Аз, вие и всички около нас, живеем… в собствения си свят или по-скоро в този, който ума ни изгражда ден след ден. Понякога сме толкова заети с мислите си, че рядко се замисляме за това какво сме и какво има около нас. Искрено вярвам, че всеки един от нас има роля и че животът ни не е случайност. Вярвам, че Вселената не е нещо, което се е случило по грешка. Нима място, където слънцето никога на закъснява да изгрее или пък да залезе, е събрало милиарди хора, които да са безцелна част от този съвършен механизъм? Силно се съмнявам.
Често си мисля за тренировките, диетите, живота и всички емоции и преживявания, които имаме с тях. Често се замислям за това колко малко познаваме живота и причинно следствената връзка между всичко, което се случва.
Вероятно тази статия ще ви се стори отнесена, но ви моля да ѝ дадете шанс и да я прочетете до края. Сигурна съм, че ще ви даде една различна гледна точка и ще ви помогне да си обясните част от състоянията, в които изпадате и най-важното – как да се измъквате от тях. Дори, обещавам ви, че ще получите различна гледна точка и за това, защо се чувствате дебели, тежки, тромави и т.н. Само няколко минути търпение. Благодаря!
За никой не е тайна, че Вселената може да се раздели на две – видимо и невидимо. Материя (частици) и вълни. Всички знаем, че мислите ни по един или друг начин имат връзка с това, което се случва в живота ни. На пръв поглед е загадка как мислите могат да се материализират и как това, което е в ума ни, може да бъде привлечено в живота ни. Често се питаме кой е мостът между мислите и материята.
Ако всичко в света е енергия, то мислите ни и това, което е в материалния свят, също отговаря на тази енергия. Това означава, че има нещо между мислите и материята, което кара едното да се превръща в друго.
Представям си го така – мислите са вълни с определена честота. Когато се появят в съзнанието ни, тяхната честота попада някъде в пространството и притегля това, което резонира по същия начин. Нещо като радиостанция. Кой е мостът между двете? Отговорът е намерението или по-скоро мислите, които са задвижени от силна емоция. Нали знаете как казват: „Нещата, от които най-много се страхувах ме сполетяха.“
Страха, надеждата, вярата са все силни емоции и ако подхранваме мисълта с емоция, тогава си градим мост между видимото и невидимото. Не е ли едновременно освобождаващо, но и някак плашещо – да знаеш, че си нещо като съавтор в собствената си съдба?
Честотата на емоциите и как това влияе на начина, по който възприемаме себе си
Ако още не съм ви загубила, след малко ще разберете как всяка емоция има различна честота и как всяка емоция може да влияе на начина, по който се чувстваме или възприемаме себе си.
Всички възприемаме материята като нещо твърдо. В действителност, материята не е солидна. Всичко, отново опира до частици, които вибрират с определена честота. Това означава, че всичко около нас си има честота на вибрацията.
Частиците имат маса. Както знаете, масата се влияе от земното притегляне. Колкото по-голяма е масата на едно тяло, толкова по-силно го притегля земята.
Нека се върнем на честотата на вибрациите и емоциите. На снимката ще видите карта на съзнанието, която показва на каква честота вибрира всяка емоция. Извадих тази снимка от една от любимите ми книги – Power vs Force на David Hawkins.
Колкото по-висока е честотата на вибрацията, толкова по-лек се чувстваш. Сега се сетете как приятните емоции ни карат да се чувстваме все едно „летим“.
Когато, обаче, имаш ниска честота (т.е. изпитваш негативни емоции), тогава масата е по-голяма (от гледна точка на това, което се случва с вибрациите) и тогава се чувстваме „тежки“.
Защо при някои хора нещата се случват бързо, а при други сякаш нищо не се случва?
Сега, нека разгледаме честотите от друг ъгъл – през призмата на времето. Колкото по-ниска е честотата, толкова по-дълга е вълната. Честотата се измерва в цикли в секунда. Колкото по-ниска е честотата, толкова повече време е необходимо.
Това означава, че ако непрекъснато сме с нагласата на жертви и това как „все на нас се случва“, ние вибрираме на ниска честота. Ниската честота означава ниска енергия. Всичко е бавно и не се случва много. Сега се замислете за всички хора, които непрекъснато се оплакват и все казват, че нищо различно не се случва в живота им; че все не постигат желаното. Те дори не подозират, че са настроили съзнанието си на честота, където няма енергия, която да задвижи нещо, което реално да се случи.
В тази статия бях писала за различните степени на осъзнатост. На кратко – аз съм жертва и нещата се случват НА мен, нещата се случват заради мен, нещата се случват чрез мен; нещата се случват като мен. Очевидно, четвъртата степен е най-висша степен на осъзнатост и съответно има най-висока честота. Там нещата се случват най-бързо.
Нека да дадем някакви цифри (хипотетични), за да разберем по-добре:
-на мен – най-ниска честота. Всичко се случва бавно (1000 часа, за да нещо да се случи);
-заради мен – по-висока честота. Всичко се случва около 10 пъти по-бързо (100 часа, за да нещо да се случи)
-чрез мен- още по-висока честота. Всичко се случва около 100 пъти по-бързо (10 часа, за да нещо да се случи);
-като мен – най-висока честота. Всичко се случва около 1000 пъти по-бързо (1 час, за да нещо да се случи).
Разгледайте горните редове отново. Давате ли си сметка, защо при някои хора нещата се случват с лекота, а при други отнема цяла вечност? Отвън всички изглеждаме еднакво, но това което ни дели е състоянието на ума ни. Разминаваме се в един свят и пътят ни изглежда сходен, но някои се движат с голяма скорост, а други си тежат на мястото и едва помръдват.
Емоционалното хранене, емоциите и как възприемаме себе си
Нека се върнем на емоциите. Вижте снимката по-горе. Виждате ли как срама и вината са най-отдолу? Това означава, че имат най-ниска вибрация. Сега си спомнете за последния път, когато изпитвахте чувство на вина или срам. Как се чувствахте? Как възприемахте себе си и тялото си? Може би последния път, когато нещо ви натъжи или разочарова, а вие се почувствахте виновни. После се натъпкахте с храна и се срамувахте още повече от себе си. Чувствахте се затънали, тежки и дебели. Емоция след емоция, която ни сваля все по-надолу и ни кара да се чувстваме все по-зле. Колко време прекарваме на тези честоти? Може би, голям процент от населението е точно там и ден след ден, мисъл след мисъл, действие след действие си затвърждава мястото на ниските честоти. Сами се обричаме на нищо случване и на това непрекъснато да имаме усещането, че тъпчем на едно място.
Как негативните емоции могат да имат градивен резултат
Забелязвате ли, че ядът, страхът, гордостта, имат повече енергия от срама и вината? Всъщност, ядът, страхът са емоции, които имат повече енергия и въпросът е само да я канализираме – да я насочим. Сигурна съм, че почти всеки един от вас, поне веднъж в живота си е изпадал в някаква форма на депресия. Проследявали ли сте съзнателно какво се случва във вас? Какви емоции ви спохождат? Ако се върнете на снимката, ще забележите, че депресията минава през цялата палитра от емоции. От дъното към върха. Сякаш на всеки етап, колкото повече се възстановяваме, на толкова по-висока честота вибрираме. Помислете и ще видите, че е точно така.
Нека се върнем на диетите
Сега, нека се върнем на диетите. Толкова много жени се борят с емоционалното хранене. Именно тази борба ни кара да затъваме още повече. Кога се чувствате тежки, дебели, тромави? Когато изпитвате някоя от емоциите с ниска честота, нали? И знаете ли кое е най-важното, че всяка една емоция е прикрепена към определено поведение. Емоцията, подплатена с мисъл, води до действие, което пък води до материализиране на състоянието. Това, което сме или това, което виждаме в огледалото е резултат точно от тази причинно – следствена връзка. За да променим това как изглеждаме; за да променим живота си, трябва да променим съзнанието си.
Както Питър Сейдж казва: „Имаме емоционална и материална банка.“
Хората, масово, се фокусират в материалната банка или това какво виждаме и възприемаме в материалния свят. Опитваме се да променяме него, а в действителност всичко опира до това какво имаме в емоционалната банка. Материята само отразява.
Мога да споделя още много, но статията ще стане доста дълга. Ако възприемете само едно нещо, нека то да бъде, че всяка емоция има честота и ако искате да промените това как се чувствате, трябва да направите нещо, което да ви помогне да се изкачите по-нагоре.
Ето още една снимка на това как всяко състояние име две страни – едната е с ниска вибрация, а другата с висока. Това да умеем да изменяме състоянията и да се преместваме от ниската към високата вибрация, може да бъде това, което да промени живота ни – в посока, в която искаме. И не забравяйте – едното изисква по-малко време и по-малко усилия.
Прочетохте ли книгата ми Генът IFS? Там със сигурност ще намерите вдъхновение за промяна. Поръчайте я с лично послание.
Бихте ли ми казали коя е книгата, от която са примерните снимки?
В статията пише 🙂 Power vs Force на David Hawkins.
С беглите си познания по квантова физика и теория на относителността, мисля че правите неправилни корелации. Например, дори астрофизиците немогат да заключат категорично, че вселената се дели на видимо и невидимо. Кое всъщност е невидимо? Ние не виждаме светлината в рентгеновия спектър, но тя е там и можем „да я видим“ със съответните спектроскопи. По последни изследвания, тъмната „невидима материя“ се вижда, тъй като излъчва светлина в рентгеновия спектър.
Деленето на частици и вълни (видимо и невидимо), също не е докрай точно – на квантово ниво, електроните имат свойства както на частица, така и на вълна, зависи в каква ситуация се измерва.
В този ред на мисли – „честотата на мислите“, не съм сигурен какво значи. Има някакви доказателства, че определена емоция/мисъл възбуждат определени части от мозъка (невроните в тях), като би могло да се прихване електроимпулса (който има честота). Но тези електроимпулси са прекалено слаби, за да влиаят върху каквото и да е физически извън тялото ни.
Това, че някакъв електроимпулс в мозъка ни има честота не значи, че и цялото ни тяло вибрира в същата честота. Няма как да стане – тялото е изградено от множество частици, които за да вибрират в една честота, по законите на термодинамиката, трябва да получат достатъчно енергия от други частици. В този случай, енергията на този електроимпулс трябва да е огромна.
Още един резонен въпрос – според вас, ако се чувстваме гадно, всичко се случва бавно, защото честотата на вибрацията ни е ниска. Ако приложим тази теза към теория на специалната относителност, това ще означава, че ако пътуваме в скоростен влак, който се движи бързо по отношение на земята, би следвало настроението ни да се оправи.
Е, всички ние вкл. физиците не знаем доста неща. „Кое всъщност е невидимо? Ние не виждаме светлината в рентгеновия
спектър, но тя е там и можем „да я видим“ със съответните спектроскопи.
По последни изследвания, тъмната „невидима материя“ се вижда, тъй като
излъчва светлина в рентгеновия спектър.“ Например емоцията е невидима и недифинируема. Може да бъде изпитана и да бъде разказана, но дефинициите не служат за моделиране на емоция т.е. науката не би могла да ги копира по начин, който да е релевантен.
„Деленето на частици и вълни (видимо и невидимо), също не е докрай точно –
на квантово ниво, електроните имат свойства както на частица, така и на
вълна, зависи в каква ситуация се измерва.“ Точно това прави науката безсилна да измери, моделира и използва емоциите, защото за науката трябва да има модел, който да може да бъде повторен със същият резултат за да се направи категоричен извод т.е. за науката емоциите са невидими.
„Това, че някакъв електроимпулс в мозъка ни има честота не значи, че и
цялото ни тяло вибрира в същата честота. Няма как да стане – тялото е
изградено от множество частици, които за да вибрират в една честота, по
законите на термодинамиката, трябва да получат достатъчно енергия от
други частици. В този случай, енергията на този електроимпулс трябва да е
огромна.“ Ами зависи от това какво количество елекроимпулс е нужен на една частица за да завибрира в същата честота и също така вибрацията има ефект на домино т.е. с всяка частица се засилва интензивността. И при това положение дори в началото импулсът да е бил не толкова голям при предаването на вибрацията би могъл да се увеличи неимоверно. Всичко зависи от това колко дълго поддържаш този електроимпулс.
„Още един резонен въпрос – според вас, ако се чувстваме гадно, всичко се
случва бавно, защото честотата на вибрацията ни е ниска. Ако приложим
тази теза към теория на специалната относителност, това ще означава, че
ако пътуваме в скоростен влак, който се движи бързо по отношение на
земята, би следвало настроението ни да се оправи“ Мисля, че това е доста свободна интерпретация на статията :), но не Ви ли се е случвало, когато ви е гадно и започнете да тичате бързо или просто да ходите бързо да ви се оправи настроението. Аз лично, когато ми е гадно излизам навън и ходя бясно докато не се оправя. Всъщност от Вашата реплика се сетих за този свой навик да се справям с ниските вибрации :D.