For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
6 неща, които промених в диетата си

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

524

Правя толкова много хранителни режими и изводът от работата ми с всички прекрасни жени е, че повечето имат нужда да работят повече върху отношението, което имат към себе си и към храната. Емоционалното хранене, вината от това, че сме яли едно или друго нещо и правилата, на които градим режима си, са това, което непрекъснато ни саботира.

Мисля, че много хора ми се доверяват, защото аз самата съм минала през всичко това и каквото и да ми споделите  – аз няма да смятам, че е нелепо. Няма да ви виня и упреквам. Аз ще ви разбера и ще ви кажа точно това, което аз съм имала нужда да чуя, когато съм била в тази ситуация. Мислите ми препускат и не съм сигурна, че ще успея да структурирам това, което искам да ви кажа, но поне ще опитам. Надявам се, че някъде между редовете ще откриете думите, които ще завършат пъзела на отговора, от който се нуждаете.

1.Отношението ни към храната

Храната е просто това – храна. Тя не е чувство на вина, не е лишение, рамка, ограничение, лоша, хубава, вредна. Храната е избор. Храната е гориво. Храната е отношение.

Храната задоволява един от най-базовите ни инстинкти и това да я избягваме или пък да имаме такова негативно отношение към нея, означава, че отхвърляме някаква базова част от самите себе си – а няма как да сме в мир със себе си, ако отхвърляме нещо толкова съществено.

Аз минах през много крайности. Минах през много правила, ограничения и лишения. Минах през фанатичните си убеждения и изстрадах последствията от тях – тези на психиката, а отчасти и на физиката.

Намерих баланс, когато се сприятелих с храната. Когато реших, че няма забранени храни; когато спрях да градя идентичността си върху основите на това как избирам да се храня. Когато прикачаш към идентичността си – високо мазнинно хранене; месояден; вегетарианец; веган; суровоядец и т.н. ти ограничаваш себе си. Започваш да подчиняваш избора си не на това, което тялото ти диктува, а на това, което егото и умът диктуват. Ти сам заклеймяваш себе си като някакъв и после яростно се опитваш да се придържаш към този образ. Проблемът идва, когато се появи конфликтът между това, което усещаш, че искаш; това, от което имаш нужда и това, което умът диктува, че е правилно.

Сега всичко е позволено винаги, когато имам нужда :)
Сега всичко е позволено винаги, когато имам нужда 🙂

Когато осъзнаем, че никой не ни държи отговорни дали сме изяли един бонбон, дали сме изяли шепа ориз или пък сме изяли по-голяма пържола от необходимото, тогава всичко се променя.

Когато осъзнаем, че не сме длъжни да обясняваме пред другите защо ядем едно или друго нещо, тогава се чувстваме свободни.

Храната не е повод да се притесняваме от нея; да губим контрол и после да се самообвиняваме. Храната е удоволствие, а удоволствието е в дозата.

2.Рамките на правилата

Всяка диета върви с куп правила, с „трябва” и не „трябва”. В действителност, правилното нещо в един момент, може да е грешното в друг. Т.е. правилността на даден избор, зависи от самата ситуация.

Да ядеш сладки неща ежедневно и целодневно не е най-подходящият избор. Да изядеш нещо сладко, когато усещаш, че ти се яде или пък да си загребеш няколко лъжички бананов крем за десерт, след обяд, си е напълно нормално поведение.

бананов

Когато осъзнаем, че диетата не е статична и че днес, не трябва да е копие на вчера – най-малкото, защото днес, ние не сме тези, които сме били вчера, е най-освобождаващия момент. Тогава разбираш, че това, че вчера си закусвал омлет, обядвал си салата с риба и си вечерял пържола със салата, а днес си закусвал смути, обядвал си картофи и си вечерял риба, не означава, че диетата ти се е провалила. Не означава, че нямаш воля и не означава, че си провал.

Понякога волята е просто тъпа упоритост и невежеството да се вслушваш в тялото си. Понякога волята е оръжието на ума, да ни държи впримчени в поведение, което ни руши, а не ни изгражда.

Здравословното хранене не се гради на правила, а на препоръки – резултат от личен опит и познаване за собственото тяло. Препоръки, които са само началния старт – после всичко са фините настройки, които сами правим за себе си. Следим кое как ни се отразява и после го прилагаме.

3.Сладкото не е вредно

recepta-morkovena torta

Точно така. Не сладкото е вредно, а източниците, които обикновено избираме. Какво вредно има в това да си направиш крем от какао, банан, мед и ванилия? Абсолютно нищо! Какво лошо има да ядеш за следобедна закуска банан с малко тахан и натрошени орехи? Абсолютно нищо.

Всичко опира до това какви са целите ни и какво е количеството. Точно така – всичко опира до количеството. Не изборът на храна ни саботира, а количеството на храна.

Трябва да препрограмирате ума си и да разберете, че сладко, не е синоним на лошо, забранено и провал.

Лично аз, излекувах връзката си с храната, когато спрях да си забранявам разни храни; спрях да чакам определен ден, за да си ПОЗВОЛЯ да ям нещо, за което тялото и умът ми гладуват. Сега знам, че мога да ям всичко – всеки ден. Но просто се питам от какво имам нужда и позволявам на инстинктите и апетита ми да ме водят – знам кога имам нужда от нещо сладко, от нещо солено или пък от нещо мазно – и го ям.

Преди не можех да държа ядки вкъщи – колкото имах, толкова изяждах. Страхувах се от едни ядки! Защото смятах, че не е добре да ги ям. Защото ги свързвах с периоди на тъпчете и чувство на вина.

Сега държа ядки вкъщи и всеки ден ям от тях – слагам МАЛКО в закуската си. Защото разбрах, че има много храни, които в големи количества саботират целите и прогреса ми, а  в малки количества са перфектния баланс на всяко ястие и носят наслада и удоволствие, които не ме тласкат към крайности.

4.По-добре всеки ден да има достатъчно храна

сандвич

Това е основното ми правило – по-добре всеки ден да ям достатъчно, дори понякога да изглежда малко повече, отколкото да се ограничавам 5 дена и после да губя контрол и да се натъпча за 10 дена напред. Кое мислите, че ще ви саботира? Това да увеличите храната си с 200-300 калории и пак да сте в дефицит или това да изядете 6,000-10,000 калории за един ден, в пристъп на вълчи глад?

По-добре всеки ден да ям вкусни неща и да не се страхувам да си добавя малко масло, парче хамон, ядки, банан, мед и т.н., отколкото цяла седмица да ям неовкусени, незасищащи и едноцветни храни, които ме карат да живея с мисълта, че пропускам нещо; че се лишавам от нещо и че не заслужавам нещо.

5.Човек не живее с това как изглежда, а с това как се чувства

Закуска :)
Закуска 🙂

Тръгваме с погрешната нагласа – вкопчени в крайната цел. Не си начертаваме план и не ходим стъпка по стъпка. Опитваме се да прескочим пропастта от мястото, където сме днес, до мястото, където искаме да сме след година. Или по-скоро, не си даваме сметка, че разстоянието е толкова голямо и искаме всичко да се случи бързо. Подценяваме разстоянието, хвърляме се напред и скачаме… и проипадаме, защото нещо не ни достига – а то е търпение и осъзнатост.

Осъзнатостта, че промяната се случва постепенно, защото тя не е само физическа. Физиката е отражение на психиката и за да тялото да се промени, първо промяната трябва да настъпи в начина ни на мислене; на възприемане и в начина, по който избираме. Това е равнозначно на една еволюция в нашето разбиране. В това да спреш да третираш тялото си като кошче за боклук; да спреш да свързваш всяка позитивна или негативна емоция с храна.

6.Парадоксът на диетата

Парадоксът в живота е, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш. Така гледам и на тялото – колкото повече грижа, внимание и отношение му давам, толкова повече и то ми дава. Резултатите не се постигат с лишение и ограничение. Това е равнозначно на това да взимаш от другите и да очакваш те да ти дават. Как да се случи това с тялото? Крадем от енергията му, здравето му, хранителните му вещества, а очакваме от него. Никой не е дал, без да е имал. Така е и с тялото. Уважавайте го, приемайте го и се грижете за него. Грижата не минава през крайности – тя е баланс. Нито е глезене, нито е лишение. Ако всеки ден, избирате, като мислите за тези думи, няма да сгрешите.

Ще се радвам да ми пишете как се чувствате и дали статията ви е помогнала да откриете нещо повече за себе си и също така да споделите статията с приятелите си – може да сте причината някой да се мотивира и да промени живота си.

Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!

И първата ми книга „Генът IFS: Визия за здраве“, вече може да бъде купена. Благодаря на всички, които дойдоха на представянето на книгата. Прекрасни сте!

ifsgene

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори