5 причини да нямаме желание да тренираме и какво да направим
Един въпрос, който често ми задават е: „Инес, какво правиш, когато не ти се тренира?“ Преди да отговоря на въпроса, много е важно да разберете, че всяко едно състояние е…
Прогресът в тренировките – изборът днес, води до резултатите утре
Един обикновен ден, за да се почувстваш необикновено. Рано е и всички спят. Навън е тихо, а аз отивам в залата. Мястото, където винаги се чувствам смирено. Мястото, където винаги…
Прекрасната, Ивет Лалова <3
4 неща, които всеки от нас може да научи от един олимпиец
1.Да даваме приоритет на дългосрочните цели, пред краткосрочните Това важи за всяка една сфера от живота ни. Много често пропускаме възможността да реализираме потенциала си и да достигнем целите си,…
IFS Bootcamp – от другата страна на страха
Ако трябваше да кажете какво е това, което ви липсва в момента, за да се превърнете в човека, който искате да бъдете, какъв щеше да бъде отговорът ви? Може би…
Jen Feruggia
Посредствеността – невероятните ползи, които не подозирате
Случвало ли ви се е да получите вдъхновение да се превърнете в човека, за който винаги сте мечтали? Да давате всичко от себе си. Във всеки един момент да демонстрирате…
Когато загубиш мотивация…има решение
Човекът в търсене на смисъл. Мисля, че точно това заглавие би носила биографията на всеки един от нас. Прекарваме живота си в това да търсим смисъл, нещо като оправдание за…
Бъдещето- моето спасение!
876
Чета много и помня малко. Въпреки това има няколко фрази, които съм запаметила и които непрестанно си повтарям. Каквото и да се случи- добро или „лошо”- подбирам подходящата фраза и си я повтарям. Прилагам нещо, като самолечение на психиката си, така че да запазя спокойното си и оптимистично състояние; така че да си гарантирам, че ще имам трезв поглед над ситуацията и че няма да „подправям” настоящето с емоциите от миналото или бляна по бъдещето.
Едно от нещата, които си повтарям е „Ако си тъжен, значи си или в миналото или в бъдещето, но никога тук и сега!”
Колко вярно! Замислете се! Няма начин да сте присъстващи в момента, да наблюдавате това, което се случва сега и да се чувствате неудовлетворени. Единствения начин у вас да се породи негативна емоция е да придадете на настоящата ситуация, смисъл, който сте придавали на сходна ситуация в миналото. Другият вариант е да сравнявате случващото се в настоящия момент с предварително изградена представа или очакване за бъдещето.
Само това би могло да ви донесе разочарование.
Мнозина гледат на бъдещето, като на спасение. Надяваме се, че когато постигнем или получим нещо в бъдещ момент и всички проблеми ще изчезнат. В края на краищата постигаме желаното и получаваме чаканото… а оставаме все така празни и неудовлетворени. Бъдещето само по себе си не е спасение. Бъдещето (още…)
Иво Иванов „Канзас“ по пътя на неравната крива на щастието!
2 697
Днес ще ви запозная с един човек. Човек, който преди пет години, без дори да осъзнава, спаси живота ми. Не е ли странно? Някои от нас откриват призванието си, смисъла в живота си и се потапят в него. Отдават себе си, емоциите си, времето си, всичко, което притежават, за да превръщат всеки един ден в шедьовър. А някъде, в другия край на света, душа, която е на път да угасне, случайно се натъква на наше произведение…
И вече нищо не е същото. Светът вече е различен!
Ето това беше първата ми среща с Иво Иванов. А той дори не подозираше, че сме се срещнали. Преди пет години, когато изгубих пътя си(ТУК и ТУК), случайно попаднах на една статия на Иво. И бях пленена. В неговото творчество думите имат душа. Обичам да чета книги, които сякаш те хващат за врата, стискат те така че да не можеш да поемеш дъх. После точно когато се задушаваш, отпускат „хавта“, за да можеш да поемеш дълбоко въздух… който да ти стигне, за да дочетеш края на историята… книги, които те карат да се чувстваш безпомощен пред истината, която разсъбличат пред теб… истина, от която бягаш, но тя винаги е там и те преследва. Ето такива са историите, които пише Иво.
Купих си книгите му и от тогава те са най-ценното четиво в моята библиотека. Дълго време събирах кураж да се свържа с него и да открадна малко от времето му, за да ми даде интервю. А той се оказа уникален човек, който сподели не само времето, а и частица от себе си.
Вероятно някои от вас ще се уплашат от обема на интервюто и дори няма да го прочетат. А това ще е най-голямата ви грешка!
Замислих се, дали да не ви улесня и да разделя интервюто на части. Тогава реших, че това да „разделя“ Иво Иванов на части би било същинско престъпление. Както той самият ще ви каже след малко, хората, които търсят историите му са повече от читатели- те са съмишленици. Хора с широко отворени съзнания и сърца. Хора, които съществуват и искат да бъдат открити.
Дайте шанс на интервюто и ви обещавам, че няма да ви се иска да свършва… ще се връщате и ще го препрочитате отново и отново. Защото това е начинът, по който Иво Иванов влияе на хората…
Инес Субашка: Представи се:
Иво Иванов: Роден съм в Първа Градска Болница и съм израснал в София. Нямам братя и сестри. Родителите ми са изключително колоритни, интелигентни, добри и толерантни хора. Те са далеч по-интересни личности от мене и на тях дължа горе-долу всичко, което съм като човек, манталитет и характер. Възпитаник съм на 133 училище в София (Руската Гимназия), където прекарах голяма част от детсвото си в епична, кървава схватка с образователната система на Народна Република България и нейният зловещ оръженосец – Димитровският Комунистически Младежки Съюз. Това беше сложен в стратегически аспект сблъсък, който не бих могъл да спечеля без героичната подкрепа на група впечатляващо безотговорни съученици, между които се откроява старият ми съмишленик по хулиганщини и неподчинение Камен Алипиев – Кедъра. Вярно е, че училището ни оцеля, но според мен дълбоките белези оставени от нашия випуск обезобразиха лицето му завинаги.
След гимназията, задължителната по онова време двегодишна военна служба ме прати в красивия дунавски град Русе. Армията е цитадела на дисциплината, конформизма, реда и подчинението. До ден днешен не мога да повярвам, че една уважаваща себе си военна институция допусна един толкова безотговорен яростен пацифист и изтънчен ценител на хаоса като мен в редовете си. Самият факт, че ми бяха поверени неща като Автомат Калашников и отбранителни гранати бе жестоко покушение върху Варшавския Договор. Никога няма да забравя мъдрите думи на младши-сержант Славов към остналите войници: „Трети взвод, искам внимателно да наблюдавате редник Иванов и винаги да правите точно обратното.“
ИС: (още…)
Не четете това, ако ви харесва да живеете посредствено
784
„Хвърли камъка в езеро. И не само ще видиш какво е предизвикал камъкът, но то ще бъде и по-трайно. Камъкът ще нагъне застиналата вода. Там, където е паднал, ще се появи кръг и в този кръг ту-такси ще изникне втори, сетне трети. Не след дълго вълничките,вдигнати от падналия във водата камък, ще плъзнат нататък и ще се усетят по цялата огледална повърхност. Чак когато достигнат брега, ще спрат и ще изчезнат.
Ако камъкът падне в река, тя ще го посрещне като поредното нещо, което внася смут във вече бурното ѝ течение. Нищо необичайно. Нищо, което да не се поддава на укротяване. Ако камъкът обаче падне в езеро, то вече никога няма да бъде същото.”- Елиф Шафак
Повечето хора прекарват живота си, като езеро… таят всичко в себе си. Прибират го на дълбокото, където се заблуждават, че ще го укрият и опазят добре. Прекарват живота си без да търсят нещо различно. Без да откриват своя смисъл. Всеки ден прилича на предходния. Животът им прилича на неподвижната вода в езерото.
Обаче животът не търпи застоя. И мине не мине време, както винаги се намира някой, който да хвърли камък в езерото,ей, така, за да види какво ще се случи и животът „подхвърля” трудности на пътя на хората. Не за друго… просто, за да им даде шанс да бъдат изхвърлени на брега, където могат да се погледнат отстрани и току виж да се осъзнаят и да се опитат да се откъснат от тази монотонност, която изпива силите им.
Както, когато хвърлиш камък… „Там, където е паднал, ще се появи кръг и в този кръг ту-такси ще изникне втори, сетне трети. Не след дълго вълничките,вдигнати от падналия във водата камък, ще плъзнат нататък и ще се усетят по цялата огледална повърхност. Чак когато достигнат брега, ще спрат и ще изчезнат.”
Така е и с хората…всяка трудност, на която се натъкнем първо образува един малък кръг. Обаче уплашени от нея, вместо да я погледнем очи в очи и да ѝ покажем, че не сме слаби и ще се справим с нея, ние бягам… на далече към втория кръг, към третия… колкото повече бягаме, толкова по-голям става кръга и толкова по-трудно ни е да се справим. Докато накрая биваме изтласкани на брега. Където имаме възможност да погледнем в хоризонта и да видим всичко случващо се.
За съжаление малцина го правят! Повечето седят на брега и треперят от страх. Треперят от страх, припомняйки си (още…)
Важно ли е за вас какво мислят другите? Ето какво мисля аз когато ви видя!
625
Ежедневно имам щастието и късмета да се срещам с доста различни хора, мотивирани да променят начина и качеството си на живот! Освен опита, който придобивам, свързан с тренирането и храненето, непрекъснато анализирам поведението на другите. Човешката психика винаги е била загадка за мен и винаги съм се интересувала какво и защо се случва в главата на човека срещу мен.
В последно време ми прави впечатление колко често хората говорят за себе си с отрицание и ненавист. Не мога да ви опиша колко пъти на ден чувам „ама аз съм много зле”;”аз това не мога да го направя”; „знам, че изглеждам ужасно, но”;”сигурно не си свикнала да виждаш хора, които са в толкова лоша форма”; „по-зле съм отколкото си мислех”.
Няма нищо лошо в това човек да е критичен към себе си, но всичко има граница и критиката трябва да е конструктивна. А в последно време наблюдавам, че рядко се срещат хора, които да обичат себе си. Когато казвам „да обичаш себе си”, съм далеч от мисълта за егоцентричен, самовлюбен човек, който смята, че света се върти около него!
Когато в залата дойде някой, аз не гледам на човека според това, което е в момента, а според това, което има потенциал да бъде!
Когато 40 годишен мъж прекрачи прага на залата, аз не виждам човек,който е извън форма, човек, който е изоставил себе си и който има лоша двигателна култура.
Вместо това аз виждам човек, който (още…)
Животът е като пиано с черни и бели клавиши… в един момент осъзнаваш, че черните клавиши също създават музика!
592
Последните две седмици имам доста работа, а в понеделник имам държавен изпит и ми се налага и да уча. Затова тази седмица статиите може и да не са толкова „образователни”, колкото би ми се искало, но обещавам от следващата седмица всичко да си е отново в ритъм! За сметка на това, тази седмица съм повече на вълна мотивация, тъй като от време на време се чувствам доста уморена, а това в съчетание с голямата ми амбициозност, има нужда от „подправките” наречени мотив, вдъхновение и желание!
Вчера отидох рано сутринта на стадиона и реших да потегля гуми. Много обичам гумите. Ако трябва да избирам любимото ми тренировъчно „пособие”, то това ще бъдат гумите!
Правих нещо,като интервални „спринтове” с гумата. На последния интервал, вече бях доста изморена. Имах още около 15 метра до „финалната линия”, а ми се струваше толкова далече. В този момент през ума ми мина мисълта просто да забавя темпото и да финиширам по-бавно. Тогава вътрешния ми глас взе всичко в свои ръце и както обикновено не ми позволи да се откажа.
Има моменти, когато нещо ти е трудно и ти се иска да се откажеш. Сякаш цялото ти тяло крещи да спреш и изведнъж, сякаш от нищото, се разпалва едно желание и страст да бъдеш победител- да победиш мислите си, страховете си, умората и желанието да се откажеш!
В онзи момент си спомних за ето това клипче. (още…)
Моля ви критикувайте тази статия!
691
Разхождах се в парка…
Оглеждах се наоколо…
И забелязвах хора, които се карат, хора които се присмиват на другите и такива, които критикуват…
Тогава се замислих, че е доста по-лесно да разрушаваш, отколкото да изграждаш…
… по-лесно е да критикуваш, отколкото да се опитваш…
…по-лесно е да се караш, отколкото да се замислиш и да обясниш…
…по-лесно е да се подиграваш на другите, отколкото да преглътнеш егото си и да се опиташ.
Замислих се, че да изграждаш, да действаш, да обясняваш, да се опитваш и да бъдеш някой е много по-трудно, защото отнема време, усилия, силна воля да издържиш, цел, визия, план…
А това да се присмиваш, да критикуваш, да си гаден към някого е много лесно. Всичко, което ти трябва е да си отегчен до смърт от собствения си живот и да запълваш времето си с живота на другите.
Какво не им е наред на (още…)
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- Go to the next page
Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.
