Един от най-сериозните проблеми на хората, които следват диети е емоционалното хранене. То е този препъни камък, който често заличава усилията от предходните дни и ни кара да се чувстваме виновни, изпълнени със срам и объркани за това как да продължим и защо се случва така. Писала съм много статии по темата за това как непълноценното хранене води до задълбочаването на тези проблеми и това е една от основните теми на втората ми книга #КажиНЕнаГлада: Възстанови метаболизма си от диети.
В тази статия, ще се опитам да ви пренеса в последния момент, в който имахте епизод на емоционално хранене. Да погледнете себе си отстрани и да осъзнаете какво и защо се случва. Преди години, аз имах същия проблем и един от основните инструменти да се справя с това, беше голяма доза осъзнатост и работа със себе си, мислите ми и емоциите ми.
Ако имате проблем с емоционалното хранене, вероятно сте забелязали, че всичко винаги се случва по един и същи начин. Винаги има ситуации, които ви карат да се чувствате по определен начин и ви подтикват към определено поведение, което предизвиква лавина от емоции, които ви завъртат в омагьосан кръг.
Спомням си времето, когато започнах да търся начин да се справя с това. Започнах осъзнато да наблюдавам тялото си и как се чувства и можех още от сутринта да забележа първите сигнали, че ако не променя нещо, отново ще се стигне до епизод на емоционално хранене.
Проблемът при хората, които се борят с емоционалното хранене е, че обикновено имат куп правила за това как трябва да се случва деня, как трябва да изглежда храната им, какви количества трябва да съдържа и какви да са съотношенията на макронутриентите. Вярата, че тези правила не трябва да се нарушават, ги кара да игнорират сигналите на тялото си и още повече да задълбочават проблема.
Затова, нека да си представим какво се случва в деня на един такъв човек и какви са сигналите, които показват, че вечерта ще се нахвърлим неконтролируемо на храната. Сигурна съм, че макар и сюжетът във вашия живот да е различен, ще се разпознаете в основните моменти. Ще нарека нашия герой Анна. 🙂
…
Анна се събужда и още от вчера се чувства по-уморена от обикновено. Всичко наоколо започва да я дразни. Тялото ѝ е по-сковано от обикновено и се чувства доста жадна.
Въпреки това, Анна знае, че днес е ден за тренировка и приготвя сака със спортния екип. Отива към кухнята и макар от главата ѝ да не излиза мисълта за по-голяма порция храна, наситена с повече въглехидрати – тези, които винаги отбягва, тя се протяга към вратата на хладилника, отваря я и изважда киселото мляко. Включва кантарчето и премерва точно 200 грама, след което взима ½ банан и го нарязва отгоре. Добавя лъжица ленено брашно, поръсва с канела и добавя 2 лъжици овесени ядки. Занася купичката на масата и започва да яде. Въпреки това, през цялото време не ѝ е вкусно и не се чувства сита. Обикновено, поне усеща малко ситост и усеща вкусовете в храната. Тази сутрин не е така. Яде, а сякаш вкусовите ѝ рецептори са в почивка и не усеща нищо.
Решава, че на път към офиса, ще си вземе едно дълго кафе с малко мляко. Това ще ѝ напълни корема и ще ѝ залъже глада до обяд.
Анна излиза от вкъщи и на път към работа, се отбива до едно квартално кафе. Там винаги ѝ приготвят кафето, както го обича – дълго и със съвсем малко мляко. Все пак е на диета.
Ходейки към офиса, Анна се опитва да се концентрира. Петък е и тя вече се чувства доста уморена. Преговаря си задачите за деня и знае, че в обедната почивка ще отиде на тренировка. Тялото ѝ крещи от умора при тази мисъл, но тя не е от хората, които се оправдават и винаги следва графика си. Все пак има цел – да бъде във форма и да свали още килограми.
Цяла сутрин, в офиса се черпят с бонбони. Някой е направил кекс и го е оставил на бюрото до нея. Мислите на Анна са обзети от това как би искала да изяде парче кекс, да пропусне тренировка и направо да се прибере вкъщи. Само, ако можеше работният ден да свърши по-скоро и да си почива. Но Анна има воля. Затова, отказва да послуша тялото си. Обедната почивка наближава, а нивата ѝ на енергия са спаднали значително. Слава Богу, че има доза протеинов шейк, която да изпие преди тренировка. Анна отброява минутите и макар времето да тече много бавно, вече е 12 часа. Анна е гладна, уморена и има липса на мотивация. Въпреки това, тя има добра структура на деня и стабилно изградени навици – взима си чантата с дрехите за тренировка. Вади шейкъра и разбива доза протеин. Глътка по глътка, започва да пие. Каква наслада. Но шейкът свършва, а тя има нужда от още храна. Това няма значение. Сега трябва да се тренира.
Анна влиза в залата и с бавна крачка, започва да загрява. Тялото ѝ изобщо не съдейства. Изпитва безсилие, липса на енергия и макар да обожава движението, сега изобщо не ѝ е до това. Отива към стойката за клек. Поглежда тежестите и знае, че в понеделник, беше увеличила тежестта на 40кг., но в този момент, дори лостът ѝ се струва тежък. Решава да опита, но още при първия клек, усеща болка и липса на сила. Ядосва се на себе си и на тялото си. Намалява малко тежестта и довършва сериите с нея. Странно е! Обикновено се поти, докато тренира, а този път дори това не се случва. Тялото ѝ отказва да загрее и всяко следващо упражнение я оставя все по-неудовлетворена. „Тази тренировка беше пълна пародия!“ – мисли си Анна.
Облича се и усеща как коремът ѝ къркори от глад. Иска да изяде нещо. Може би протеинова вафла, но знае, че това са допълнително калории. Все пак, след малко ще обядва. Оправя се бързо и тръгва към ресторанта, в който винаги обядва. Там си поръчва задушено пилешко, салата и моли да ѝ донесат ½ задушен картоф. Едва дочаква обяда да пристигне и започва да яде. Изяжда последната хапка, но сценарият от сутринта се повтаря. Яде, а не се наяжда. Храната, която иначе обича, в момента няма вкус. Тръгва към офиса, но от главата ѝ не излиза идеята за нещо сладко. Ако може да е много шоколадово. Умът ѝ веднага я заземява и ѝ напомня, че е на диета и току що е яла. Най-доброто решение е да си вземе кафе. Може да му сипят малко повече мляко и да замести десерта. Речено – сторено.
Отива в офиса и се опитва да работи, но е толкова уморена и има липса на енергия и способност да се концентрира. Следобедната почивка наближава, а с това пропорционално расте броят на кексчетата и бонбоните в офиса. Някой непрекъснато ѝ предлага да си вземе, а тя отказва. Накрая, някой ѝ предлага здравословно кексче. Сурово е и отгоре има любимият и бадем със здравословна глазура. Иска да каже не, но се поддава и решава да си отчупи.
Прави го, но не успява да се спре. Иска да си вземе още. Обещава си, че само ще дояде парчето и после спира. Но, когато дояжда парчето, сякаш самоконтролът се изключва и тя си взима още едно. Решава да си изяде следобедната закуска по-рано. Вади малко ядки и един плод и ги изяжда, но коремът ѝ е като бездънна яма. Има нужда от още храна. Всичко това я кара да се чувства виновна, ядосана на себе си и паралелно всичко я дразни. Този колега, който винаги ѝ създава проблеми и колежката, която непрекъснато иска нещо от нея. Съзнанието ѝ започва да преувеличава ситуацията и гневът става по-силен.
Кексчетата все още са до нея и тя си взима още едно. Това увеличава негативната вълна от емоции и тя ги насочва към себе си. Смята се за провал и чревоугодник. Но паралелно с това, насочва гнева си и към другите. Ако тях ги нямаше и ако не ѝ бяха създали проблеми, тогава нямаше да се подаде на емоциите си. Щеше да се въздържи. Петък е и едва дочаква работния ден да свърши. На тръгване от офиса, решава, че денят е пълен провал и че ще си купи няколко курабийки и един шоколад. Така, вечерта на Анна се превръща в епизод на неконтролируемо хранене. Тя си повтаря, че това е емоционално хранене и че, ако само тези колеги ги нямаше в офиса и ако не носеха непрекъснато сладки неща, нямаше да се случва така. Анна се чувства гузна, подута, преяла, а все още има нужда от храна. Анна мрази емоционалното хранене.
**
Това , което Анна не осъзнава е, че емоциите ѝ не са причината за епизода на преяждане. Състоянието на тялото ѝ е това, което обостря емоциите ѝ и я кара да действа подтикната от тях. Анна игнорира това как тялото ѝ се чувства още от предните дни. Не разчита сигналите му и следва плана си. Не променя закуската си, макар че тялото ѝ подсказва, че има нужда от повече количество и от по-различни съотношения на макронутриентите.
Не добавя повече вода, а вместо това пие кафе.
Не избира да пропусне тренировка и да си почине, а утре, когато се наспи, да отиде и да направи много добра тренировка. Вместо това, Анна избира да тренира. Чувства се зле, прави посредствена тренировка, уморява тялото си още и увеличава нуждата му от енергия – нуждата да яде повече.
Анна, като цяло прави оскъден избор на храна и не отчита, че когато си активен, имаш нужда от повече храна и че не можеш да се храниш като малко дете.
Анна изпитва тревога, защото структурата на деня ѝ е нарушена и защото сама прекрачва границите, които непрекъснато си създава. Това я кара да проектира негативни емоции върху себе си, а присъствието на околните и обичайните неща, на които не отдава толкова значение, сега се превръщат в драма, която само подсилва вътрешното ѝ негативно преживяване.
Анна се поддава на биологичния подтик да яде, храните, които избягва. Още след първата хапка, тя не успява да се спре и се чувства виновно, че няма самоконтрол.
Не осъзнава, че ако още от сутринта, беше слушала тялото си и беше избрала храната си съзнателно, спрямо неговите нужди, тогава щеше да яде повече калории, но много по-малко, отколкото в епизода на преяждане.
Щеше да изяде повече въглехидрати и мазнини, но щяха да са подбрани от подходящи източници и само щяха да подкрепят възстановяването ѝ, а не да заличат всичко постигнато през седмицата.
Анна мисли, че проблемът е в околните и в емоциите ѝ.
Анна не осъзнава, че проблемът е в лишението и в игнорирането на сигналите на тялото.
Не осъзнава, че проблемът е в това, че тялото не е статично и има нужда от нашето съдействие, за да получава това, от което има нужда в различните дни.
Анна пропуска всичко това и на следващия ден става още по-стриктна и се надява това да не се повтори. Не разбира, че ако не промени нещо, този шаблон на поведение, само ще се затвърждава и ще я кара да се чувства по-зле.
Анна, не приема, че решението е да отпусна примката на контрола и по-често да се допитва до вътрешното си усещане, вместо още повече да затяга контрола и още повече да се дистанцира от себе си и от тялото си.
Вие разпознахте ли се в Анна?
Още три статии от поредицата за Анна, можете да прочетете тук:
Анна и дългият път на възстановяване от диети и хипоталамична аменорея: Част 1
Анна и липсата на месечен цикъл: Част 2 – промяна в тренировките и храненето
Анна и непълноценните диети – Част 3: Негативните емоции като резултат от начина на хранене
Анна и емоционалното хранене – вие разпознахте ли се?
В книгата ми: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“, ще прочетете повече за моя път през света на хранителните разстройства и емоционалното хранене; грешките, които допуснах и как се отразиха на тялото ми. Ще прочетете повече за омагьосания кръг на диетите и ограниченията, преяждането и чувството на вина. И не на последно място, там ще откриете стъпка по стъпка, процеса на възстановяване и връщането на мира с тялото и храната.
