6 начина да бъдем във форма по време на пътуване
1.Да не се опитваме да копираме ежедневието си в града с това по време на пътуване За мен това е най-важната стъпка – да осъзнаем, че когато пътуваме, трябва да…
1.Да не се опитваме да копираме ежедневието си в града с това по време на пътуване За мен това е най-важната стъпка – да осъзнаем, че когато пътуваме, трябва да…
Каквото и да си помислите да ядете – то не е здравословно. За всяка една хранителна група има стотици книги, които много детайлно и убедително ще ви обяснят, защо дадена…
Храненето е изкуство. Всички знаем какво трябва да ядем, но рядко сме привлечени от безвкусна пържола без подправки, от зелена салата без грам сол, оцет или зехтин. Оризът на рафта…
Един от основните аргументи, които хората използват, когато става въпрос за здравословно хранене е: „Не мога да се храня така. Много е еднообразно.“ В такива моменти, има подходящ отговор, който…
В моите очи пътят, който изминах, а вероятно и пътят, който повечето хора изминават от нездравословното към здравословното хранене, е равнозначен на еволюция - в мисленето, отношението към живота, здравето…
Понякога си мисля… кое е това, което сближава хората? Някои ще кажат времето, което са прекарали заедно. Дали е така? Кое може да ти даде свободата да се чувстваш себе си, да се чувстваш приеман, значим и оценяван, в присъствието на човек, който срещаш за първи път? Кое е това, което отнема необходимостта да поставяш бариери между общуването ви, с цел да се предпазиш от евентуалното посегателство над личното ти пространство? Възможно ли е да срещнеш някой за първи път и да усещаш сигурността на неговото присъствие и позволението да бъдеш себе си- с всичките си предимства и недостатъци, с всичките си странности?
За пореден път се убедих, че е възможно- след срещата си с днешния си „гост“- Кольо Колев и прекрасната му жена, Надежда.
Може би това, което сближава хората, не е времето, което са прекарали заедно, а опита, който са натрупали, докато независимо един от друг, без да подозират за съществуването си, са препускали през живота, правейки множество грешки, а след това учейки се от тях; виждайки как животът, мечтите им и всичко, което са градили, се срива пред очите им, а после въпреки всичко са намирали сили отначало да съградят всичко- този път по-умно и по-пестеливо.
Животът събира хората, тогава, когато са преживели достатъчно, за да са способни да се оценят взаимно. Е, аз имах щастието животът да ме срещне с Кольо и Надя и искрено ви препоръчвам да прочетете това прекрасно интервю и да си вземете парченце надежда, мъдрост, вяра и малко от величието на Кольо. После ги внесете в живота си и ги умножете според вашия потенциал.
Инес Субашка: Представи се. (още…)
Тъй като е сезонът на гриповете и много от вас ми пишат съобщения с въпроса : „Как да подсиля имунната си система?”, реших да споделя малко размисли и страсти с вас, както и методите, които лично аз използвам, когато усетя, че някой грип прави опит да се натрапи в иначе здравото ми тяло.
Първо, искам да отбележа, че имунната система е сложна система от органи, тъкани, клетки и клетъчни продукти, които неутрализират потенциални патогенни организми или без да си придаваме важности – това е „охранителната система” на организма, която ни предпазва от чужди натрапници, които изглеждат съмнителни за здравето и правилното функциониране на организма.
1.Анатомичната бариера– това на практика е кожата и лигавиците.
2.Вродената– не специфична имунна система- това е така да се каже общия отговор на организма към бактериите, които все пак са си проправили път през анатомичната бариера. Тази система не е специфична и това означава, че третира горе долу по един и същи начин всички натрапници.
3.Адаптивната– специфична имунна система- това е най-висшият „вид” имунна система, тъй като тя „запаметява” случаите, в които тялото е излагано под действието на различни микроби, бактерии и вируси.
Препдолагам, че точно тя е тази, към която съвременната медицина и нейните „рожби”- противогрипните ваксини се целят- инжектират ви малка част от вируса, така че тялото да намери механизми, с които да се справи с него, т.е. да се адаптира и после, когато вирусът се опитва да ви покоси, се предполага, че трябва вече да имате изградена защита към точно този вид натрапници.
Ако трябва да съм честна, най-добрия начин да подсилите имунната си система, е като спрете да избягвате природата и всичко свързано с нея! А какво имам предвид?
Съвременния начин на живот е нещо, като отчаян опит по всевъзможни начини да избягваме природата и цикличността, която ѝ е присъща.
Като започнем от всякакви удобства- коли, климатици, затворени и отоплени помещения за социализация, отдих, хранене; минем през всички съвременни лекове и разнежените ни тела, които сме обучили да се сриват и при най-малкото неразположение, както и последващия ни опит да се вдигнем на крака, като се тъпчем с хапчета и прахчета, дори за най-малката болежка, са превърнали тялото ни от изключително способна, устойчива „машина”, в крехка, неустойчива „бръкма” ( извинявам се за думата).
Лично аз смятам, че когато е необходимо, трябва да се възползваме от напредъка в съвременната медицина, но когато ситуацията не е спешна, трябва всячески да се въздържаме от нея. Както се казва „ и с антибиотик и без антибиотик, все за 7 дена ще се оправиш”.
В природата съществуват доста „лекове”, които можем да използваме, като превантивна мярка и като начин да дадем едно солидно рамо на имунната си система. А ето ги и моите топ 5: (още…)
“Животът на обикновения човек е еднопосочна улица. Той познава единствено пътя, който го води към ограниченията. Едничката му вяра, абсолютната му лоялност е към смъртта. Изборът как точно да погубва себе си е единствената му истинска свобода.”
…и честно казано точно тази свобода на избора, как да погубват себе си е това, от което ми се иска хората доброволно да се откажат. Ден след ден запълваме деня си с дейности ,които само ни гарантират бавна, сигурна и мъчителна разруха. Всяко наше действие, всяко наше решение какво да ядем, колко и дали изобщо да се движим, или ни дава възможността да правим тялото си по-силно и по-здраво, или пък е само още една „хапка” към самоизяждането и саморазрушението ни.
Отдавна се отказах да се „оправдавам” за избора си на храна, за желанието си да тренирам и да водя живота, който водя. Тези, които не изповядват същите ценности, като моите, ме намират за странна, крайна, вманиачена.
Но те дори не разбират. Те нямат идея, че в това да избираш да даваш качествена храна на тялото си и в това да се движиш достатъчно и да не губиш функцията на тялото си няма нищо крайно. Всъщност не виждам нещо по-естествено от това.
Може би, ако ден след ден не губехме връзката си със себе си и не ставахме все по-глухи за сигналите, които тялото ни изпраща, всички щяха да обръщат повече внимание на това, което ядат и на това колко време прекарват в заседяване и залежаване.
Обичам, когато ми казват „Един живот живея, няма да се лишавам.” Нека ви попитам, това ли е всичко, което може да донесе наслада и удовлетворение от живота? Това да седите и да ядете храни, които погубват тялото и здравето ви. Храни, които лишават от живот всяка една клетка и правят душата ви затворник, в тяло на мъртвец?
Храната е това, което трябва да дава сила и енергия, за да можем да използваме тялото си, като инструмент да правим неща, които наистина носят наслада от живота.
Кога беше последния път, когато (още…)
Днес мислех да пиша за нещо съвсем различно. Но докато закусвах и за пореден път хапвах любимата си закуска от яйца, масло и зеленчуци, и си мислех колко ми е вкусна и как мога да ям това до края на живота си, в съзнанието ми изплуваха думите „Не мога да следвам този режим. Не мога да ям едно и също.”
Тогава се замислих, че аз изобщо не гледам на храненето си, като на скучно и еднообразно. И друг път съм казвала, че разнообразието в храненето, зависи от способностите ви в кухнята. Можете да приготвите доста различни неща с помощта на 3-4 яйца и различни зеленчуци.
Но това не е толкова важно, по-важно е защо, хората търсят такова голямо разнообразие в храненето? Замислих се за (още…)
1.Когато някой ви обяснява как жените не трябва да вдигат тежести, защото ще станат огромни, просто кимате с глава и си мислите „ Колко жалко, че мислиш така. Обречена си. Никога няма да стегнеш задника и бедрата си.”
2.Когато ви обясняват как са имали убийствена двучасова тренировка в залата, вие слушате, а вътрешно изпитвате истинско удовлетворение и си мислите „Боже, как се радвам, че вече не правя тази глупост. Толкова е хубаво да си пестиш времето и в същото време да правиш кратки и ефективни тренировки.”
3.Когато някой споделя колко отпаднал се чувства, защото не яде достатъчно, но въпреки всичко мъките си струват, защото така ще отслабне и ще има убийствено тяло… а вие с „разбиране” дояждате свинската си пържола и хвърляте един страничен поглед в огледалото, за да видите секси, изваяното си тяло.
4.Когато ви се жалват, че (още…)
Вчера, когато влезнах в профила си във facebook, имах едно известие от една от любимите ми групи Eat Clean (no crap)! Train Smart. Stay Awesome. Forever. (Яжте изчистена храна(без боклуци)! Тренирайте умно. Бъдете страхотни! Завинаги. Прочетох поста на Питър Хаас( един от членовете на групата), който беше нещо от сорта на „ Какъв беше вашия съдбовен момент? Моментът, когато решихте, да направите драстична промяна, като започнете да се храните здравословно, да тренирате и т.н.?”
Четейки коментарите, се замислих кой е моят „аха” момент? Моментът, когато всичко се преобръща изведнъж и бях решена да се отърва от нездравословните си навици. Моят такъв момент беше (още…)
Днес баба ми има рожден ден, което ми напомни за времето, когато започнах да се интересувам повече от храната, която ям. Преди това бях „доброто дете”, което изобщо не беше злоядо и ядях всичко от пържени филийки, до панирани крилца. Разбира се бях и любимата гостенка на всички, защото не бях претенциозна и не беше трудно да ме обгрижват. Когато започнах да се храня здравословно и да отказвам десерти и други подобни почерпки, претърпях сериозен сблъсък с голяма част от роднините и познатите ми. Всички се възмущаваха как е възможно да проявявам такова неуважение, като на рожден ден отказвам БОНБОН ЗА ЗДРАВЕ или пък парче торта или пица…
Тогава имах доста тежки моменти, (още…)
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.