Ако трябваше да кажете какво е това, което ви липсва в момента, за да се превърнете в човека, който искате да бъдете, какъв щеше да бъде отговорът ви? Може би ще ви е трудно да го поберете в една дума, защото умът ви се опитва да търси нещо конкретно; да извади детайла от цялата картина, вместо да назове общото.
Това, което липсва на повечето от нас, за да бъдем тези, които искаме е – обкръжение. Вярвам, че всичко, което човек може да бъде е вътре в него, но въпреки това околната среда е тази, която или ти позволява да се развиваш или те спира. Разбира се, от нас зависи да градим средата, в която можем да бъдем най-доброто си Аз. 
Понякога не е необходимо да мине много време. Достатъчни са 1-2 дена в средата, в която усещаш как най-доброто ти Аз се ражда и започва да се развива. Мигове, в които се докосваш до потенциала си и вече никога не можеш да бъдеш същия. Когато човек усети какво е да бъдеш това, което винаги си си представял, няма друг избор освен да намери начин да го сбъдне. Всичко друго би било предателство – към самия себе си.
Е, точно такова място е IFS Bootcamp-ът. Обожавам това време на годината. В края на октомври (от 25-27.10.2019г.), ще се състои есенният IFS Bootcamp. Обожавам бууткамповете, защото те ме сближават с хората. Тренировките са тежки, условията по време на преходи също, а именно в такива мигове падат маските. В тежките моменти виждаш истинската същност на хората.
Винаги, преди първата тренировка, събирам хората и им казвам, че два дена не са много време, но че в края на уикенда, ще усетят, че са различни. Намеквам им, че 4 тренировки и 1 тежък преход са достатъчни, за да откриеш, че си способен на много повече, отколкото подозираш.
Обожавам IFS бууткамп – той събира различни хора. Всеки е с различна професия, различна история и различна мотивация. Всеки има своето защо, но всички са обединени от едно и също – волята да откриват нещо повече; волята да не се пускат по течението и да попадат в капана на рутината; съзнателността, че предизвиквайки тялото си, каляваш ума и ставаш по-силен – физически и психически. Животът е в предизвикателствата и истински живеят тези, които ги приемат с отворени ръце – а човек може да понесе толкова, на колкото е способен. Толкова, колкото е готов да преодолее. Именно там, в калта, под дъжда, на ръба на изтичащото време, сред тръните, клоните и под натиска на собствения си ум и несигурност, можеш да съзреш истинския си потенциал, а после да го използваш.
Нямам търпение за предстоящия лагер. Любимата ми част от лагерите е това как всеки дава максимума от себе си. как начинаещ тренира заедно с напреднал – всеки според възможностите си, но взаимно се вдъхновяват – единият е мотивиран от примера на другия и това до къде може да достигне, ако е постоянен и полага усилия. Другият е мотивиран от това как начинаещият дава всичко от себе си и въпреки предизвикателството не се отказва, а продължава да опитва и да превъзмогва себе си. Обичам начина, по който се подкрепяте. Това как егото остава някъде на излизане от София и всички пристигате освободени от етикети и претенции за изключителност и после се гмурвате в това да развивате себе си и да помагате и на другите да видят силата в себе си.
На такива места животът е различен. Когато много хора са обединени от една и съща мисия, сякаш енергията наоколо е различна – издига те и ти дава възможност да се докоснеш до небето и да повярваш в себе си и в това, което може да се случи.
Когато сме погълнати от ежедневието, всички казваме как не можем да направим едно или друго нещо и понякога се чувстваме като жертви в собствения си живот. На такива места, когато се освободим от желанието за контрол, виждаме, че няма нищо страшно да позволиш на живота да се случва. Виждаме, че не е вярно, че не можем без шоколад, без торти; че не е вярно, че трябва да ядем в точно определено време или пък, че не можем да издържим без храна, когато усетим чувство на глад; че не е вярно, че не можем да се движим ежедневно.
Аз вярвам, че много често, навиците, от които се опитваме да се освободим са само защита, която сме изградили, за да се справяме с нещо, което сме изтласкали в дълбините на съзнанието си. Нещо, срещу което се страхуваме да се изправим.
Когато пътуваш, когато променяш обстановката, средата, хората, тогава няма от какво да се пазиш, защото не знаеш какво да очакваш. На такива места човек усеща силата в себе си и знае, че щом може да издържи 2 дена, значи може да издържи месец, година, две… а после става начин на живот.
Да! На такива места хората се отдалечават от себе си в града и виждат личността и способностите си по друг начин.
Обичам възможността за вечерните разговори – това да споделям с вас всичко, което съм научила и всичко, което може да е от полза за тялото ви, а после да виждам как още на следващата сутрин го прилагате. Да виждам любопитството в очите ви и да стоим до полунощ, за да коментираме стойката, походката, навиците и живота.
След всеки IFS Bootcamp, се чувствам малко по-завършена. Благодарна съм за начина, по който споделяте себе си, живота си, уроците, които сте научили.
Едва ли подозирате, че докато градите себе си, давате сила на всички около вас да сторят същото. Едва ли подозирате, че примера, който давате, вдъхновява хората около вас да изоставят излишното, да се грижат за себе си и да се изкачват на още по-високо ниво на осъзнатост. И в края на деня, всички сме една нишка от хора, които взаимно си споделят и взаимно се променят. Хора като вас показват и на другите, че могат и че всичко е възможно, защото човек не вярва, докато не види, че това, към което се стреми е реалност в живота на другите. А да повярваш е първата и най-голяма стъпка към промяната.
IFS Bootcamp не е просто тренировъчен лагер – той е сцена, на която всеки един от нас излиза – без маска и костюм и изиграва най-важната роля – тази на собствения си живот и тази на себереализацията.
Вярвам, че всеки един от вас си тръгваот IFS Bootcamp изпълнен с малко повече вяра в собствените възможности; с малко повече вдъхновение.
Когато видиш, че на света съществуват още много хора, които споделят твоите ценности, твоята визия за живота и че това да ходиш бос, да се интересуваш от това с каква храна зареждаш тялото си, да гледаш на движението като на храна за клетките, да лежиш или да се търкаляш на тревата или пък да организираш цял отбор хора, с детски меч, тогава разбираш, че не си странен, краен или особен – просто различен. Разбираш, че няма нищо сбъркано в теб и че дори, когато си сред хора, които не те разбират или не те приемат, някъде там… има звездовищни хора, които ежедневно се трудят, за да разпространяват общата ви мисия и да разпалват все повече ентусиазъм у другите.
Очакваме ви на IFS Bootcamp, в края на октомври. За повече подробности, прочетете тук.
