5 причини да отслабваме през лятото – не е заради плодовете
Много хора очакват лятото с нетърпение. За мнозина животът се дели на две фази – съществуване през студените месеци, което е свързано с това да стоим на затворено, климатикът или…
Много хора очакват лятото с нетърпение. За мнозина животът се дели на две фази – съществуване през студените месеци, което е свързано с това да стоим на затворено, климатикът или…
Ако някога сте следвали високомазнинна диета, палео диета, диета без мазнини, диета без млечни продукти, веган диета и т.н., тогава със сигурност сте се спречквали с… егото си. Замисляли ли…
Казват, че трябва да се обърнеш към себе си. Но къде е границата между това да се обърнеш към себе си, за да намериш това, от което се нуждаеш, а…
Животът се случва на мен, благодарение на мен и чрез мен. Всъщност, животът е едно изкачване. Един танц. Правиш няколко крачки напред, после една назад и после продължаваш. И така…
Тишината на ранното утро- откраднатите моменти от деня, когато всички и всичко спи. Оставаш насаме със себе си, с истинската си същност- тази неподправената. Истинската ти същност, която не изкривяваш и не украсяваш с цел да се впишеш в нечии представи, очаквания или пък просто с първичното желание да бъдеш приеман и харесван. Моментите, когато си Ти в цялата си пълнота- комплекс от противоположностите, които се таят в душата ти и които ежедневно се борят за контрол над мисълта ти и владение върху личността ти.
Днес ми се пише за…егото- първоизточника на всяка една емоция, на всяко едно действие, което бива провокирано.
Мисля, че мога да напиша книга за егото и неговите проявления; за неспособността ни да го използваме осъзнато и да си боравим с него, като с оръжие, с което да завоюваме живота, към който се стремим; за лекотата, с която му отстъпваме „шофьорското място“ и му позволяваме да ни води по път, който ненавиждаме.
Ако трябва да обобщя философията си за живота, то бих казала, че егото е най-голямата ни сила и най-голямата ни слабост; неспособността да се наслаждаваме на живота идва от неспособността да разбираме егото си.
Много от нас са в непрестанната вихрушка на емоциите, които не могат да бъдат овладени, защото сме загубили способността си да наблюдаваме преживяванията си и да ги отсяваме според собствените си желания и представи. Откъсваме се от себе си и се фокусираме върху тези, които ни обкръжават. Вероятно прекършени от тежката задача да опознаем същността си, търсим място и обект върху, който да проектираме всичко, което сме неспособни да разпознаем в себе си и всичко, което демонизираме в съответствие с личните си интереси.
Животът на повечето хора е живот изпълнен с битки с егото- живот изпълнен с битки със самите себе си. Заблуждаваме се, че врагът е външния свят, а врагът сме самите ние. Успокоим ли себе си, ще успокоим и това, което ни обкръжава. Опознаем ли себе си, ще се научим да разпознаваме и животът, който се случва около нас.
Егото и борбата с него! Всъщност (още…)
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.