Емоционално хранене?Оставете го!

Не много хора обичат да четат книги, но съм сигурна, че има една книга, която всеки е прочел-„Малкият принц“, на Екзюпери. Има цитати от тази книга, които винаги се въртят в главата ми. Днес докато се разхождах в парка, в съзнанието ми изплува  този откъс:

— Какво правиш ти? — каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.
— Пия — отвърна мрачно пияницата.
— Защо пиеш? — попита го малкият принц.
— За да забравя — отговори пияницата.
— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.
— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.
— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.
— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.

А малкият принц си отиде в недоумение. „Възрастните са наистина много, много чудновати“ — си каза той, пътувайки.

Сигурно вече се чудите какво общо има това със здравословното хранене и избора, който правим всеки път, когато посегнем към някаква храна? Нека първо ви попитам…обръщали ли сте внимание на човек с наднормено тегло? Какво виждате в него? Само външността му? Само, колко пълен изглежда? Само това ли можете да кажете за него? Не сте ли забелязали тъгата в очите му? Болката? Понякога начинът по който изглеждаме може да е подвеждащ.

Може би си мислите, че е толкова пълен, защото поглъща всеки един сладкиш, който му изглежда апетитен…но дали това е истината? Също както и пияницата, който Малкият принц среща, хората често се опитват да заровят болката, страховете и несигурността си някъде дълбоко в себе си, маскирайки ги с нещо друго….злоупотреба с алкохол, кафе, ядене… Често се опитваме да задоволим емоционалния си глад, като се пристрастяваме към нещо, което си мислим, че ни кара да се чувстваме по-добре…по-завършени. Реалността обаче е друга! Това е просто опит да избягаме, от това което ни плаши, това което ни съкрушава…

Понякога, когато болката и страховете ни потискат, когато се опитваме да ги отбягваме, криейки ги дълбоко в нас…те просто ни изяждат отвътре и най-често се обръщаме за спасение към храната. Би ли могло обаче това да е решението на проблемите ни? Това решава ли ги? Или напротив утежнява ги? Чувствате се потиснати и посягате към пицата и курабийкитe. Изпитвате момент на удовлетворение и после реалността ви удря с мокър парцал, където се чувствате още по-депресирани, отколкото сте били преди това. Сега имате още един проблем-пристрастени сте към яденето. Надявахте се, че храната ще се превърне в най-добрия ви приятел, че ще ви помогне да преборите трудностите, а вместо това получавате още един враг в лицето на новото ви пристрастяване. Тъпченето с храна ви носи само момент на комфорт, а след това ви завърта в омагьосания кръг на чувство за вина и самосъжаление.

Следващия път, когато се чувствате тъжни…когато нещо ви засегне, вместо да отидете до най-близкия супермаркет и да препълните количката с цялата храна, която можете да вземете, само за да я изядете минути по-късно…СПРЕТЕ! Откажете се от навика да погребвате надеждите и мечтите си под пластове сланина. Изправете се срещу проблемите си! Запитайте се какво ви кара да се чувствате щастливи. Оставете съмненията и се устремете към мечтите си…уверявам ви, че няма да имате нужда от храна по пътя! Всичко, от което се нуждаете е воля,мотивация и представата, за това което искате да бъдете.

В тази статия, можете да прочете повече за това как аз се отказах от емоционалното хранене.

В книгата ми: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“, ще прочетете повече за моя път през света на хранителните разстройства и емоционалното хранене; грешките, които допуснах и как се отразиха на тялото ми. Ще прочетете повече за омагьосания кръг на диетите и ограниченията, преяждането и чувството на вина. И не на последно място, там ще откриете стъпка по стъпка, процеса на възстановяване и връщането на мира с тялото и храната.