Разочарование

Краят на годината наближава и някак по традиция се обръщаме назад и си правим равносметка- на това, което е отминало; на това, което сме очаквали да бъде, но така и не сме дочакали момента, за да се случи.

Краят на годината е нещо, като вик… към всички онези моменти,мисли, чувства и думи, които се запечатват в съзнанието ни и получават вечност. Получават възможността да прескачат през годините и да си гарантират живот- завинаги- защото са ни толкова ценни, че не можем да ги зарежем в отминалата година и да им обърнем гръб.

Обикновено този тип равносметки се правят в навечерието на новата година… аз си ги правя непрекъснато или пък по-скоро, когато те сами решат, че е настъпило времето.

Има още една седмица до края на годината, но моите мисли не могат да чакат до тогава. Те сякаш ме връхлитат и точно сега трябва да им бъде даден живот, като ги пренеса на белия лист и ги споделя с хора, като вас, които биха ги разбрали. Хора, които биха приютили мислите ми в своя живот и биха се отнесли към тях с внимание, грижа и разбиране.

Всяка година се обръщаме назад и си даваме сметка какво се е случило и какво сме научили от случилото се.

Годините минават, а понякога равносметката си остава все същата. Дали поради отказа ни да си вземем поука от случващото се или поради непреходността на някои събития и наложителното им присъствие в живота на всеки един от нас…

Иска ми се да вярвам, че с всяка изминала година ставам все по-осъзната и че тази ми осъзнатост ми дава възможност да виждам отвъд повърхностното- да забелязвам истинската красота, да я преживявам и да усещам присъствието ѝ в собствения си живот.

Годината мина и през дните на своя живот ми взе много и остави още повече.

Взе ми много от илюзиите, които ми пречеха да реализирам истинския си потенциал;взе ми от илюзиите, които ми пречеха да се радвам на това, което е, без да си мисля за това, което бих искала да бъде.

Годината беше строг, но справедлив учител и ми преподаде ценния урок на загубата. (още…)