Моля ви критикувайте тази статия!

Разхождах се в парка…

Оглеждах се наоколо…

И забелязвах хора, които се карат, хора които се присмиват на другите и такива, които критикуват…

Тогава се замислих, че е доста по-лесно да разрушаваш, отколкото да изграждаш…

… по-лесно е да критикуваш, отколкото да се опитваш…

…по-лесно е да се караш, отколкото да се замислиш и да обясниш…

…по-лесно е да се подиграваш на другите, отколкото да преглътнеш егото си и да се опиташ.

Замислих се, че да изграждаш, да действаш, да обясняваш, да се опитваш и да бъдеш някой е много по-трудно, защото отнема време, усилия, силна воля да издържиш, цел, визия, план…

А това да се присмиваш, да критикуваш, да си гаден към някого е много лесно. Всичко, което ти трябва е да си отегчен до смърт от собствения си живот и да запълваш времето си с живота на другите.

Какво не им е наред на тези хора?

Защо е по-лесно да мразиш, отколкото да обичаш?

Защо е по-лесно да се подиграваш, отколкото да окуражаваш?

Защо е по-лесно да критикуваш, отколкото да помогнеш?

Ако си мислите, че разпръсквайки негативизъм и мрак над другите, ще премахне скуката и безцелното съществуване от живота ви, грешите!

Когато се присмивате на човека, който дава всичко от себе си да постигне нещо, да бъде някой, вие всъщност ставате за посмешище!

Когато мразите другите, заради това че успяват, ви всъщност само сипете още омраза върху себе си!

Когато критикувате другите, за това че правят грешки, докато се движат напред, вие всъщност не наранявате тях, а себе си!

Днес светът е пълен с изкуствени и жалки хора!

Хора, които твърдят, че са ви приятели, че се радват за вас и че искат да ви помогнат да успеете.

Но реалността е друга… те са си чисти лъжци!

Лъжци, защото приятелите, никога не се наслаждават на провала ви; приятелите никога не внасят още негативизъм и мрак, в най-тежките ви моменти; приятелите никога не ви обезкуражават в моменти на отчаяние и никога не изритват мечтата ви по-далеч, когато тя без друго се изплъзва от живота ви!

Приятел, учител, „хейтър”, какъвто и да сте, запомнете, че негативизмът ражда негативизъм.

Научете се да поучавате, да помагате, да коригирате другите без злоба и мъст.

Хората, от които научаваме най-много не са тези, които изсипват омраза, обидни думи, завист и презрение върху нас.

Хората, от които научаваме най-много, са тези, които посочват грешките ни, но в същото време ни дават надежда, подхранват волята, решителността и мотивацията ни.

Хората, които показват грешките ни, но в същото време ни помагат да намерим начин, как да ги поправим.

Хората, които ни напомнят за провалите ни, но не с намерението да ни се присмиват, да ни нараняват и да ни пречупват, а с намерението да ни направят по-силни да ни помогнат да открием себе си!

Хората, които ни карат да вярваме в себе си, да вярваме, че можем да бъдем, тези които мечтаем да бъдем!

Хората, които никога не поставят ограничения на възможностите ни и никога не предопределят съдбата ни, според настоящия момент и настоящите ни несполуки!

Запомнете, че можете непрекъснато да критикувате и да се подигравате на другите, но независимо как ви изглеждат нещата, тези, които се провалят, тези които правят грешки, тези, които се осмеляват да изглеждат глупаво, са толкова повече от вас… ЗАЩОТО СЕ ОПИТВАТ!

Вие кой път избирате? Краткия път на критиката, обидните думи и злобните забележки… или по-дългия път на усилието, грешките и риска?

П.С. Ако тази статия ви харесва, моля споделете я с приятелите си! Много ще съм ви благодарна!