Ако някога сте следвали високомазнинна диета, палео диета, диета без мазнини, диета без млечни продукти, веган диета и т.н., тогава със сигурност сте се спречквали с… егото си.
Замисляли ли сте се колко често правим нещо, не защото ни кара да се чувстваме добре и защото искаме, а защото егото ни диктува така?
Ако сте спазвали някакъв режим, който си има име и сте го обявили пред другите, доста често, дори и да ви се иска да си вземете нещо – например картоф, когато се храните ВМ-НВД или пък парче сирене, когато сте обявили, че не ядете млечни продукти- не го правите.
Стоите на масата и гледате как другите ядат конкретната храна и тялото ви всячески ви казва, че иска да си вземете – само парченце, но не го правите, за да си спестите всички въпроси: „Ама ти нали не ядеш въглехидрати? Това не е ли въглехидрат?” Не си взимате, за да не се чувствате като провал в собствените си очи, защото все пак – „картоф”!!!
Сигурна съм, че знаете за какво говоря. Всички сме минали през това. Но историята не спира тук. Много често, след една такава съпротива да си вземете това, което не ядете наяве, се прибирате вкъщи и по пътя си купувате точно тази храна – но този път не е едно парченце, а цяла кутия с картофи, цяла бучка сирене и т.н. Затваряте се вкъщи и почвате да ядете като невидели.
Както една жена, която се обърна към мен беше написала: „Инес, парадоксът е, че през няколко дена се тъпча с храните, които казвам, че не ям.”
Последните няколко дена, получих и няколко съобщения от жени, които:
-едната казваше, че всички я убеждават, че не трябва да яде млечни продукти и ги е отказала, но всяка вечер си ляга с мисълта за тях. И така през последните 6 месеца.
-другата ми сподели, че е веган от 2 години и всичките ѝ „веган приятели”, както ги нарече я убеждават, че не трябва да яде месо, а тя усеща нуждата на месо и яйца. Даже е опитала да ги яде и се е чувствала по-добре, но после пак я убедили, че не трябва. И сега се чуди как да постъпи, защото тялото ѝ показва, че това не е нейният начин на хранене.
-третата сподели, че не яде въглехидрати, защото от тях се надебелява, а в същото време по цял ден в главата ѝ се въртят мисли за закуска с овесени ядки и ризото със зеленчуци.
Познато ли ви е? На мен също ми се е случвало – в миналото, когато непрекъснато си поставях етикети.
Колко често вървите срещу тялото си, заради егото си? С всяка клетка усещате, че това, което правите не ви се отразява добре, но само защото сте казали пред другите, че сте „палео”, „без глутен”, „без месо” и т.н. не си позволявате да ядете тези храни или поне не пред хората.
И най-лошото е, че точно това е една от крачките към хранителните разстройства. Това да правиш нещо тайно. Да ядеш нещо, само когато си сам, а пред другите да го отричаш. Тогава програмираш ума си, че тази храна не е позволена и че ти прекрачваш правилата, когато я ядеш. Сам си изграждаш стени и сам се затваряш между тях. Сам се наказваш и непрекъснато създаваш предпоставка да се чувстваш като провал.
До момента, в който разбереш, че не е нужно да си слагаш етикети и не е нужно да се обясняваш на другите, защо си си взел 1 редче шоколад, въпреки че ядеш основно здравословна, истинска храна; не е нужно да обясняваш на другите, защо от 6 месеца не си ял месо, но точно днес си решил да изядеш една пържола или пък защо от две години не си ял млечни, но точно днес си решил да сложиш малко сирене върху розовите домати от баба ти.
Здравословният начин на живот и здравословното хранене са нещо много просто. Ние, обаче, непрекъснато ги правим сложни, защото често робуваме на егото си и на това какъв образ сме изградили пред другите и как всячески се опитваме да го браним, да го оставим непокътнат. Здравословното хранене е много просто, когато слушаме тялото си. Да, да започваш деня си с бургери не е подходящо, нито пък е желанието на тялото.
Много често хората казват, че съветът да слушаш тялото си бил вреден, защото ако си слушат тялото ще ядат само понички, пица и шоколад. Но това не е вслушване в тялото, защото умората, липсата на енергия, подуването, наднорменото тегло, хормоналният дисбаланс, проблемите с кожата и съня, които системната консумация на тези храни предизвиква, показва, че тялото крещи от отвращение.
Защото, когато слушаш тялото си, тогава се грижиш за него, а грижата автоматично изключва храните, които те ограбват.
И знаете ли! Няма значение какъв етикет сте си поставяли до този момент – скъсайте го и бъдете просто себе си. Не казвайте, че не ядете едно или друго нещо. Просто приемете, че е период, в който избирате да не ядете нещо. Периодът може да е краткосрочен, а може и да е до края на живота ви – няма значение. Важното е, че във всеки един момент можете да обърнете посоката, ако това, което правите сега не ви кара да се чувствате добре.
Комуникирам с толкова много хора и нямате представа колко от тях се примиряват да живеят, да се хранят, да тренират по начин, който не ги кара да се чувстват добре, само защото дълго време са изграждали тази идентичност и този образ пред другите – и сега се страхуват да го разрушат.
Но не забравяйте, че вие създавате себе си и във всеки момент можете да променяте вашето творение. Имате авторските права върху себе си и вместо да пишете книгата на живота си като диктовка, която другите диктуват, напишете я по вашия уникален и автентичен начин – дори, когато това означава да се откажете от нещо, в което фанатично сте вярвали до вчера. Защото единствената константа е промяната и убежденията от вчера са отражение на опита, знанията и посоката, която сте имали тогава. Днешното ви Аз може да е различно и да се нуждае от нещо различно. Не се закопавайте сами. Не си поставяйте етикети. Вие, днес, просто избирате да се храните по определен начин и във всеки един момент, ако тялото ви иска, можете да си вземете 1 бонбон, 1 картоф или една пържола. Оставете егото, защото тялото е по-мъдро от него.
