Когато осъзнаеш, че всичко, което ядеш е нездравословно

Каквото и да си помислите да ядете – то не е здравословно. За всяка една хранителна група има стотици книги, които много детайлно и убедително ще ви обяснят, защо дадена храна е вредна и защо задължително трябва да я спрете.

Всъщност, не ви го казвам като страничен наблюдател. Казвам ви го като човек, който премина през абсолютно всичко:

–мазнини? Дори не си помисляй да слагаш зехтина близо до чинията ми!

В книгата ми: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“ ще прочетете подробно за всяка една диета, която съм следвала; как започна хранителното ми разстройство и какъв беше пътя на възстановяване, за да стигна до днес, когато храната не ми е фикция и не я приемам като враг.

В крайна сметка, не мазнините са вредни, а количеството и качеството им и когато ги изключиш изцяло, тогава тялото страда и започваш да се чувстваш зле и физически и псигически.

-млечни и зърнени храни? Изобщо не ми ги споменавайте! Представете си колко фанатично съм ги отбягвала, след като по време на една семейна вечеря, баща ми ме погледна и каза: „Скоро очаквам да започнеш да си ловиш месото с копие.” Това беше палео ерата.

Близо 2 години и половина не вкусвах млечен продукт, а въздържанието от зърнени продължи цели 5-6 години. Всички грешки, които съм допуснала, само демонстрират колко силна е човешката психика, когато реши, че иска нещо и не иска друго.

-ако не е био, даже не ми го предлагай. Това беше тежък период. Когато започнеш да мислиш за произхода на всяка една хапка. Когато целият ти ден е ангажиран с това да мислиш от къде да си набавяш храна, кое свършва, коя ферма е по-добра и т.н.

В един момент осъзнах, че био не е гаранция, а е просто мода. Честно казано, нищо, което не си отгледал сам, в малки количества, не може да е био. Предназначено ли е за комерсиални цели, различни от това да си размените със съседа 10 яйца за 1 килограм домати, тогава няма какво толкова да се вманиачаваме.

–Мол? Изкуствени електромагнитни полета? Моля ви пазете всички джаджи далеч от мен. Това беше най-тежкият период. Времето, когато фанатично попивах всяка дума на д-р Джак Круз. Между другото, до ден днешен се възхищавам на този човек и познанията му и знам, че това, което пише и казва е доста вярно. Въпреки това, смятам че фанатичното следване на всичко това те кара да изпадаш в някакви психози. Да се чувстваш зле, когато си в по-голяма сграда и има мнгоо изкуствени електромагнитни полета; да се чувстваш зле, когато се налага да работиш под изкуствено осветление и т.н.

–Биоритмична диета – тук вече бях близо до 4-ти км. 😀 Бях вманиачена по това да синхронизирам всяко едно мое действие, с естествения ритъм на природата – слънцето изгрява и залязва в определено време, а аз трябваше да нагласям храненията си според това, както и физическата активност. Все пак беше важно кой хормон с еотделя точно в този момент и какво ще направя.

-Фастинг – то не бяха протоколи, експерименти, въздържание от храна по 24-36 часа. От всичко, най-хубавото беше, че разбрах, че не е страшно да останеш без храна и че всичко опира просто до нагласа и убеждения – както можеш да имаш нужда от храна на всеки 4 часа, така можеш да не изпиташ нужда от нея в продължение на 2-3 дена.

Така мога да продължа до безкрай. Имам доста богат опит с експериментите върху себе си. Прочела съм стотици книги и съм опитала доста от написаното в тях. Преминах през периоди, в които фанатично вярвах във всичко, което правех и точно това ми помогна да изследвам всяка една крайност в детайли.

Всеки път, когато претърпявах промяна във вижданията си, егото ми страдаше несравнимо много. Само аз знам какво се случваше в ума ми и колко воля и решителност ми е трябвало да се справя със себе си и мислите си.

Въпреки това, от днешната си гледна точка, съм много благодарна за всичко, което опитах и всичко, което не проработи или пък проработи. Това ми помогна да видя как реагира тялото и съответно ума ми в различни ситуации. Помогна ми да изследвам през призмата на личния си опит, всеки един детайл, емоция, усещане, натоврване, хранене.Помага ми при работата с хората, защото както се казва, сега мога да ги посрещна където и да са – знам как се чувстват, какво правят, какво преминава през главата им и от какво имат нужда.

Онзи ден си мислех колко е интересен животът. Тръгваме от едно място и преминаваме през един куп неща, за да един ден да се завърнем там, където сме били, когато сме се отправили на това пътешествие.

Чак днес разбирам смисъла на „баланса”. Балансът е в това да реагираш спрямо ситуацията, в която се намираш, а не да следваш едно и също нещо и да се опитваш да натъпкваш себе си и живота си в моментните си убеждения. Защото на всеки етап от живота, това което правим или това, което вярваме е правилно – то е това, от което имаме нужда в този момент и в тази ситуация. Но това, че днес нещо е вярно или грешно, не го прави такова и утре или след година.

Днес се чувствам все по-свободна от всякакви правила и ограничения и знам, че не е нужно да ограничавам себе си като палео, високомазнинно хранене, нискомазнинно, без глутен, био и т.н.

Днес вярвам в друго – вярвам в собственото си тяло и това как то се чувства. Защото, ако не друго, тези години ми помогнаха да възстановя връзката си с тялото ми и да знам кога от какво има нужда; да се науча да разчитам сигналите му.

Днес не ме е страх да си купя краставица от супермаркета и да я изям. Защото аз вярвам, че в днешно време, освен ако лично не си отглеждаш храната, никой не може да ти гарантира за нейното качество. Но знам едно! Знам, че тялото различава истинската храна, дори когато нейното качество не е най-доброто.

Не е нужно да знам, че да ям краставици, домати, моркови, яйца, месо, ядки, плодове и т.н. е добре за тялото ми – то ми го показва с начина, по който се чувства, когато го правя.

Често давам пример с това. Прочетете текста долу.

Всичко разбрахте, нали? Нищо, че буквите са разместени. Просто, защото в ума ни, в тялото ни има нещо повече и нещо, което разчита истината, дори когато тя е замаскирана или леко объркана.

Сега се върнете към храната. Сетете се за модификациите в нея, ако искате си мислете за гени и разместването им, за изкуствени добавки и т.н.

Когато ядем тази храна – истинската, но модифицирана по някакъв начин, тялото отново я разчита и отново знае как да я използва.

Доматът от супермаркета може би не е най-качествения, но в основата си той носи генетичния код на истинската храна – и тялото го разпознава.

Прахчетата, пакетираните вафли, бисквити и т.н. ни вредят – защото в тях няма нищо истинско – те са просто химия, която е придобила красив вид – затова тялото страда, когато ги ядем.

Единственият начин да сте във форма и здрави е да освободите ума си от правила, схеми и стратегии и да слушате тялото си.

Знам, че когато избирам истинската храна, където и да съм, аз се чувствам добре и енергична – тогава не ме интересува дали днес съм си я взела от пазара, от село или от супермаркета. Във всеки един ден се стремя да правя най-доброто, на което съм способна – но то винаги е различно. Понякога най-доброто е да купя храната си от супермаркета, а друг път да си я взема от ферма.

Храната е част от преживяването и част от живота, а не самоцел.

Предпочитам да живея истински и да се наслаждавам на емоциите и пътешествията, на възможностите да правя това, което обичам като се грижа за тялото си, без да се вманиачавам. Защото именно вманиачаването и крайностите го разболяват. Всяка една болест се загнездва в ума и после се отразява в тялото. За страдащата психика, дори здравословното е вредно.

И не ме разбирайте погрешно – не съм от хората, които мислят, че живеем един живот и трябва денонощно да се яде от всичко, за да не се пропусне нещо. Именно, защото живеем един живот, трябва да направим оптималното, за да от първата до последната секунда да се чувстваме добре – и физически и психически. Никой, който се отнася безхаберно с тялото си, не може да ме убеди, че се чувства добре от това. И никой, който е вманиачен в това да брои всяка хапка и да изследва родословното дърво на кравата, от която е издоено млякото в кафето му, не може да ме убеди, че се чувства добре.

Грижете се за тялото и правете най-доброто за него, но не забравяйте, че не е нужно да натъпквате себе си в правила и сами да си слагате етикети, които ви определят. Във всеки момент изживявайте собствената си истина и се научете да слушате тялото си, не да следвате медиите.

В книгата ми: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“, ще прочетете повече за моя път през света на хранителните разстройства и емоционалното хранене; грешките, които допуснах и как се отразиха на тялото ми. Ще прочетете повече за омагьосания кръг на диетите и ограниченията, преяждането и чувството на вина. И не на последно място, там ще откриете стъпка по стъпка, процеса на възстановяване и връщането на мира с тялото и храната.