Имате проблем с емоционалното хранене? Вижте как аз се отказах и го направете и вие!

Ето че отново се случва… тежестта на деня сякаш ви премазва. Вечер е, а вие сте сами с тишината. Объркващите ви мисли, се борят за надмощие. Болката се опитва да ви превземе и да установи контрол над действията и мислите ви. Момент на отчаяние, с който искате да се преборите, но се чувствате безсилни.

Реалността ви се струва толкова трудна за понасяне, че трябва моментално да намерите изход, бягство, комфорт. И ето че отваряте хладилника! Един час по-късно сте погълнали огромни количества храна. Реалността отново е тук, само че този път е още по-задушаваща и непоносима. Този път освен разочарованията, които денят ви е поднесъл – вие самите разочаровахте себе си!

Бяхте си обещали, че повече никога няма да посегнете към храната за комфорт, а го направихте отново!

Както споделих тук „Моята лична изповед: За емоционалното хранене и душевния глад”, аз също съм била главна героиня в гореописания „сюжет”. За щастие мога да кажа, че вече това е в миналото и нямам такива пристъпи на невъзможност да овладея емоциите си и отчаяни опити да избягам от реалността.

Но за съжаление в днешно време хранителните разстройства, са един от основните опити за бягство на много хора. Дали ще е анорексия, булимия, емоционално хранене, мнозина търсят спасение в храната или пък респективно в нейното ограничаване!

Доста често ми пишат жени ,а напоследък и мъже, които ме питат как успях да се откажа от емоционалното хранене.

Истината е, че просто ми писна!

Писна ми да бъда човек, който другите виждат като завършена личност, а вътрешно да знам, че се разпадам на парченца!

Писна ми, да полагам неимоверни усилия ежедневно и после, когато остана сама, да се подавам на моментни негативни емоции, които да заличават всичко, за което се трудя!

Писна ми, да изпадам в ситуации на неосъзнатост, където сякаш някой друг контролира действията ми, да се тъпча и после, когато „дойда на себе си” да се мразя, заради това, което съм направила!

Писна ми, да се нося по течението и да оставям живота ми да бъде направляван от негативните събития!

Писна ми да се чувствам слаба, безсилна и неспособна пред просто една ХРАНА!

Писна ми да се самосъжалявам и да се примирявам с това, че не мога да се справя с емоциите си! Все пак АЗ определям как ще реагирам на случващото се! От мен зависи дали ще позволя на ситуацията да ме погълне и разруши или пък ще се мобилизирам и ще изляза още по-силна от нея!

Един ден, просто така… събудих се и си казах, че от днес ще бъда силна! Събудих се и си казах, че храната не решава проблемите ми; че бягството от реалността не ме спасява, а само ме обрича на още повече страдание и болка! (Емоционално хранене? Оставете го!)

Събудих се и установих, че проблемите и болката, която ги съпътства не са страшни, ако имаш смелостта да се изправиш срещу тях! Установих, че ако наистина има проблем, то той има решение, стига да го потърсиш!

Установих, че това, от което бягам всъщност никога не ме е преследвало, защото в голям процент от случаите, това от което се страхуваме и това, на което слагаме етикета „проблем” е просто илюзия! Плод на вътрешната ни несигурност!

И после никога не се обърнах назад! Всеки път, когато усещах, че другото ми аз- „емоционално нестабилното”, се опитва да контролира действията ми, си казвах, че това не е решение.

Припомнях си за разочароващото чувство, което щях да изпитам, ако се подам на емоциите си; за болката, дискомфорта и самотата.

Всеки път, когато ми се искаше да се поддам на слабостта си, си припомнях колко е ужасно чувството да си слаб и безсилен и колко е прекрасно да владееш ситуацията!

Припомнях си как се чувствах преди, когато имах такива моменти на неосъзнатост и неспособност да се контролирам и колко добре и удовлетворена се чувствам сега!

И успявах, да победя слабостта си с вътрешна сила!

Всеки път, когато си помислите да избягате от реалността, обръщайки се към храната, спомнете си, че реалността не може да ви направи нищо, ако се изправите срещу нея!

Припомнете си за ужасния начин, по който ще се чувствате след такъв момент на неконтролирано, несъзнателно тъпчене!

Помнете как сте се чувствали преди и си обещайте никога повече да не допускате това да се случва!

Защото можете!

Защото вие определяте това каква емоция ще изпитате!

Вие давате оценка на случващото се и вие му придавате негативен или позитивен смисъл!

Не на последно място, едно от най-важните осъзнавания беше, че с ежедневните си избори на храна, аз сама провокирам емоциите, които изпитвам. Ограничаващите диети, контрола над храната, влияеха на биохимията на тялото ми и подтикваха поведението, което наричаме емоционално хранене. В тази статия ще прочетет повече за това как негативните  емоции са резултат от начина ни на хранене. 

В книгата ми: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“, ще прочетете повече за моя път през света на хранителните разстройства и емоционалното хранене; грешките, които допуснах и как се отразиха на тялото ми. Ще прочетете повече за омагьосания кръг на диетите и ограниченията, преяждането и чувството на вина. И не на последно място, там ще откриете стъпка по стъпка, процеса на възстановяване и връщането на мира с тялото и храната.

Благодаря ви!