Нека ви задам един въпрос! Харесвате ли себе си и приемате ли човекът който сте (с грешките, които сте правили,трудните моменти, които сте преживявали, моментите, когато сте били разочаровани от себе си и тези, когато сте се гордеели с постиженията си)?
Аз трябва да ви призная нещо! Аз не винаги съм харесвала себе си! Имаше момент в живота ми, когато дори ми беше трудно да се понасям. След разочарованията свързани с баскетбола, прекарах няколко години на самосъжаление и себе разрушаване. Непрекъснато седях и си припомнях миналото. Не исках да го напусна и никога не бях в настоящия момент. В такива етапи от живота си,хората прибягват до различни „методи” за справяне с болката и тъгата- моето беше емоционалното тъпчене. Да, казах го! Не сте само вие! Аз също съм го правила, много повече, отколкото предполагате.
Моментите, когато болката разкъсва сърцето ти, а ти искаш успокоение. Моментите, когато вината, си проправя път в безсилното ти и измъчено тяло. Моментите, когато едно преобръщащо живота ти събитие, оставя празнота в сърцето, която всячески се опитваш да запълниш. С години се опитвах да запълня тази празнина с храна. Излишно е да казвам, че беше неуспешно.
Знам какво е да отидеш в магазина. Да си купиш една торба с храна, да се затвориш вкъщи и да ядеш, докато и последната бисквита, последното парче торта или хапка вафла не бъде изядено! Знам какво е чувството, което изпитваш, когато отново си на себе си- как се мразиш, за това, което си направил, защото знаеш, че не ти помага, а само те закопава още по-дълбоко.
Знам какво е всячески да се опитваш да заглушиш вътрешния глас, който ти крещи да ядеш, за да се почувстваш по-щастлив. Знам колко е ужасно, когато се подадеш и се чувстваш жалък и безсилен пред командите на дявола скрит дълбоко в теб!
Знам какво е да пренасочваш всяка една негативна емоция към себе си и да се самонаказваш за болката, която са ти причинили; за обидите, които са ти изрекли; за обвиненията, които са били отправени; за разочарованията, които са те ограбили!
Отне ми много време,много самотни моменти, много гняв,разочарование и болка, за да се справя със себе си и емоциите си… докато стигна до сегашния момент, когато вече се харесвам!
Преди дни от живота ми си тръгна човек, който обичах с цялото си сърце и това определено остави празнина в сърцето ми. Но този път не се подадох. Този път не си позволих да се саморазрушавам, заради ударите на съдбата. Реших да бъда силна. Радвам се, че вече осъзнавам, че храната няма да ме направи по-щастлива, няма да ми върне, това което съм загубила и няма да ми даде комфорта, който търся!
Съветвам ви и вие да направите същото! Човекът е странно същество… воден от някакъв странен мазохизъм. Погубва себе си, търсейки спокойствие, утеха и любов.Търсим положителните емоции, които да запълнят празнината.. във вещи, храна, алкохол, хапчета и т.н., а това е толкова нелепо. Та нали празнината се дължи на душевния ни глад! Как е възможно да мислим, че този глад може да бъде заситен от нещо без душа, без живот и без емоция… Като да ядеш картон и да очакваш това да задоволи физическия ти глад… няма как да стане! За момент се чувстваш сит, а после само търпиш последствията от безразсъдните си решения!
Сега, когато много силно ме боли, не отварям хладилника, а взимам телефона и се обаждам на хората, които знам, че ме обичат… на тези, които ще ми кажат мила дума, ще ме прегърнат и целунат или просто ще поплачат с мен!
Сега, когато се питам защо, не крия отговорите и смущението си, под огромни количества погълната храна… Сега отварям книгите и търся себе си… сега не се опитвам да отговоря на въпроси, които засягат чуждото поведение, а на въпроси, които ми помагат да постигна душевен мир и щастие.
Сега, когато чувствам празнота, не я запълвам с притежаването на непотребни вещи, без капка живот в тях… сега излизам и отивам в парка… сред природата, където животът е по-хубав, хармоничен и спокоен… полъхът на вятъра, песента на птиците и красотата на природата ми дават сили да живея и мечтая!
Сега, когато тръгна да се самосъжалявам, не се пускам по течението, а както казва баба ми „се хващам за косата и се издърпвам нагоре”… захващам се с дела, които ми носят удовлетворението и насладата, които търся!
Сега, когато ударите на съдбата ме застигнат, не обръщам негативизма към себе си и не се опитвам да се самонаказвам за случилото се. Сега се опитвам да търся хубавото,красивото, доброто, което да ми дава сили да се боря всеки ден… да се боря, за да го надмогна!
Затова днес аз „ ще се хвана за косата и ще се издърпам нагоре” и ви съветвам да направите същото! Нямате идея колко по-силен се чувства човек, когато реши да е щастлив, независимо от обстоятелствата!
Какво решавате? Ще се хванете ли за косата и ще се издърпате ли.. или ще седите и ще се самосъжалявате?
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
Страхотна статия! Обожавам всички статии на Инес, но тази е невероятна! Поздравления
Здравей, прекрасна, Мими :)) Радвам се, че ти харесва <3
Браво Инес 🙂
Благодаря за статията! 🙂 Аз съм на 17 и тежа 73 гилограма, а така силно желая да променя начина по който изглеждам… Мисля че твоята статия (а и не само тази) ми помогна да отворя докрай очичките си. А и е хубаво когато знаеш, че някой макар и не точно в момента, знае как се чувстваш.
„Нямате идея колко по-силен се чувства човек, когато реши да е щастлив, независимо от обстоятелствата!“ ..това са най-силните думи..,но и най-трудни на практика!
Бъди винаги себе си и ще си винаги победител!Прегръщам те 🙂
И аз мислех, че е трудно…но идва момент в живота, когато прекарал години търсейки себе си,идва един миг, в който всичко се преобръща, срива се и изведнъж сякаш изпод развалините, намираш това което си търсила- себе си! разбираш, че не ситуациите определят живота ти, а това как ти ги приемаш. Светът е пълен с мъка и страдание, защото всички винаги търсим това- негативизма. Истината е, че всяка една промяна, означава нещо ново. Новото е неизвестно и неопределено и това ни плаши. Водени от страха си, решавамече е по-добре да седим на сигурно и да се вкопчим в нещо, което вече го няма и никога няма да го има… щастливи са само тези, които знаят че вътрешния мир не може да бъде разклатен от трусовете в света около нас! И дори и на моменти да ми става тъжно, вдигам гордо глава и се сещам, че ме чака нещо ново! Нещо по-хубаво и че сега е моментът да науча урока си,акоискам никога повече да не изпадна в тази ситуация…защото едно нещо научих за живота… че докато не научиш урока си, си обречен да преживяваш едно и сщо нещо, само че с различни хора… затова трябва да съумеем да се поучим!
@На Малката машинка майка ѝ И азззззззззззз теб! 🙂
Ина,
Обичам те! 🙂
Имаш в себе си още много повече сила, отколкото подозираш! Радвам се, че я откриваш! Успех и радост!
🙂
@Александър Благодаря много за това, което написа! Толкова си прав! 🙂 И да… след всяко хубаво нещо, идва още по-хубаво! Само трябва д аискаме да го видим и да не се самосъжаляваме! 🙂 …защото животът е един и е ПРЕКРАСЕН! 🙂
@madliin Искаше ми се да напиша статия за тренировки или пък нещо за хранене… седях и гледах празния лист и думите не се появяваха. Тогава реших, че както винаги ще пиша само за неща, които ми идват отвътре… не мога да пиша, ако не превърна разказа си в спомен за моя живот… знам, че отстрани всеки си мисли, че се храня перфектно, че тренирам много и т.н., а истината е, че аз не съм нищо повече от нито един човек,който чете статиите ми. Аз съм преминала през почти всичко, през което минават голяма част от вас…някои неща съм над живяла, други може би не…затова реших, че ако споделя това, което вълнуваше ума ми в онзи миг, ще помогна не само на себе си, но и на някой друг, който е в подобна ситуация! 🙂 Благодаря, че го оцени!
Съгласен съм с теб!След като навъртях годинки и събрах житейски опит стигнах до извода, че човек не може да изгради силен характер без такива силни емоционални конфликти.В крайна сметка само така човек намира пътя към истинското си Аз,за да е в хармония със себе си,и да е полезен както на себе си така и за другите.С годините и опита вече разбираш силните и слабите си страни,намираш начин да показваш едните и да прикриваш другите.И един от най-важните изводи ,който си направих е, че след края на нещо хубаво,винаги идва началото на друго хубаво нещо:)!
Благодаря ти, за това, което си написала, Инес…..