For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
Емоционално хранене?Оставете го!

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

314

Не много хора обичат да четат книги, но съм сигурна, че има една книга, която всеки е прочел-„Малкият принц“, на Екзюпери. Има цитати от тази книга, които винаги се въртят в главата ми. Днес докато се разхождах в парка, в съзнанието ми изплува  този откъс:

— Какво правиш ти? — каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.
Пия — отвърна мрачно пияницата.
— Защо пиеш? — попита го малкият принц.
За да забравя — отговори пияницата.
— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.
За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.
— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.
Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.

А малкият принц си отиде в недоумение. „Възрастните са наистина много, много чудновати“ — си каза той, пътувайки.

Сигурно вече се чудите какво общо има това със здравословното хранене и избора, който правим всеки път, когато посегнем към някаква храна? Нека първо ви попитам…обръщали ли сте внимание на човек с наднормено тегло? Какво виждате в него? Само външността му? Само, колко пълен изглежда? Само това ли можете да кажете за него? Не сте ли забелязали тъгата в очите му? Болката? Понякога начинът по който изглеждаме може да е подвеждащ.

Може би си мислите, че е толкова пълен, защото поглъща всеки един сладкиш, който му изглежда апетитен…но дали това е истината? Също както и пияницата, който Малкият принц среща, хората често се опитват да заровят болката, страховете и несигурността си някъде дълбоко в себе си, маскирайки ги с нещо друго….злоупотреба с алкохол, кафе, ядене… Често се опитваме да задоволим емоционалния си глад, като се пристрастяваме към нещо, което си мислим, че ни кара да се чувстваме по-добре…по-завършени. Реалността обаче е друга! Това е просто опит да избягаме, от това което ни плаши, това което ни съкрушава…

Понякога, когато болката и страховете ни потискат, когато се опитваме да ги отбягваме, криейки ги дълбоко в нас…те просто ни изяждат отвътре и най-често се обръщаме за спасение към храната. Би ли могло обаче това да е решението на проблемите ни? Това решава ли ги? Или напротив утежнява ги? Чувствате се потиснати и посягате към пицата и курабийкитe. Изпитвате момент на удовлетворение и после реалността ви удря с мокър парцал, където се чувствате още по-депресирани, отколкото сте били преди това. Сега имате още един проблем-пристрастени сте към яденето. Надявахте се, че храната ще се превърне в най-добрия ви приятел, че ще ви помогне да преборите трудностите, а вместо това получавате още един враг в лицето на новото ви пристрастяване. Тъпченето с храна ви носи само момент на комфорт, а след това ви завърта в омагьосания кръг на чувство за вина и самосъжаление.

Следващия път, когато се чувствате тъжни…когато нещо ви засегне, вместо да отидете до най-близкия супермаркет и да препълните количката с цялата храна, която можете да вземете, само за да я изядете минути по-късно…СПРЕТЕ! Откажете се от навика да погребвате надеждите и мечтите си под пластове сланина. Изправете се срещу проблемите си! Запитайте се какво ви кара да се чувствате щастливи. Оставете съмненията и се устремете към мечтите си…уверявам ви, че няма да имате нужда от храна по пътя! Всичко, от което се нуждаете е воля,мотивация и представата, за това което искате да бъдете.

В тази статия, можете да прочете повече за това как аз се отказах от емоционалното хранене.

В книгата ми: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“, ще прочетете повече за моя път през света на хранителните разстройства и емоционалното хранене; грешките, които допуснах и как се отразиха на тялото ми. Ще прочетете повече за омагьосания кръг на диетите и ограниченията, преяждането и чувството на вина. И не на последно място, там ще откриете стъпка по стъпка, процеса на възстановяване и връщането на мира с тялото и храната.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори