For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
Хедонистичната диета – какво представлява и какви резултати можете да постигнете с нея?

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

381

Храненето е изкуство. Всички знаем какво трябва да ядем, но рядко сме привлечени от безвкусна пържола без подправки, от зелена салата без грам сол, оцет или зехтин. Оризът на рафта не ни привлича вниманието, но ако го видим на масата в комбинация с морски дарове или зеленчуци, веднага ни се приисква да вземем една огромна лъжица и да го опитаме.

Проблемът със здравословното хранене не е, че не знаем какво и колко да ядем. Проблемът идва от там, че ние избираме и действаме, в отговор на биологичен подтик. Само се заблуждаваме, че съзнателно можем да контролираме изборите си. Това е воля, а както знаете волята е мускул (;)) – върши работа до едно време, а после се уморява и нещо друго взема контрола. В случая това е несъзнаваното. Ние сме контролирани от това, което не съзнаваме.

Прекалено рестриктивните и еднообразни режими вършат работа – само за известно време. После сякаш някой друг влиза в тялото ни и започва да взима решения вместо нас – ден след ден посяга към храни, които знаем, че не бива да ядем, защото не подкрепят целите, които сме си поставили. В същото време се чувстваме безсилни да се противопоставим на това поведение.

В пътя си към един балансиран, здравословен начин на хранене допуснах много грешки(ТУК). Дълго време ограничавах една или друга група храни и се задоволявах с това да ям едно и също всеки ден. Ако в началото, един омлет ми беше много вкусен, скоро същото количество храна нито ме засищаше, нито ми носеше удоволствие, нито усещах този хубав вкус. Това важи за всяка една друга храна, която съм яла ежедневно, под една и съща форма.

Слава богу, че имам страст към готвенето(ТУК) и с времето разбрах, че мога да приготвям различни, здравословни храни, които включват основните макро и микро – нутриенти необходими на тялото ми.

Коя храна тялото ни приема за най-вкусна?

Как се храним ние?

Заблуда е да си повтаряме, че се храним само за енергия. Ние не сме машини – ние сме човешки същества с емоции, спомени, памет и бъдеще. Всичко, което правим оставя някакъв отпечатък в мозъка ни и неминуемо влияе върху това какво мислим, чувстваме и избираме в настоящия момент.

Мозъкът е изграден така, че да възприема дадени вкусове като приятни, а други като неприятни. От еволюционна гледна точка това си има обяснение и е свързано с оцеляването – сладкото, соленото и мазното са били индикация, че дадена храна е безопасна, горчивото и киселото са индикация, че храната може да е отровна. Както писах в един от IFS Journal-ите (ТУК), вкуса е комплексно усещане – колкото повече вкусове са комбинирани, в определени пропорции, толкова по-вкусна е дадена храна – логично, тя стимулира повече вкусови рецептори и изпраща по-силен сигнал до мозъка.

Най-оптималната комбинация за вкус е комбинацията между сладко и мазно – при тази комбинация, тялото ни изпада в екстаз.

Инстинктивно сме привлечени към храни, които са по-калорични и засищащи. Въпреки това, не се храним само за калории и не определяме храната като вкусна, само спрямо това колко калории съдържа. Вкусът зависи от много фактори – вътрешни и външни (субективна оценка, степен на глад, минали преживявания и спомени за дадена храна, културни фактори, убеждения, традиции и т.н.)

Хедоничната диета – какво представлява и какви резултати можете да постигнете с нея?

Ines subashka

В съвременното общество се налага един нов тип хранене – хедоничното хранене. Това е тип хранене, при което човек се храни за удоволствие, а не поради необходимост от енергия. Желанието да се яде е просто, за да се пресъздаде приятното усещане, което се асоциира с определена храна, която активира центровете за наслада в мозъка.

Механизмите в мозъка, които са свързани с необходимостта от енергия (от калории), не са същите механизми, които се активират за хедонични нужди (хедоничен произлиза от хедонистите и идеята, че в живота важни са насладата и удоволствието).

Ето защо, можем да кажем, че за да задоволим необходимостта от енергия, трябва да активираме едни пътища в мозъка, а за да задоовлим потребността си от удоволствие – други.

Често се говори за т.нар. зони в мозъка, които се активират при усещането за удоволствие (reward system). Ще ги нарека центрове за награда.

Ние нямаме различни центрове за награда, които се активират при различен стимул – например едни за определени храни, други за алкохол, трети за наркотици и т.н. Ние имаме просто центрове за награда. Тези центрове се асоциират със затвърждаване и потребност да бъдат активирани все повече. Тези центрове се активират, когато пием алкохол, когато употребяваме наркотици или пък когато консумираме съвременните, „модерни храни”. Активират се и когато преживяваме нещо, което ни носи приятно усещане.

Защо ви казвам всичко това? Когато избираме какви храни да ядем, именно отговорът, който мозъкът изпраща, ще определи какво да бъде поведението ни. Има един интересен факт, свързан с това какво се случва, когато ядем нови храни – т.е. в различна форма, с различни подправки и т.н.

Допаминът, известен като хормонът на пристрастяването, е свързан и с научаването/ опознаването. Когато ядем дадена храна за първи път или храна, различна от тази, която ядем ежедневно, в тялото се стимулира освобождаването на допамин. От еволюционна гледна точка, логиката е следната – има непозната храна – тя може да е опасна за оцеляването – трябва повече внимание – трябва да се научи/ опознае – освобождава се допамин.

Ако започнем да я ядем всеки ден, в продължение на дълго време, тази храна вече не е нова. Това означава, че няма нужда от допамин. Следователно, ако всеки ден ядем варени яйца и зелена салата, дори и да ни е било вкусно в началото, в един момент допаминът ще спре да се освобождава и мисълта за тази храна няма да е толкова вълнуваща. Тогава няма да имаме и същото преживяване, когато я ядем и респективно няма да ни бъде толкова вкусна. Тогава, макар и да задоволяваме центровете, които са отговорни за енергийните нужди, ние няма да заодволяваме центровете на удоволствието. Ще ядем варените яйца и салатата и непрекъснато ще се оглеждаме за тахановите десертчета (ТУК).

tahanovi

Какво обаче се случва с „модерните храни”?

Когато ядем храни от сорта на чипс, вафли и други подобни, освобождаването на допамин се случва по други пътища. Начинът, по който се освобождава допаминът в такъв случай, не е за да опознаем храната. Допаминът се освобождава посредством пътищата, които активират зоните за наслада, когато приемаме наркотици – т.е. става пристрастяващо. Най-интересното е, че няма значение колко време ще ядем тези храни – започваме да имаме все по-голяма нужда от тях и все по-голямо количество, за да в тялото да се освободят същите нива на допамина каквито по-малко боклучава храна е стимулирала в началото.

При наркотиците, отговорът от мозъка не е само за опознаване, а и за затвърждаване. Боклучавата храна, започва да действа повече като наркотик. Ето защо, въпреки че знаете, че е по-добре да ядете месо, яйца, риба и салати, вие непрекъснато искате да ядете вафла, бисквита или нещо друго, което да купите готово и от магазина.

Когато се хранех с боклучава храна, бях пристрастена. Не можех да изкарам и ден без да изям поне няколко бисквити и малко шоколад. С времето, когато намалих количеството на тези храни и постепенно ги заместих само с истинска храна, изведнъж спрях да изпитвам потребност и нужда да ги ям. Може би сама съм си приложила лечение – след първоначалната абстиненция за тях, изведнъж истиснката храна ми изглеждаше много по-вкусна и примамлива.

Променете външността си – променете информацията, която изпращате на тялото си

 

Какъв е изводът? Всъщност, изводите са два!

Ако искаме да имаме поне някакъв контрол върху несъзнателните процеси, които протичат в тялото и косвено да влияем на биологичния подтик, който тялото изпраща, трябва да:

1.Ядем разнообразни храни – т.е. да полагаме усилие да приготвяме различни ястия. Яйца, месо, риба, зеленчуци, ядки, плодове – звучи еднообразно, но по колко начина могат да се комбинират тези храни? Колко видове подправки могат да се използват и колко разнообразни, вкусни ястия могат да се получат? И аз имам любими храни и ястия, но след време, дори най-вкусното нещо ми става безвкусно. Тогава знам, че ако искам да не прекалявам с храната и да не изпитвам силен глад за храни, които предпочитам да не ям, трябва да променя храната си – да предизвикам освобождаването на допамина, с цел да опознае новата храна. 

Събота е и отивам да сготвя нещо ново, различно и вкусно – а допаминът да се готви за мен. 😉

2.Да минимизираме и изключим консумацията на модерни храни, които стимулират вкусовите рецептори (прочетете ТУК) отвъд стимула, който може да предизвика вкуса на истинската храна. Да не ядем модерни, преработени храни, които са с добавена сол, мазнини, захар, оцветители и т.н., защото те ще предизвикат отговор от мозъка, който ще ни накара да се пристрастим – ще се превърнем в роби на храната и това ще ни кара да се отдалечаваме от целите си и да се чувстваме все по-неудовлетворени.

Това какво се случва в тялото, изглежда като нещо, което не зависи от нас. В действителност, косвено влияем върху информацията, която получава тялото. Чрез храната, напитките, движението, съня и т.н., ние изпращаме на тялото информация, която то използва – резултатът е начинът, по който се чувстваме и начинът, по който изглеждаме. Ако искате да промените резултата и живота си – променете информацията, която изпращате на тялото си.

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Научихте ли за предстоящото морско приключение – IFS Bootcamp? Очакваме ви. Елате да пресътворим себе си. Научете повече тук.

Снимка: Гергана Цончева, IFS bootcamp
Снимка: Гергана Цончева, IFS bootcamp

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори