You are currently viewing Анна и непълноценните диети – Част 3: Негативните емоции като резултат от начина на хранене

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

6 429

В първата и втората статия за Анна, ви разказах нейната история – пътят ѝ на възстановяване от ограничаващите диети, които бяха довели тялото ѝ до пълен отказ – липса на месчен цикъл, невъзможност да спи, непрекъсната умора, проблеми с емоционално хранене, панически страх и т.н. Във втората статия ви разказах за промените в начина ѝ на хранене и трениране, а в тази ще ви споделя повече  за негативните емоции, през които преминаваше и как те също бяха свързани с ограничението на храната и нездравословното отношение към тялото.

Негативните емоции като резултат от начина, по който се храним

Всеки физически проблем, обикновено е съпътстван и от психологически. Двете страни на нещата са толкова свързани, че е малко като с кокошката и яйцето – не се знае кое е първото. Затова, най-добре е когато човек работи върху двете. Въпреки това, в повечето случаи психологическото състояние се дължи на физиологични промени в тялото. С изключение на случаите, когато във  външната среда се е случило събитие, което да ни повлияе емоционално. За тази цел, аз деля емоциите на истински и фалшиви. Истински са емоциите, които са провокирани от дадено събитие. Фалшиви са всички тези настроения, които ни връхлитат от нищото, без обективна причина. Именно фалшивите емоции, често се дължат на това, което се случва в тялото на биохимично ниво.

Когато става въпрос за диети, начинът ни на хранене може да повлияе позитивно или негативно върху това как се чувстваме и как мислим. Всеки, който се е ограничавал от мазнини, въглехидрати или калории като цяло, е преминавал през тези състояния.

Това беше един от основните проблеми на Анна – не само как се чувстваше физически, а и психически. Макар да беше свалила килограми с изтощителния си начин на живот, тя не се чувстваше щастлива. Нито пък се харесваше. Въпреки огромното си желание да не е самотна и да бъде сред хора, тя непрекъснато странеше от тях, защото се смущаваше от това как ще я възприемат. Дали ще я съдят, че е дебела. Нали все следва някакви диети – как можеше да си позволи да е дебела? Изпитваше огромна тревога, когато трябваше да яде, защото хем беше гладна и така ѝ се искаше за миг да спре да изчислява калории, да мисли дали е прекалила с въглехидратите и просто да се наяде като другите хора. Но правилата, които беше изградила около храненето си, я държаха в плен на мислите ѝ. Проблемите ѝ не спираха там. Напоследък, все по-често ѝ се случваше да получава пристъпи на паника. Нещо, което до този момент ѝ беше непонятно и не знаеше как да се справи с него.

Всеки един от тези проблеми, има нужда да бъде разглеждан на две нива – едното е начина ни на живот и информацията, която даваме на тялото си чрез храна, движение, възстановяване, околна среда. Другото е, ако човек не може да се справи сам с психиката си, да потърси помощта на специалист.

Тревогата, която Анна изпитваше, беше още един от показателите за стрес в тялото. Пристъпите ѝ на емоционален глад и рязката промяна в емоциите, говореха за нуждата на тялото ѝ да повиши нивата на серотонин. Вероятно знаете, че серотонинът е невротрансмитер, а понякога се спряга и като хормон на щастието. Серотонинът се синтезира в тялото от триптофан – аминокиселина, която се съдържа в храните богати на протеин. Но едно от интересните неща за триптофана е, че за да стигне до мозъка и да бъде използван за градивен материал на серотонина, има нужда от въглехидрати.

Ето защо, когато не сме в добро настроение, това да ядем нещо сладко, винаги подобрява начина по-който се чувстваме. Ако диетата ни лишава от пълноценна храна, в един момент тялото няма нужните градивни материали, за да поддържа баланса на невротрансмитерите, които ни карат да се чувстваме добре. По-подробно по темата за невротрансмитерите, хранителните разстройства и настроенията, писах в книгата си: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“.

Деси и една от любимите ѝ книги 🙂

 

За недостига на серотонина, главна роля имат и изтощителните тренировки. Ако умереното физическо натоварване повишава нивата на серотонина, прекомерното натоварване води до недостиг.

Що се отнася до нивата на стрес в тялото, за всеки е ясно, че непълноценното хранене е вид стрес в организма. Както споменах, паник атаките се дължат на психологически фактори, но те всъщност имат и своя биохимичен „зародиш“.

При Анна, понижаването на настроението, заедно с паническите пристъпи, винаги се случваха вечер или по-скоро ескалираха тогава. Нивата на серотонин са по-ниски късно вечерта и това допринася за негативните емоции и депресивни моменти. За тази цел, Анна добави и умерено количество въглехидрати към вечерята си. Това беше противоположно на всичко, в което Анна беше вярвала до този момент. Умът ѝ беше програмиран да вярва, че въглехидратите вечер са нещо лошо. Но в течение на възстановяването си, Анна осъзна, че въглехидратите са само инструмент, който умело можем да използваме, за да се чувстваме по-добре. Въглехидратите вечер успокояват тялото, помагат за повишаване нивата на серотонин и намаляват нивата на стрес в тялото. Паралелно, Анна записваше кога се чувства зле и кога има пристъпи на паника – какво се беше случило през деня и като цяло какви са факторите, които винаги водят до това ѝ поведение.

Във всеки един поведенчески проблем – независимо дали се дължи на непълноценно хранене, прекаляване с тренировките или нещо друго, винаги има повтаряемост. Едни и същи действия, водят до едни и същи резултати.

Анна забеляза, че паническите ѝ пристъпи, винаги се появяваха, когато беше много уморена и когато се връщаше към непълноценното си хранене. Когато във вечерята включваше въглехидрат от ориз, картофи или лимецов хляб, Анна забелязваше значителна промяна в начина, по който се чувства. Понякога не включваше този тип въглехидрати, а към вечеря с повече протеин и мазнини, добавяш по едно редче шоколад или някоя овесена курабия.

През този период, в нея се бореха две сили – едната беше усещането, че се чувства по-добре и че има моменти, в които вече не беше подвластна на емоциите си. Другата беше навдигащия се глас на старите ѝ убеждения и страхът ѝ, че с повечето храна и въглехидрати ще надебелее и няма да може да се понася.

На този етап, най-важното нещо е осъзнатостта, че няма по-важно нещо от това да възстановиш здравето си и че е много по-лесно да отслабнеш до желаното тегло по здравословен начин, когато тялото ти функционира добре, отколкото да си болен отвътре и да полагаш огромни усилие, за да задържиш нещо, с което тялото ти не се чувства добре. Често пъти, това означава, че трябва да качиш някакви килограми, за да дадеш възможност на организма да получи това, от което си го лишавал. Да му дадеш време да поседи на по-голямото тегло и когато функциите му се възстановят напълно и се чувстваш психически и физически добре, да модифицираш храненето си, но без лишения. Това се случи на по-късен етап, когато Анна се чувстваше добре и месечният ѝ цикъл се беше възстановил.

В допълнение, пристъпите на паника и тревога се асоциират и с понижени нива на тестостерон – нещо, което беше на лице при Анна. В следващата статия, ще ви споделя повече за проблемите със съня и как Анна се прави с  тях; хормоналното ѝ състояние и какви добавки взимаше.

Ако искате да ви изпратя продължението, когато го публикувам, абонирайте се за седмичния ми IFS Newsletter тук.

Още три статии от поредицата за Анна, можете да прочетете тук:

Анна и дългият път на възстановяване от диети и хипоталамична аменорея: Част 1

Анна и липсата на месечен цикъл: Част 2 – промяна в тренировките и храненето

Анна и емоционалното хранене – вие разпознахте ли се?

В книгата ми: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“, ще прочетете повече за моя път през света на хранителните разстройства и емоционалното хранене; грешките, които допуснах и как се отразиха на тялото ми. Ще прочетете повече за омагьосания кръг на диетите и ограниченията, преяждането и чувството на вина. И не на последно място, там ще откриете стъпка по стъпка, процеса на възстановяване и връщането на мира с тялото и храната.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ines Subashka

Инес Субашка е основател на IFS - зали за кондиционни тренировки и мобилност. Автор е на 6 книги за здравословно хранене и движение. https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.