovacs, P., & Guiu-Jurado, E. (2021). Genetics of Body Fat Distribution: Comparative Analyses in Populations with European, Asian and African Ancestries. Genes, 12(6), 841. https://doi.org/10.3390/genes12060841
8. Glunk, V., Laber, S., Sinnott-Armstrong, N. et al. A non-coding variant linked to metabolic obesity with normal weight affects actin remodelling in subcutaneous adipocytes. Nat Metab 5, 861–879 (2023). https://doi.org/10.1038/s42255-023-00807-w
