За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
Анна и емоционалното хранене – вие разпознахте ли се?

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

Един от най-сериозните проблеми на хората, които следват диети е емоционалното хранене. То е този препъни камък, който често заличава усилията от предходните дни и ни кара да се чувстваме виновни, изпълнени със срам и объркани за това как да продължим и защо се случва така. Писала съм много статии по темата за това как непълноценното хранене води до задълбочаването на тези проблеми и това е една от основните теми на втората ми книга #КажиНЕнаГлада: Възстанови метаболизма си от диети.

В тази статия, ще се опитам да ви пренеса в последния момент, в който имахте епизод на емоционално хранене. Да погледнете себе си отстрани и да осъзнаете какво и защо се случва. Преди години, аз имах същия проблем и един от основните инструменти да се справя с това, беше голяма доза осъзнатост и работа със себе си, мислите ми и емоциите ми.

Ако имате проблем с емоционалното хранене, вероятно сте забелязали, че всичко винаги се случва по един и същи начин. Винаги има ситуации, които ви карат да се чувствате по определен начин и ви подтикват към определено поведение, което предизвиква лавина от емоции, които ви завъртат в омагьосан кръг.

Спомням си времето, когато започнах да търся начин да се справя с това. Започнах осъзнато да наблюдавам тялото си и как се чувства и можех още от сутринта да забележа първите сигнали, че ако не променя нещо, отново ще се стигне до епизод на  емоционално хранене.

Проблемът при хората, които се борят с емоционалното хранене е, че обикновено имат куп правила за това как трябва да се случва деня, как трябва да изглежда храната им, какви количества трябва да съдържа и какви да са съотношенията на макронутриентите. Вярата, че тези правила не трябва да се нарушават, ги кара да игнорират сигналите на тялото си и още повече да задълбочават проблема.

Затова, нека да си представим какво се случва в деня на един такъв човек и какви са сигналите, които показват, че вечерта ще се нахвърлим неконтролируемо на храната. Сигурна съм, че макар и сюжетът във вашия живот да е различен, ще се разпознаете в основните моменти. Ще нарека нашия герой Анна. 🙂

Анна се събужда и още от  вчера се чувства по-уморена от обикновено. Всичко наоколо започва да я дразни. Тялото ѝ е по-сковано от обикновено и се чувства доста жадна.

Въпреки това, Анна знае, че днес е ден за тренировка и приготвя сака със спортния екип. Отива към кухнята и макар от главата ѝ да не излиза мисълта за по-голяма порция храна, наситена с повече въглехидрати – тези, които винаги отбягва, тя се протяга към вратата на хладилника, отваря я и изважда киселото мляко. Включва кантарчето и премерва точно 200 грама, след което взима ½ банан и го нарязва отгоре.  Добавя лъжица ленено брашно, поръсва с канела и добавя 2 лъжици овесени ядки. Занася купичката на масата и започва да яде. Въпреки това, през цялото време не ѝ е вкусно и не се чувства сита. Обикновено, поне усеща малко ситост и усеща вкусовете в храната. Тази сутрин не е така. Яде, а сякаш вкусовите ѝ рецептори са в почивка и не усеща нищо.

Решава, че на път към офиса, ще си вземе едно дълго кафе с малко мляко. Това ще ѝ напълни корема и ще ѝ залъже глада до обяд.

Анна излиза от вкъщи и на път към работа, се отбива до едно квартално кафе. Там винаги ѝ приготвят кафето, както го обича – дълго и със съвсем малко мляко. Все пак е на диета.

Ходейки към офиса, Анна се опитва да се концентрира. Петък е и тя вече се чувства доста уморена. Преговаря си задачите за деня и знае, че в обедната почивка ще отиде на тренировка. Тялото ѝ крещи от умора при тази мисъл, но тя не е от хората, които се оправдават и винаги следва графика си. Все пак има цел – да бъде във форма и да свали още килограми.

Цяла сутрин, в офиса се черпят с бонбони. Някой е направил кекс и го е оставил на бюрото до нея. Мислите на Анна са обзети от това как би искала да изяде парче кекс, да пропусне тренировка и направо да се прибере вкъщи. Само, ако можеше работният ден да свърши по-скоро и да си почива. Но Анна има воля. Затова, отказва да послуша тялото си. Обедната почивка наближава, а нивата ѝ на енергия са спаднали значително. Слава Богу, че има доза протеинов шейк, която да изпие преди тренировка. Анна отброява минутите и макар времето да тече много бавно, вече е 12 часа. Анна е гладна, уморена и има липса на мотивация. Въпреки това, тя има добра структура на деня и стабилно изградени навици – взима си чантата с дрехите за тренировка. Вади шейкъра и разбива доза протеин. Глътка по глътка, започва да пие. Каква наслада. Но шейкът свършва, а тя има нужда от още храна. Това няма значение. Сега трябва да се тренира.

Анна влиза в залата и с бавна крачка, започва да загрява. Тялото ѝ изобщо не съдейства. Изпитва безсилие, липса на енергия и макар да обожава движението, сега изобщо не ѝ е до това. Отива към стойката за клек. Поглежда тежестите и знае, че в понеделник, беше увеличила тежестта на 40кг., но в този момент, дори лостът  ѝ се струва тежък. Решава да опита, но още при първия клек, усеща болка и липса на сила. Ядосва се на себе си и на тялото си. Намалява малко тежестта и довършва сериите с нея. Странно е! Обикновено се поти, докато тренира, а този път дори това не се случва. Тялото ѝ отказва да загрее и всяко следващо упражнение я оставя все по-неудовлетворена. „Тази тренировка беше пълна пародия!“ – мисли си Анна.

Облича се и усеща как коремът ѝ къркори от глад. Иска да изяде нещо. Може би протеинова вафла, но знае, че това са допълнително калории. Все пак, след малко ще обядва. Оправя се бързо и тръгва към ресторанта, в който винаги обядва. Там си поръчва задушено пилешко, салата и моли да ѝ донесат ½ задушен картоф. Едва дочаква обяда да пристигне и започва да яде. Изяжда последната хапка, но сценарият от сутринта се повтаря. Яде, а не се наяжда. Храната, която иначе обича, в момента няма вкус. Тръгва към офиса, но от главата ѝ не излиза идеята за нещо сладко. Ако може да е много шоколадово. Умът ѝ веднага я заземява и ѝ напомня, че е на диета и току що е яла. Най-доброто решение е да си вземе кафе. Може да му сипят малко повече мляко и да замести десерта. Речено – сторено.

Отива в офиса и се опитва да работи, но е толкова уморена и има липса на енергия и способност да се концентрира. Следобедната почивка наближава, а с това пропорционално расте броят на кексчетата и бонбоните в офиса. Някой непрекъснато ѝ предлага да си вземе, а тя отказва. Накрая, някой ѝ предлага здравословно кексче. Сурово е и отгоре има любимият и бадем със здравословна глазура. Иска да каже не, но се поддава и решава да си отчупи.

Прави го, но не успява да се спре. Иска да си вземе още. Обещава си, че само ще дояде парчето и после спира. Но, когато дояжда парчето, сякаш самоконтролът се изключва и тя си взима още едно. Решава да си изяде следобедната закуска по-рано. Вади малко ядки и един плод и ги изяжда, но коремът ѝ е като бездънна яма. Има нужда от още храна. Всичко това я кара да се чувства виновна, ядосана на себе си и паралелно всичко я дразни. Този колега, който винаги ѝ създава проблеми и колежката, която непрекъснато иска нещо от нея. Съзнанието ѝ започва да преувеличава ситуацията и гневът става по-силен. Кексчетата все още са до нея и тя си взима още едно. Това увеличава негативната вълна от емоции и тя ги насочва към себе си. Смята се за провал и чревоугодник. Но паралелно с това, насочва гнева си и към другите. Ако тях ги нямаше и ако не ѝ бяха създали проблеми, тогава нямаше да се подаде на емоциите си. Щеше да се въздържи. Петък е и едва дочаква работния ден да свърши. На тръгване от офиса, решава, че денят е пълен провал и че ще си купи няколко курабийки и един шоколад. Така, вечерта на Анна се превръща в епизод на неконтролируемо хранене. Тя си повтаря, че това е емоционално хранене и че, ако само тези колеги ги нямаше в офиса и ако не носеха непрекъснато сладки неща, нямаше да се случва така. Анна се чувства гузна, подута, преяла, а все още има нужда от храна. Анна мрази емоционалното хранене.

**

Това , което Анна не осъзнава е, че емоциите ѝ не са причината за епизода на преяждане. Състоянието на тялото ѝ е това, което обостря емоциите ѝ и я кара да действа подтикната от тях. Анна игнорира това как тялото ѝ се чувства още от предните дни. Не разчита сигналите му и следва плана си. Не променя закуската си, макар че тялото ѝ подсказва, че има нужда от повече количество и от по-различни съотношения на макронутриентите.

Не добавя повече вода, а вместо това пие кафе.

Не избира да пропусне тренировка и да си почине, а утре, когато се наспи, да отиде и да направи много добра тренировка. Вместо това, Анна избира да тренира. Чувства се зле, прави посредствена тренировка, уморява тялото си още и увеличава нуждата му от енергия – нуждата да яде повече.

Анна, като цяло прави оскъден избор на храна и не отчита, че когато си активен, имаш нужда от повече храна и че не можеш да се храниш като малко дете.

Анна изпитва тревога, защото структурата на деня ѝ е нарушена и защото сама прекрачва границите, които непрекъснато си създава. Това я кара да проектира негативни емоции върху себе си, а присъствието на околните и обичайните неща, на които не отдава толкова значение, сега се превръщат в драма, която само подсилва вътрешното ѝ негативно преживяване.

Анна се поддава на биологичния подтик да яде, храните, които избягва. Още след първата хапка, тя не успява да се спре и се чувства виновно, че няма самоконтрол.

Не осъзнава, че ако още от сутринта, беше слушала тялото си и беше избрала храната си съзнателно, спрямо неговите нужди, тогава щеше да яде повече калории, но много по-малко, отколкото в епизода на преяждане.

Щеше да изяде повече въглехидрати и мазнини, но щяха да са подбрани от подходящи източници и само щяха да подкрепят възстановяването ѝ, а не да заличат всичко постигнато през седмицата.

Анна мисли, че проблемът е в околните и в емоциите ѝ.

Анна не осъзнава, че проблемът е в лишението и в игнорирането на сигналите на тялото.

Не осъзнава, че проблемът е в това, че тялото не е статично и има нужда от нашето съдействие, за да получава това, от което има нужда в различните дни.

Анна пропуска всичко това и на следващия ден става още по-стриктна и се надява това да не се повтори. Не разбира, че ако не промени нещо, този шаблон на поведение, само ще се затвърждава и ще я кара да се чувства по-зле.

Анна, не приема, че решението е да отпусна примката на контрола и по-често да се допитва до вътрешното си усещане, вместо още повече да затяга контрола и още повече да се дистанцира от себе си и от тялото си.

Вие разпознахте ли се в Анна?

Прочетохте ли новата ми книга – #КажиНЕнаГлада: Възстанови метаболизма си от диети? Можете да научите повече за нея ТУК.

kniga2

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори