You are currently viewing 3 начина да спрем емоционалното хранене и да свалим излишните килограми

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

8 447

Получавам много съобщения и едни от най-често задаваните въпроси са:

„Инес, как да се справя с емоционалното хранене?”

„Инес, как да се храня, за да отслабна? Известно време се придържам към определен режим и после се натъпквам с огромно количество храна. Къде бъркам?”

Ще използвам възможността да отговоря тук, защото не бих могла да отговоря на всеки поотделно.

Ако четете блога ми отдавна, вероятно знаете, че и аз съм имала проблемът с емоционалното хранене. За мен проблемът с емоционалното хранене има два аспекта – психологически и биологичен. Какво имам предвид?

1.Биологията винаги взема превес над волята

Снимка:http://www.cottercrunch.com/
Снимка:http://www.cottercrunch.com/

Както споменах миналата седмица емоционалното хранене, както всичко друго е и биологичен подтик. Може би, всяка една от вас е забелязала, че моментите, когато изблиците ѝ на глад за всичко се засилват са и моментите, когато най-отчаяно се опитвате да се храните правилно, да следвате определена диета и същевременно лишавате тялото си от нещо.

Емоционалното хранене е нещо като спасение за организма – тялото го прави, за да ни спаси от самите нас. Това да ни подтиква да ядем всичко, което видим е инструментът на тялото да се лекува от вредите, които му нанасяме с оскъдните си диети и тежките си тренировки. Това е единственият начин, по който тялото успява да си набави микро и макро- нутриентите, които не му даваме със „здравословното си хранене”.

Колко често ви се случва да ви се прияде нещо по-калорично и да не го ядете, като се опитвате да отбегнете мислите за него или да го заместите с плодове и зеленчуци. И в края на краищата винаги се стига до първоначалния обект на вашите желания, нали?

Замислете се какво би се случило, ако когато тялото ви дава сигнал, че има нужда от такава храна, си приготвите нещо, което съдържа мазнини, въглехидрати, сол и може би скорбяла. Как би изглеждало това в чинията (сьомга – протеин и мазнини, мариновани сушени домати и един юмрук ориз с малко зеленчуци). Перфектно хранене. И даже не пречи на целите да отслабваме и да изваем хубаво тяло, а в същото време има комплексен вкус, който засища рецепторите и психиката ни.

(В книгата ми: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“, можете да прочетете повече за това как се справих с емоционалното хранене и как се измъкнах от света на хранителните разстройства.)

2.Подсъзнанието контролира съзнателните ни решения

vegan

Колко често си повтаряте, че това да сте на диета не ви пречи и че лишенията са оправдани? А колко често си вярвате, че е така? Колкото повече го повтаряте, вероятно толкова повече се опитвате да убедите себе си, а не другите.

Прекарвам доста време да анализирам себе си и човешкото поведение като цяло. Осъзнах, че душевният живот на всеки един от нас е изпълнен с въздействащи, но несъзнавани мисли и от тях произтича нашето поведение и изборите, които правим. Какво означава това?

Как бихте описали емоционалното хранене? Аз бих го нарекла – хранене като невидял; хранене като човек, който е гладувал и се опитва да си навакса.

Сега нека се върнем на диетите (по начина, по който повечето хора ги следват – с много лишения). Това да ядеш едно и също, всеки ден. Да се ограничаваш до пилешки гърди, белтъци, зелена салата и броколи, действа както на процесите в тялото така и на психиката. В ума ни се заражда една идея, че се лишаваме и че гладуваме. И дори и съзнателно да намираме аргументи, защо постъпваме правилно и колко сме доволни, нещо в подсъзнанието ни усеща, че нещата не са наред. Изтласкваме в него усещането, че сме лишени и че гладуваме. Лошото е, че това което изтласкваме не изчезва – то седи и дълбае в психиката ни от позицията на несъзнаваното. Оказва силно въздействие върху това, което правим. Точно моментите, в които усещаме, че нямаме съзнателен контрол над действията си – моментите, в които за кратко време поглъщаме огромно количество храна, са моментите, когато усещането за лишение, което е нараствало в подсъзнанието, се проявява и взима контрол над нас.

Ето защо, аз смятам, че много жени, които са на диета, изпадат в тези състояния на емоционално хранене, защото през останалото време, дори и да го отричат, живеят с идеята, че се лишават. Така в този момент на пристъп, се поглъща толкова храна, защото подсъзнанието ни кара да наваксваме за глада.

Бях чела за пример за една пациентка на Фройд. Била е болна от хистерия и повръщала в следствие на идеята, че е бременна. Тя не е осъзнавала тази идея, но след по-обстоен анализ и работа с нея, се оказва, че жената просто е изпълнявала ролята на бременна, заради убеждения и желания, които е изтласкала в несъзнаваното.

Това ме накара да направя паралела между глада и неконтролируемото тъпчене.

Сигурна съм, че повечето от вас са забелязали, че в периоди, в които си позволявате по-голямо разнообразие и се храните достатъчно, тези изблици изчезват.

3.Ако не ям това, какво ще ме храни?

Инес Субашка

Тук идва моментът за психологическият аспект на емоционалното хранене. За мен, хранителните разстройства са болести на мълчанието. Болести, които намират пристан в психиката на перфекционисти и максималисти – хора, които никога не се чувстват достатъчно и винаги смятат, че вината е тяхна. Хора, които се опитват да компенсират вътрешните си дефицити със свръхкомпенсация – прекалена амбициозност и успех във външния свят.

Работата е там, че излишъкът във външния свят, не запълва вътрешния дефицит. Този дефицит трябва да се запълни с нещо и много често, това което правим е да го запълваме с емоциите, които храненето поражда. Факт е, че душата се храни с емоции и има нужда от тях. Въпросът е, че жените, масово, прибягваме до храната като източник на тези емоции.

Обичам да казвам, че когато душата гладува, тялото преяжда. Тук е и мястото на въпроса: „Ако не ям това, какво ще ме храни?” Ако не изяждаме огромното количество храна, какво ще ни нахрани? Какво ще нахрани гладуващата за емоции душа?

Това са въпроси, които можете да си задавате.

Едно от най-важните неща, на които искам да акцентирам е, че работата по решаване на проблема с емоционалното хранене и хранителните разстройства, като цяло, не е еднопосочна. Решението не е само диета – диетата може да даде на тялото това, от което се нуждае. В същото време трябва да дадем и на психиката това, което ѝ е потребно.

Обичам да казвам, че прекалено многото храна изтощава душата, а прекалено малкото храна изтощава тялото. Затова решението е в баланса.

И както написах тази сутрин в личния си профил „Това, което не съзнавам и/или, пред което не желая да се изправя, сега притежава част от живота ми.“ 

Храната и емоционалните изблици ни притежават, защото са състояния и емоции, на които се съпротивляваме. Единственият начин да се справиш с нещо е да го разбираш. За да го разбираш, трябва да се сприятелиш с него. За да се сприятелиш с него, трябва да допуснеш неговото съществуване. Да му позволиш да съществува.

Емоциите, на които не се съпротивляваме, в края на краищата водят до усещане за радост и приемане.

Не борбата с храната и още повече лишения, самонаказания и самообвинения, решават проблема. А това да разберем, че тялото и психиката имат свои нужди и че за да постигнем целите си, трябва да осигурим поне жизнения минимум и на двете.

И не забравяйте, че балансът не е състояние, което се постига, а състояние, което се създава – ежедневно.

В книгата ми- #КажиНЕнаГлада: Възстанови метаболизма си от диети, ще прочетете повече за това как да се освободите от омагьосания кръг на ограничения и прекаляване с храната. Тя ще ви преведе през пътя към баланса. Можете да научите повече за нея ТУК.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ines Subashka

Инес Субашка е основател на IFS - зали за кондиционни тренировки и мобилност. Автор е на 6 книги за здравословно хранене и движение. https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.