For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
Анна и непълноценните диети – Част 3: Негативните емоции като резултат от начина на хранене

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

3 370

В първата и втората статия за Анна, ви разказах нейната история – пътят ѝ на възстановяване от ограничаващите диети, които бяха довели тялото ѝ до пълен отказ – липса на месчен цикъл, невъзможност да спи, непрекъсната умора, проблеми с емоционално хранене, панически страх и т.н. Във втората статия ви разказах за промените в начина ѝ на хранене и трениране, а в тази ще ви споделя повече  за негативните емоции, през които преминаваше и как те също бяха свързани с ограничението на храната и нездравословното отношение към тялото.

Негативните емоции като резултат от начина, по който се храним

Всеки физически проблем, обикновено е съпътстван и от психологически. Двете страни на нещата са толкова свързани, че е малко като с кокошката и яйцето – не се знае кое е първото. Затова, най-добре е когато човек работи върху двете. Въпреки това, в повечето случаи психологическото състояние се дължи на физиологични промени в тялото. С изключение на случаите, когато във  външната среда се е случило събитие, което да ни повлияе емоционално. За тази цел, аз деля емоциите на истински и фалшиви. Истински са емоциите, които са провокирани от дадено събитие. Фалшиви са всички тези настроения, които ни връхлитат от нищото, без обективна причина. Именно фалшивите емоции, често се дължат на това, което се случва в тялото на биохимично ниво.

Когато става въпрос за диети, начинът ни на хранене може да повлияе позитивно или негативно върху това как се чувстваме и как мислим. Всеки, който се е ограничавал от мазнини, въглехидрати или калории като цяло, е преминавал през тези състояния.

Това беше един от основните проблеми на Анна – не само как се чувстваше физически, а и психически. Макар да беше свалила килограми с изтощителния си начин на живот, тя не се чувстваше щастлива. Нито пък се харесваше. Въпреки огромното си желание да не е самотна и да бъде сред хора, тя непрекъснато странеше от тях, защото се смущаваше от това как ще я възприемат. Дали ще я съдят, че е дебела. Нали все следва някакви диети – как можеше да си позволи да е дебела? Изпитваше огромна тревога, когато трябваше да яде, защото хем беше гладна и така ѝ се искаше за миг да спре да изчислява калории, да мисли дали е прекалила с въглехидратите и просто да се наяде като другите хора. Но правилата, които беше изградила около храненето си, я държаха в плен на мислите ѝ. Проблемите ѝ не спираха там. Напоследък, все по-често ѝ се случваше да получава пристъпи на паника. Нещо, което до този момент ѝ беше непонятно и не знаеше как да се справи с него.

Всеки един от тези проблеми, има нужда да бъде разглеждан на две нива – едното е начина ни на живот и информацията, която даваме на тялото си чрез храна, движение, възстановяване, околна среда. Другото е, ако човек не може да се справи сам с психиката си, да потърси помощта на специалист.

Тревогата, която Анна изпитваше, беше още един от показателите за стрес в тялото. Пристъпите ѝ на емоционален глад и рязката промяна в емоциите, говореха за нуждата на тялото ѝ да повиши нивата на серотонин. Вероятно знаете, че серотонинът е невротрансмитер, а понякога се спряга и като хормон на щастието. Серотонинът се синтезира в тялото от триптофан – аминокиселина, която се съдържа в храните богати на протеин. Но едно от интересните неща за триптофана е, че за да стигне до мозъка и да бъде използван за градивен материал на серотонина, има нужда от въглехидрати.

Ето защо, когато не сме в добро настроение, това да ядем нещо сладко, винаги подобрява начина по-който се чувстваме. Ако диетата ни лишава от пълноценна храна, в един момент тялото няма нужните градивни материали, за да поддържа баланса на невротрансмитерите, които ни карат да се чувстваме добре. По-подробно по темата за невротрансмитерите, хранителните разстройства и настроенията, писах в книгата си: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“.

Деси и една от любимите ѝ книги 🙂

 

За недостига на серотонина, главна роля имат и изтощителните тренировки. Ако умереното физическо натоварване повишава нивата на серотонина, прекомерното натоварване води до недостиг.

Що се отнася до нивата на стрес в тялото, за всеки е ясно, че непълноценното хранене е вид стрес в организма. Както споменах, паник атаките се дължат на психологически фактори, но те всъщност имат и своя биохимичен „зародиш“.

При Анна, понижаването на настроението, заедно с паническите пристъпи, винаги се случваха вечер или по-скоро ескалираха тогава. Нивата на серотонин са по-ниски късно вечерта и това допринася за негативните емоции и депресивни моменти. За тази цел, Анна добави и умерено количество въглехидрати към вечерята си. Това беше противоположно на всичко, в което Анна беше вярвала до този момент. Умът ѝ беше програмиран да вярва, че въглехидратите вечер са нещо лошо. Но в течение на възстановяването си, Анна осъзна, че въглехидратите са само инструмент, който умело можем да използваме, за да се чувстваме по-добре. Въглехидратите вечер успокояват тялото, помагат за повишаване нивата на серотонин и намаляват нивата на стрес в тялото. Паралелно, Анна записваше кога се чувства зле и кога има пристъпи на паника – какво се беше случило през деня и като цяло какви са факторите, които винаги водят до това ѝ поведение.

Във всеки един поведенчески проблем – независимо дали се дължи на непълноценно хранене, прекаляване с тренировките или нещо друго, винаги има повтаряемост. Едни и същи действия, водят до едни и същи резултати.

Анна забеляза, че паническите ѝ пристъпи, винаги се появяваха, когато беше много уморена и когато се връщаше към непълноценното си хранене. Когато във вечерята включваше въглехидрат от ориз, картофи или лимецов хляб, Анна забелязваше значителна промяна в начина, по който се чувства. Понякога не включваше този тип въглехидрати, а към вечеря с повече протеин и мазнини, добавяш по едно редче шоколад или някоя овесена курабия.

През този период, в нея се бореха две сили – едната беше усещането, че се чувства по-добре и че има моменти, в които вече не беше подвластна на емоциите си. Другата беше навдигащия се глас на старите ѝ убеждения и страхът ѝ, че с повечето храна и въглехидрати ще надебелее и няма да може да се понася.

На този етап, най-важното нещо е осъзнатостта, че няма по-важно нещо от това да възстановиш здравето си и че е много по-лесно да отслабнеш до желаното тегло по здравословен начин, когато тялото ти функционира добре, отколкото да си болен отвътре и да полагаш огромни усилие, за да задържиш нещо, с което тялото ти не се чувства добре. Често пъти, това означава, че трябва да качиш някакви килограми, за да дадеш възможност на организма да получи това, от което си го лишавал. Да му дадеш време да поседи на по-голямото тегло и когато функциите му се възстановят напълно и се чувстваш психически и физически добре, да модифицираш храненето си, но без лишения. Това се случи на по-късен етап, когато Анна се чувстваше добре и месечният ѝ цикъл се беше възстановил.

В допълнение, пристъпите на паника и тревога се асоциират и с понижени нива на тестостерон – нещо, което беше на лице при Анна. В следващата статия, ще ви споделя повече за проблемите със съня и как Анна се прави с  тях; хормоналното ѝ състояние и какви добавки взимаше.

Ако искате да ви изпратя продължението, когато го публикувам, абонирайте се за седмичния ми IFS Newsletter тук.

Още три статии от поредицата за Анна, можете да прочетете тук:

Анна и дългият път на възстановяване от диети и хипоталамична аменорея: Част 1

Анна и липсата на месечен цикъл: Част 2 – промяна в тренировките и храненето

Анна и емоционалното хранене – вие разпознахте ли се?

В книгата ми: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“, ще прочетете повече за моя път през света на хранителните разстройства и емоционалното хранене; грешките, които допуснах и как се отразиха на тялото ми. Ще прочетете повече за омагьосания кръг на диетите и ограниченията, преяждането и чувството на вина. И не на последно място, там ще откриете стъпка по стъпка, процеса на възстановяване и връщането на мира с тялото и храната.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори