Анна и емоционалното хранене – вие разпознахте ли се?
Един от най-сериозните проблеми на хората, които следват диети е емоционалното хранене. То е този препъни камък, който често заличава усилията от предходните дни и ни кара да се чувстваме…
Един от най-сериозните проблеми на хората, които следват диети е емоционалното хранене. То е този препъни камък, който често заличава усилията от предходните дни и ни кара да се чувстваме…
1.Увеличена физическа активност, без увеличаване на храната Бързам да започна с това, защото последните няколко дена, консултирах няколко жени, които правят точно това.В стремежа си да свалят килограми, тренират по…
Винаги ще познаете хората, които са на диета – те ядат неовкусени салати и като цяло избягват да слагат мазнина и сол в храната си. Дори и да не си…
Аз, вие и всички около нас, живеем… в собствения си свят или по-скоро в този, който ума ни изгражда ден след ден. Понякога сме толкова заети с мислите си, че…
Новият IFS Journal е готов. Темите стават все по-интересни и журналът освен от информация, изобилства и от много клипове с идеи за упражнения. Този месец има 9 упражнения за корем,…
Новият IFS Journal е готов и нямам търпение да го споделя с вас. Този брой съдържа много, практически приложими съвети, които веднага да променят начина, по който се чувствате. Отделих доста…
Да работиш с много хора е още една възможност да надзърнеш в човешката психика и да осъзнаеш колко много си приличаме. На всички ни се струва, че само ние имаме…
Най-неудовлетворените хора, не са тези, които са с наднормено тегло. Най-разочаровани са тези, които са осъзнали потребността да свалят излишните килограми, ежедневно полагат усилия да тренират и да се хранят,…
Получавам много съобщения и едни от най-често задаваните въпроси са: „Инес, как да се справя с емоционалното хранене?” „Инес, как да се храня, за да отслабна? Известно време се придържам…
Човекът се различава от всички други същества по това, че съзнава и че може да носи отговорност. В тази си роля на съзнаващ, ние често си причиняваме повече вреда, отколкото…
Ето че отново се случва… тежестта на деня сякаш ви премазва. Вечер е, а вие сте сами с тишината. Объркващите ви мисли, се борят за надмощие. Болката се опитва да ви превземе и да установи контрол над действията и мислите ви. Момент на отчаяние, с който искате да се преборите, но се чувствате безсилни.
Реалността ви се струва толкова трудна за понасяне, че трябва моментално да намерите изход, бягство, комфорт. И ето че отваряте хладилника! Един час по-късно сте погълнали огромни количества храна. Реалността отново е тук, само че този път е още по-задушаваща и непоносима. Този път освен разочарованията, които денят ви е поднесъл – вие самите разочаровахте себе си!
Бяхте си обещали, че повече никога няма да посегнете към храната за комфорт, а го направихте отново!
Както споделих тук „Моята лична изповед: За емоционалното хранене и душевния глад”, аз също съм била главна героиня в гореописания „сюжет”. За (още…)
Едно от хубавите неща на това да имаш блог е прекрасните хора, които се свързват с теб и възможността да общуваш с хора, които имат интереси като теб, имат сходни цели, срещат трудности, като тези, с които ти си се сблъсквал и възможността взаимно да си помагате.
Онзи ден получих едно много забавно съобщение, от човек, който познавам и който макар и да виждам изключително рядко винаги ще има специално място в живота ми!
Та съобщението гласеше: (още…)
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.