You are currently viewing 6 неща, които промених в диетата си

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

1 894

Правя толкова много хранителни режими и изводът от работата ми с всички прекрасни жени е, че повечето имат нужда да работят повече върху отношението, което имат към себе си и към храната. Емоционалното хранене, вината от това, че сме яли едно или друго нещо и правилата, на които градим режима си, са това, което непрекъснато ни саботира.

Мисля, че много хора ми се доверяват, защото аз самата съм минала през всичко това и каквото и да ми споделите  – аз няма да смятам, че е нелепо. Няма да ви виня и упреквам. Аз ще ви разбера и ще ви кажа точно това, което аз съм имала нужда да чуя, когато съм била в тази ситуация. Мислите ми препускат и не съм сигурна, че ще успея да структурирам това, което искам да ви кажа, но поне ще опитам. Надявам се, че някъде между редовете ще откриете думите, които ще завършат пъзела на отговора, от който се нуждаете.

1.Отношението ни към храната

Храната е просто това – храна. Тя не е чувство на вина, не е лишение, рамка, ограничение, лоша, хубава, вредна. Храната е избор. Храната е гориво. Храната е отношение.

Храната задоволява един от най-базовите ни инстинкти и това да я избягваме или пък да имаме такова негативно отношение към нея, означава, че отхвърляме някаква базова част от самите себе си – а няма как да сме в мир със себе си, ако отхвърляме нещо толкова съществено.

Аз минах през много крайности. Минах през много правила, ограничения и лишения. Минах през фанатичните си убеждения и изстрадах последствията от тях – тези на психиката, а отчасти и на физиката.

Намерих баланс, когато се сприятелих с храната. Когато реших, че няма забранени храни; когато спрях да градя идентичността си върху основите на това как избирам да се храня. Когато прикачаш към идентичността си – високо мазнинно хранене; месояден; вегетарианец; веган; суровоядец и т.н. ти ограничаваш себе си. Започваш да подчиняваш избора си не на това, което тялото ти диктува, а на това, което егото и умът диктуват. Ти сам заклеймяваш себе си като някакъв и после яростно се опитваш да се придържаш към този образ. Проблемът идва, когато се появи конфликтът между това, което усещаш, че искаш; това, от което имаш нужда и това, което умът диктува, че е правилно.

Сега всичко е позволено винаги, когато имам нужда :)
Сега всичко е позволено винаги, когато имам нужда 🙂

Когато осъзнаем, че никой не ни държи отговорни дали сме изяли един бонбон, дали сме изяли шепа ориз или пък сме изяли по-голяма пържола от необходимото, тогава всичко се променя.

Когато осъзнаем, че не сме длъжни да обясняваме пред другите защо ядем едно или друго нещо, тогава се чувстваме свободни.

Храната не е повод да се притесняваме от нея; да губим контрол и после да се самообвиняваме. Храната е удоволствие, а удоволствието е в дозата.

2.Рамките на правилата

Всяка диета върви с куп правила, с „трябва” и не „трябва”. В действителност, правилното нещо в един момент, може да е грешното в друг. Т.е. правилността на даден избор, зависи от самата ситуация.

Да ядеш сладки неща ежедневно и целодневно не е най-подходящият избор. Да изядеш нещо сладко, когато усещаш, че ти се яде или пък да си загребеш няколко лъжички бананов крем за десерт, след обяд, си е напълно нормално поведение.

бананов

Когато осъзнаем, че диетата не е статична и че днес, не трябва да е копие на вчера – най-малкото, защото днес, ние не сме тези, които сме били вчера, е най-освобождаващия момент. Тогава разбираш, че това, че вчера си закусвал омлет, обядвал си салата с риба и си вечерял пържола със салата, а днес си закусвал смути, обядвал си картофи и си вечерял риба, не означава, че диетата ти се е провалила. Не означава, че нямаш воля и не означава, че си провал.

Понякога волята е просто тъпа упоритост и невежеството да се вслушваш в тялото си. Понякога волята е оръжието на ума, да ни държи впримчени в поведение, което ни руши, а не ни изгражда.

Здравословното хранене не се гради на правила, а на препоръки – резултат от личен опит и познаване за собственото тяло. Препоръки, които са само началния старт – после всичко са фините настройки, които сами правим за себе си. Следим кое как ни се отразява и после го прилагаме.

3.Сладкото не е вредно

recepta-morkovena torta

Точно така. Не сладкото е вредно, а източниците, които обикновено избираме. Какво вредно има в това да си направиш крем от какао, банан, мед и ванилия? Абсолютно нищо! Какво лошо има да ядеш за следобедна закуска банан с малко тахан и натрошени орехи? Абсолютно нищо.

Всичко опира до това какви са целите ни и какво е количеството. Точно така – всичко опира до количеството. Не изборът на храна ни саботира, а количеството на храна.

Трябва да препрограмирате ума си и да разберете, че сладко, не е синоним на лошо, забранено и провал.

Лично аз, излекувах връзката си с храната, когато спрях да си забранявам разни храни; спрях да чакам определен ден, за да си ПОЗВОЛЯ да ям нещо, за което тялото и умът ми гладуват. Сега знам, че мога да ям всичко – всеки ден. Но просто се питам от какво имам нужда и позволявам на инстинктите и апетита ми да ме водят – знам кога имам нужда от нещо сладко, от нещо солено или пък от нещо мазно – и го ям.

Преди не можех да държа ядки вкъщи – колкото имах, толкова изяждах. Страхувах се от едни ядки! Защото смятах, че не е добре да ги ям. Защото ги свързвах с периоди на тъпчете и чувство на вина.

Сега държа ядки вкъщи и всеки ден ям от тях – слагам МАЛКО в закуската си. Защото разбрах, че има много храни, които в големи количества саботират целите и прогреса ми, а  в малки количества са перфектния баланс на всяко ястие и носят наслада и удоволствие, които не ме тласкат към крайности.

4.По-добре всеки ден да има достатъчно храна

сандвич

Това е основното ми правило – по-добре всеки ден да ям достатъчно, дори понякога да изглежда малко повече, отколкото да се ограничавам 5 дена и после да губя контрол и да се натъпча за 10 дена напред. Кое мислите, че ще ви саботира? Това да увеличите храната си с 200-300 калории и пак да сте в дефицит или това да изядете 6,000-10,000 калории за един ден, в пристъп на вълчи глад?

По-добре всеки ден да ям вкусни неща и да не се страхувам да си добавя малко масло, парче хамон, ядки, банан, мед и т.н., отколкото цяла седмица да ям неовкусени, незасищащи и едноцветни храни, които ме карат да живея с мисълта, че пропускам нещо; че се лишавам от нещо и че не заслужавам нещо.

5.Човек не живее с това как изглежда, а с това как се чувства

Закуска :)
Закуска 🙂

Тръгваме с погрешната нагласа – вкопчени в крайната цел. Не си начертаваме план и не ходим стъпка по стъпка. Опитваме се да прескочим пропастта от мястото, където сме днес, до мястото, където искаме да сме след година. Или по-скоро, не си даваме сметка, че разстоянието е толкова голямо и искаме всичко да се случи бързо. Подценяваме разстоянието, хвърляме се напред и скачаме… и проипадаме, защото нещо не ни достига – а то е търпение и осъзнатост.

Осъзнатостта, че промяната се случва постепенно, защото тя не е само физическа. Физиката е отражение на психиката и за да тялото да се промени, първо промяната трябва да настъпи в начина ни на мислене; на възприемане и в начина, по който избираме. Това е равнозначно на една еволюция в нашето разбиране. В това да спреш да третираш тялото си като кошче за боклук; да спреш да свързваш всяка позитивна или негативна емоция с храна.

6.Парадоксът на диетата

Парадоксът в живота е, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш. Така гледам и на тялото – колкото повече грижа, внимание и отношение му давам, толкова повече и то ми дава. Резултатите не се постигат с лишение и ограничение. Това е равнозначно на това да взимаш от другите и да очакваш те да ти дават. Как да се случи това с тялото? Крадем от енергията му, здравето му, хранителните му вещества, а очакваме от него. Никой не е дал, без да е имал. Така е и с тялото. Уважавайте го, приемайте го и се грижете за него. Грижата не минава през крайности – тя е баланс. Нито е глезене, нито е лишение. Ако всеки ден, избирате, като мислите за тези думи, няма да сгрешите.

Ще се радвам да ми пишете как се чувствате и дали статията ви е помогнала да откриете нещо повече за себе си и също така да споделите статията с приятелите си – може да сте причината някой да се мотивира и да промени живота си.

Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!

И първата ми книга „Генът IFS: Визия за здраве“, вече може да бъде купена. Благодаря на всички, които дойдоха на представянето на книгата. Прекрасни сте!

ifsgene

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ines Subashka

Инес Субашка е основател на IFS - зали за кондиционни тренировки и мобилност. Автор е на 6 книги за здравословно хранене и движение. https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

This Post Has 3 Comments

  1. Ilian Hafouzov

    Инес, чета с удоволствие статиите ти, въпреки че не съм съгласен с някои от вижданията ти (и още повече с честите им промени). Но няма да се сдържа и ще коментирам последната.

    Не си ли се замисляла, че си успяла да стигнеш до момента, в които не само да ядеш колкото трябва, а и да ти е достатъчно, и да може да си позволяваш всичко с умереност, не е резултат на сегашния ти режим или слушането на тялото, ами всъщност е следствие на всички режими и програми, които си следвала преди (да, чета те отдавна)? Че гладуването, броенето на калории и макроси, високомазнинното хранене, фастинга и прочие в крайна сметка са те тренирали да издържаш без храна, да я махнеш от съзнананието си, да скъсаш със зависимостта и да може да цениш и малкото количество?

    Честно казано, някои от съветите ти могат да бъдат доста опасни – ако една дундя (какъвто бях и аз преди) почне да слуша тялото си и не изпитва поне малко чувство на срам или вина, ще изяде и десет торти и ще изпие 20 литра кола. Пристрастяването към храната и особено захарта е равносилно на алкохолизма, и надали съвети към настоящ алкохолик от рода на „едно малко на ден не вреди“ и „слушайте какво иска тялото ви“ ще му направят особена услуга.

    Поздрави и продължавай с търсенето.

    1. Mirata

      Да слушаш тялото и да слушаш хранителните си навици са различни неща. Чувството за вина и срам НИКОГА не помагат за нищо. За да се стигне до това да слушаш какво иска тялото ПЪРВО трябва да се озовеш в мислите си сам, без натрапчивите идеи за вкус, цвят, мирис и удоволствието, което ти доставят. Така че най-големият проблем на човек с наднормено тегло не е храната, а това, с което я олицетворява. Тази статия казва чисто и просто това – оставете храната да бъде точно това – храна. А не заместител на нещо емоционално. А това върши работа във всички случаи.

  2. Aleksandra Ivanova

    Изключителна статия!
    Споделям всяка дума и най – вече всяка емоция, стоейки зад нея, защото явно сме много, които сме живели и били „в плен“ на храната, оставяйки зависимостта ни от нея да определя дали ще бъдем щастливи или обратното!

    Относно долния комемтар. Аз смятам, че Инес не апелира към ядене на торти и в никакъв случай в голями количества, дори напротив – количеатвото винги се споменава, че трябва да е не повече от доататъчното. Минеш ли границата(а всеки си усеща ког минава границата на достатъчното и отива към лакомията). Всеки! Просто зависимите, към които всички можем да се причислим, към захарта например, не сме искали да си го признаем и сме се оставяли да бъдем роби на вкуса и лакомията си!

    Пътя ни е еднакъв… изходите различни

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.