Ако ме следите във фейсбук или инстаграм, вероятно сте забелязали влечението ми по йогата. Последните няколко дена, няколко човека ме попитаха какво ми става и защо съм се захласнала така. Причните са много и няма да възхвалявам йогатa в този пост – ще го оставя за друг път.
Сега ще ви споделя едно от основните неща, които ме кара да ставам много рано, всяка сутрин и да практикувам. Основното нещо, което през всички тези години ме кара да се връщам и в залата, да тренирам и да давам всичко от себе си. И то е – предизвикатлеството.
Животът е движение и всичко, което не се движи, бавно умира. Мнозина обричат тялото си на тази смърт – ежедневно. И не осъзнават как не само тялото, а и ума и душата им страдат.
Човек развива себе си чрез предизвикателствата. Те му показват кои са слабите му старни и го мотивират да работи върху себе си и способностите си – да става по-силен и по-можещ. А това разкрива пред теб необятни хоризонти.
Всъщност, именно това да предизвикваш себе си те кара да се чувстваш жив, защото именно това приковава вниманието ти в настоящето и те прави осъзнат за сега.
Винаги казвам, че тренировката е просто мини репетиция за живота. Тренировката винаги ми дава възможност да бъда начинаеща и да изследвам тялото и неговите способности. Има нещо хубаво в това да се стремиш. Всъщност това е най-ценното – не да постигаш, а да се стремиш.
Тренировката ти подарява възможност да следиш процеса на успеха от близо. Да виждаш как ден след ден, усилията ти бавно те градят като различен човек. Ден след ден правиш дадено движение, опитваш и понякога се получава, друг път не, но след няколко седмици или месец, влизаш в залата или пък заставаш върху килимчето и сякаш ти не си същия. Това, което до вчера беше невъзможно, изведнъж не представлява трудност. Усещаш прилив на сила и едно задоволство от това, че не си се отказал.
Имаш дни, в които се чудиш дали това, което правиш има смисъл. Тежко ти е и не си фокусиран. Иска ти се да се откажеш, но нещо те кара да се връщаш и да опитваш. Мигът, в който успяваш, разбираш, че успехът е продукт от лошите и хубавите дни – събрани заедно и това, че нито за миг не си се отказал, а просто си давал максимума си – всеки ден. Понякога този максимум ти се струва нищожен, но той малко по малко се трупа и води до резултат.
Предизвикателството на това да не можеш нещо, но да го опитваш. Защото тялото може много, но само ако го очакваш от него. Показвай ежедневно на тялото си, че искаш да е по-силно, по-мобилно, по-издържливо и малко по малко то се учи. Тялото винаги намира път, за да ти даде това, което очакваш от него. Просто трябва да си търпелив приятел и да му даваш разбиране – да му напомняш – често, от какво имаш нужда и какво ти се иска да можеш.
Всичко, което мога днес е нещо, което в миналото е изглеждало недостижимо.
Практиката и ежедневното усилие да предизвикваме себе си, прави невъзможното реалност.
В нито един момент не забравяйте, че вашето бъдещо Аз ви наблюдава от някъде и може би, когато ви е най-тежко и ви се иска да се откажете, именно неговият шепот ви вдъхва увереност, че има смисъл да продължавате.
И все пак… за мен йогата е предизвикателството, което напоследък липсваше в живота ми. Предизвикателство, което тества волята, дисциплината и мотивацията ми до краен предел. И ми харесва… да съм начинаеща и да се стремя.
Сега е ваш ред – търсете предизвикателство във всеки ден и ще се чувствате живи и все по-завършени. 🙂
