Чета много и помня малко. Въпреки това има няколко фрази, които съм запаметила и които непрестанно си повтарям. Каквото и да се случи- добро или „лошо”- подбирам подходящата фраза и си я повтарям. Прилагам нещо, като самолечение на психиката си, така че да запазя спокойното си и оптимистично състояние; така че да си гарантирам, че ще имам трезв поглед над ситуацията и че няма да „подправям” настоящето с емоциите от миналото или бляна по бъдещето.
Едно от нещата, които си повтарям е „Ако си тъжен, значи си или в миналото или в бъдещето, но никога тук и сега!”
Колко вярно! Замислете се! Няма начин да сте присъстващи в момента, да наблюдавате това, което се случва сега и да се чувствате неудовлетворени. Единствения начин у вас да се породи негативна емоция е да придадете на настоящата ситуация, смисъл, който сте придавали на сходна ситуация в миналото. Другият вариант е да сравнявате случващото се в настоящия момент с предварително изградена представа или очакване за бъдещето.
Само това би могло да ви донесе разочарование.
Мнозина гледат на бъдещето, като на спасение. Надяваме се, че когато постигнем или получим нещо в бъдещ момент и всички проблеми ще изчезнат. В края на краищата постигаме желаното и получаваме чаканото… а оставаме все така празни и неудовлетворени. Бъдещето само по себе си не е спасение. Бъдещето не е реалност. То съществува само в измерението на ума и на нашата представа. Обръщайки се към бъдещето, ние се обръщаме към себе си, към ума, който е породил представата за него.
Проблемът на хората е, че повече искат да стигнат до самата цел, отколкото да правят това, което правят в момента. Постигането на целта е нещо, като гаранция. Гаранция за престиж, за успех, за интелект, за способност. А в действителност това е само още един начин да четкаме егото си.
Постигането на каквото и да било е преходно. Нищо никога не е същото и нищо материално не трае вечно.
Неудовлетворението ни идва от грешната представа, че успял, означава да притежаваш, да имаш.
В бляна по бъдещето, пропускаме да видим потенциала на настоящия момент. Като да ходиш по пътя и винаги да се взираш в далечината. Да, в края на краищата пак ще стигнеш до крайната точка, но има два варианта. Ако се взираш само в хоризонта, пропускаш всичко пред и около теб. Пропускаш всяка крачка. Пропускаш всичко красиво около себе си и накрая стигаш до целта, още по-празен, по-уморен и изтощен. Изпълнен със съмнение за смисъла на всичко, което правиш.
А вторият вариант е да хвърляте по един поглед на хоризонта, за да сте сигурни, че вървите в правилната посока, но да прекарвате повечето време, там където сте. Отмервайки крачките си, наслаждавайки се на това, което ви заобикаля. Изпълнени с благодарност за хората, които срещате по пътя и това, което научавате от тях. Така един ден стигате целта и се чувствате изпълнени. Обогатени от всичко, което сте получили по пътя- като уроци, хубави моменти, мили жестове от минувачите и удовлетворени от това, че сте извървели целия път съзнателно.
Бъдещето не може да е цел и не трябва да е цел. Бъдещето е просто ориентир! Целта е днес. Тук и сега. Да отделяте достатъчно внимание на всичко, което правите. Всяка малка стъпка, всяко действие се натрупват. Само от качеството, с което ги изпълнявате зависи, дали натрупването ще доведе до желания, положителен резултат или напротив, ще ви остави още по-смутени, нереализирани и депресирани.
А как бихте могли да гарантирате качеството на действията си днес, ако никога не отделяте внимание на настоящия миг и позволявате той да се изплъзва, докато вие сте вперили поглед в холограмата на бъдещето?
***
Посетете магазинът на bb-team, ето ТУК и ако искате можете да използвате кодът ми за 5% намаление! Кодът е INESSS и се въвежда при количката в магазина.
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! Благодаря ви!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!
