“Животът на обикновения човек е еднопосочна улица. Той познава единствено пътя, който го води към ограниченията. Едничката му вяра, абсолютната му лоялност е към смъртта. Изборът как точно да погубва себе си е единствената му истинска свобода.”
…и честно казано точно тази свобода на избора, как да погубват себе си е това, от което ми се иска хората доброволно да се откажат. Ден след ден запълваме деня си с дейности ,които само ни гарантират бавна, сигурна и мъчителна разруха. Всяко наше действие, всяко наше решение какво да ядем, колко и дали изобщо да се движим, или ни дава възможността да правим тялото си по-силно и по-здраво, или пък е само още една „хапка” към самоизяждането и саморазрушението ни.
Отдавна се отказах да се „оправдавам” за избора си на храна, за желанието си да тренирам и да водя живота, който водя. Тези, които не изповядват същите ценности, като моите, ме намират за странна, крайна, вманиачена.
Но те дори не разбират. Те нямат идея, че в това да избираш да даваш качествена храна на тялото си и в това да се движиш достатъчно и да не губиш функцията на тялото си няма нищо крайно. Всъщност не виждам нещо по-естествено от това.
Може би, ако ден след ден не губехме връзката си със себе си и не ставахме все по-глухи за сигналите, които тялото ни изпраща, всички щяха да обръщат повече внимание на това, което ядат и на това колко време прекарват в заседяване и залежаване.
Обичам, когато ми казват „Един живот живея, няма да се лишавам.” Нека ви попитам, това ли е всичко, което може да донесе наслада и удовлетворение от живота? Това да седите и да ядете храни, които погубват тялото и здравето ви. Храни, които лишават от живот всяка една клетка и правят душата ви затворник, в тяло на мъртвец?
Храната е това, което трябва да дава сила и енергия, за да можем да използваме тялото си, като инструмент да правим неща, които наистина носят наслада от живота.
Кога беше последния път, когато вместо да запалите колата и да отидете до магазина, за да си купите чипс и кола, решихте да се качите на колелото и да отидете в планината, гората, някъде, където да си откъснете диви ягоди, къпини или пък орехи? Някъде, където да си откъснете една истинска ябълка и да се насладите не само на вкуса, а и на усещането от самото пътешествие?
Кое от двете ви звучи повече, като това да живеете живота си? Да бъдете, като роботизирани и да задоволявате само консуматорската си потребност, която е само още една маска, която да прикрива празнината и липсата на истински неща в живота? Или пък да усетите свободата от това да се движите, сами да си набавяте вкусни, истински „глезотийки”?
И после хората твърдят, че се стремят към добро здраве и щастлив живот! Това е само поредното псевдо убеждение, което сме наизустили и повтаряме. Ако можехме да се видим отстрани, щяхме да осъзнаем, че с начина, по който се храним и живеем, по-скоро извършваме много бавен и мъчителен ритуал на самоубийство. Защото единствената разлика между боклучавата храна, която ядем; застоялия начин на живот, който водим и да речем пистолета, е в бързината на метода, по който отнемаме живота си.
Защото, скъпи хора, които твърдите, че тези, които обръщат внимание на храненето и движението са крайни и че вие сте щастливи, а те измъчени, искам да ви кажа нещо.
Тялото никога не лъже! Тялото разкрива същността на всичко, което се случва в ума и в органите. Затлъстяването, липсата на тонус, огромните тъмни кръгове под очите, задъхването, прегърбената стойка, са само външното изражение на вътрешния вик за помощ на тялото. Те са фактите, които доказват, че за да допуснете тялото ви да достигне до такава разруха, вие първо сте изгубили самоуважението си, амбицията, удовлетворението от живота. Оставили сте ги да гният и да достигнат своята противоположност, като доброволно сте се съгласили да се откажете от живота си и просто посредствено да съществувате.
И да, съгласна съм, че има хора, които уж внимават какво ядат и стигат до крайности, където тялото им отново изглежда лишено от живот и сила- изпито лице, анемичен вид, липса на желание. Но тук тялото отново отразява вътрешното състояние, вътрешните конфликти.
Всичките нападки, към тези, които поддържат тялото си силно и здраво; всичките лъжи, които си повтаряте, за да оправдаете пред себе си, безхаберното отношение към собственото си тяло, са само бягство от отговорността; само поредния опит да намерите причина да останете такива, каквито сте; поредния опит да обърнете гръб на смелостта и куража да преследвате потенциала си и да поемете живота си в собствените си ръце.
И преди да ме нападате как не всички могат да имат плочки и вени, искам да ви кажа, че никой не иска това от вас. Никой не ви кара да ставате елитни спортисти, нацепени фитнес модели или най-силните хора на земята.
Да, аз искам да ходя на ръце, искам да ставам все по-атлетична; да мога да контролирам тялото си все по-добре, но това е нещо, което лично на мен ми носи удоволствие и няма общо с това, което се опитвам да ви убедя, че имате нужда да направите.
Не ме интересува дали движението ви ще бъде само спорадичните разходки, походи през уикенда или пък каране на колело из парка. Дори не е нужно да влизате в залата. Аз просто искам да ви накарам да повярвате, че имате нужда да се движите. Защото тялото е предназначено да се движи, не да седи.
Аз не искам от вас да мерите и изчислявате количествата на храната си. Единственото, което трябва да повярвате е, че трябва да обръщате повече внимание на качеството на храната, която ядете.
Целта ми не е да ви накарам да се вманиачавате в тренировките и храненето, а просто да се научите да слушате тялото си и да знаете, че то е най-добрият показател за това каква е същността ви- за това дали сте здрави- психически и физически.
И каквото и да казвате, не ме интересува. Оправдавайте се за липсата си на действие. Само запомнете, че тялото никога не лъже. И това, че е общоприето да се закусват палачинки и пържени филийки, да се обядват сандвичи и да се вечеря пица; да се лежи пред телевизора и после при всяко неразположение да се пият лекарства… не го превръща в нещо нормално и естествено.
И дори и думите ми да ви засегнат… това е по-скоро изражение на посредствено. Посредствеността, породена от примирението и отказът да контролирате живота си и да използвате тялото си според истинския му потенциал!
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
***
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!
Ако имате желание, можете да си вземете новия брой на Мускули и фитнес, където можете да прочетете едно от последните ми интервюта.
Поздрави за статията и за ясно изразената позиция! „Разбирачите“, няма да схванат но, който има „уши“ ще чуе!
„Който спасява някого против волята му, постъпва не по-зле от убиеца.“ Хораций
Това е една от най-хубавите и истински статии, които съм чела напоследък!!! Директна и ясна – говориш открито и това много ми харесва! Аз умишлено вече не пиша чак толкова директни изказвания, въпреки че си ги мисля, защото знам, че хората не разбират, изопачават думите, чуват това, което искат и продължават с оправданията. Уви. Защото да живееш активно и да се стремиш към здравословна храна е едно от най-добрите неща, които можеш да направиш за себе си! Наред с това да се влюбиш, естествено 🙂
Прочетеното наистина звучи доста надъхано и вманиачено. За мен например истинското щастие са децата и семейството и това да прекарваш повече време с тях.
Като хоби не мога да посоча някой спорт, а научни занимания и обогатяване на духа.
Също така бих желал да посоча една друга страна на монетата, защото на напоследък е доста модерно да се говори за „здравословен“ живот като се ядат „био“ продукти от различни точки на планетата като например БИО Елда от Чернобил?!?!?! Звучи като оксиморон, но да има БИО Елда от Украйна и Китай.
Също така нека обърнем внимание на това, че нашият организъм исторически и ензимно е предразположен към храни от региона.
Та да минем на другата страна на монетата – например аз лично не употребявам газирани напитки и „натурални“ сокове. Пия бира 1 път в седмицата – не повече от литър или вместо бирата две чаши вино. Плувам по километър за 40 минути 3 пъти в седмицата и правя коремни преси 6 пъти в седмицата, но въпреки този нормален режим на поддръжка не изглеждам както в спортните си години, когато бях 105 килограма чиста мускулна маса. Да спорта променя обмяната на веществата и организма привиква към него. Това е другата страна на монетата. Също така води до хипертрофия на сърцето и други лоши последици когато стане човек на години.
За това съм доста против за щяло и нещяло да се правят пионерски изказвания, просто защото някой е решил нещо за себе си. Като цяло в статията има две истини – да не трябва да се ядат боклуци от рода на чипсове и храни в пликчета с дълъг срок на годност и да не трябва да се пият безконтролно газирани напитки и изобщо така наречените безалкохолни. Не виждам нещо лошо обаче в закуската от палачинки, ако е 1 път в седмицата. Пак за протокола аз 6 пъти в седмицата закусвам овесени трици с половин кофичка кисело мляко. Само 1 път в седмицата си позволявам да имам различна закуска.
Нямам идея авторката на статията на колко години е, но от този момент нататък животът ще ти е едни безспирни тренировки и нужда от движение, не за да изглеждаш добре, а за да си здрава. Аз започнах спорта на 7 години като хокеист в ЦСКА от тогаз на сетне, всяко спиране на спортна дейност рефлектира в маса килограми и борбата с тях. Не съм само аз така има доста бивши спортисти, които като ги погледнете, не изглеждат особено добре, нали така?
Здравейте 🙂 Благодаря за различното мнение, но животът ми не е безспирни тренировки. Аз тренирам 3 пъти в седмицата по 45мин. Отделям преодтатъчно време за семейството и приятелите си, както и за много четене и време сред природата. така че всичко е съвместимо. И пределно ясно е, че тези, които използват оправданието „един живот живея“ не ядат палачинки само веднъж в седмицата.
Иначе съм на 24г. Относно бившите спортисти, повечето „бивши такива“ имат доста обездвижен начин на живот и вредни навици на хранене и в резултат на това се борят непрестанно с килограмите. Аз също мога да се нарека бивш спортист, защото трите ми тренировки в седмицата са нещо, което всеки би могъл да прави, а както споменах отнема и само 45мин. 🙂
Поздрави,
Инес
Аз също правя 3 тренировки, но не са ми достатъчни и съм на 36 вече. Просто хормоните се променят с възрастта, появяват се отговорности от рода на деца и не мога да отделя 6 дни за тренировки, както преди. Смяната на режима от активен спортен към поддържащ винаги води до промяна, а когато си искал да качваш маса определено организма се е настроил да попива. От 16 годишен се занимавам само с фитнес до 31 активно. Една моя тренировка в момента отнема час и 30 мин. Като има 40 минути завършващо кардио и пак имам коремче. Просто разликата когато спортуваш е, че имаш тонус стегнат си, жив си и имаш енергия, но не изглеждаш добре :). Просто като отида на профилактични прегледи лекарите винаги ме посрещат с това как трябва да спра да ям пържено и сладки неща и поне веднъж в седмицата да спортувам и в този момент в мен напира един смях, неудържим смях. Когато им разкажа за програмата си, започват да се чудят „Е, защо така тогава?!?“. Просто защото организма е свикнал на друго и без напълно изчистен режим на хранене няма успех. При мен поне проблем са бързите въглехидрати. Ако тотално изчистя от храненето си ориз и картофи (които ям на обед и много рядко < 1 път на 2 месеца за вечеря ако се наложи) е тогава нещата тръгват във вярната посока. Но от моя опит не мисля вече, че това е правилен начин на хранене. Еднообразното хранене не би трябвало да е решение за никой. За това съм и против идеята веган и т.н. Честно казано предпочитам пред вегетарянството да се науча да ям слънце, енергийно е по-полезно :)))
Абсолютно сте прав и за всичко.Мисля,че девойка е писала статията,поне така изглежда на снимката.Щастието са любимите ни хора,но наша грижа е да действаме така,че да сме здрави-за нас и за тях,за да може дълго да се радваме взаимно.
Различно Мнение says:
02/10/2013 at 08:50 за Вас беше моят коментар.
Хубава статия!На кой са думите в началото?
Това е гледна точка, но отношението към „другите“ водещи своя собствен начин на живот в края на статия стават в стил „налагане на моя начин на живот“, на сила хубост не става, а и защо трябва да промивам мозъка на когото и да било с „правилното решение“, това е древният закон на Джунглата, оцеляват най-силните, естествен подбор, бъдещето ще покаже кой вид ще оцелее, кръводвижещите или чипсоядите, а точно сега е момента да си изберете вид, защото живеем във времена на пренаселване, изхранването на индивида не може да се осъществи по ординарния начин, създадени са ГМО, консервантите и заместителите, те са на всякъде и на повечето им харесва, интернет и новите технологии пък допринасят за обездвижването и в бъдеще тенденцията е още по-черна. Нека обаче всеки сам реши за себе си, това е свободната воля, още нещо което след време ще е под въпрос 🙂
Всяка втора реклама по телевизията е за някакво лекарство,я за глава,я за око,я за пролетна умора:D :D…хората са тотално дезориентирани относно грижата им за здравето. В тази дезориентация помагат медиите, лекарите , които хал хабер си нямат от здраве, как да се поддържа това здраве, как превантивно да се работи в посока здраве, а не при всяко посещение от пациент да вадят списъка с лекарства(лозунга им е здрави,но болни с цел печалба).Отдавна човечеството е разбрало,че „храната е нашето лекарство“и спорта е здраве-здравето е живот.Без правилно хранене, движение, закалителни процедури,вътрешен мир,търсене на щастие и цел в живота….човешката „система“ е в упадък. Благодаря за статията на авторката 🙂
Това е много вярно, и няма нищо, ама нищо засягащо, защото дори хората консумиращи чипс и кола са доста наясно, че това е неполезно то го правят с удоволствие, защото това е техният избор. Но има една доста растяща група хора, разбира се най-често от женски пол, но напоследък обхваща и мъжете, която знае, чела е, проучвала и е мислила за начините на хранене, за полезните свойства на храната и отражението й върху тялото, но проблемът е, че в ежедневието й има една голяма пропаст, в която не може да контролира приема й, защото чрез храната е единственият начин да се самонакажеш, хем най-лесния, хем най-вкусния, хем бавно унищожаващ те. И всяка хапка е дупка за гроба и го знаеш и именно за това продължаваш. След това идва вината и самосъжалението, което пък от друга страна често води и до неконтролируемо хранене и после може да дойдат дните на усилени тренировки и здравословно хранене, но след празнината е все още там, чакаща да се запълни с храна при първия подходящ момент. Мисълта ми е, че храненето понякога е психологически проблем и този проблем като че ли расте все повече в обществото ни, но скрито и хората не се осмеляват да поискат помощ. А се нуждаят от нея, защото накрая тези издънки в ежедневието, ако са постоянни с години, предизвикват смърт. Тези хора не могат да се справят сами с проблема, ако можеха щяха веднага, но е е болезнено, даже не толкова физически, колкото психически.
Иначе това, което прави авторката е достойно за възхищение, ни най-малко странно. Благодаря за статията!