For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Всичко, което бих искала да знаете за мен!

Прочети цялата статия

264
Снимка: iheartthegoddess.blogspot.com
Снимка: iheartthegoddess.blogspot.com

Краят на годината наближава и някак по традиция се обръщаме назад и си правим равносметка- на това, което е отминало; на това, което сме очаквали да бъде, но така и не сме дочакали момента, за да се случи.

Краят на годината е нещо, като вик… към всички онези моменти,мисли, чувства и думи, които се запечатват в съзнанието ни и получават вечност. Получават възможността да прескачат през годините и да си гарантират живот- завинаги- защото са ни толкова ценни, че не можем да ги зарежем в отминалата година и да им обърнем гръб.

Обикновено този тип равносметки се правят в навечерието на новата година… аз си ги правя непрекъснато или пък по-скоро, когато те сами решат, че е настъпило времето.

Има още една седмица до края на годината, но моите мисли не могат да чакат до тогава. Те сякаш ме връхлитат и точно сега трябва да им бъде даден живот, като ги пренеса на белия лист и ги споделя с хора, като вас, които биха ги разбрали. Хора, които биха приютили мислите ми в своя живот и биха се отнесли към тях с внимание, грижа и разбиране.

Всяка година се обръщаме назад и си даваме сметка какво се е случило и какво сме научили от случилото се.

Годините минават, а понякога равносметката си остава все същата. Дали поради отказа ни да си вземем поука от случващото се или поради непреходността на някои събития и наложителното им присъствие в живота на всеки един от нас…

Иска ми се да вярвам, че с всяка изминала година ставам все по-осъзната и че тази ми осъзнатост ми дава възможност да виждам отвъд повърхностното- да забелязвам истинската красота, да я преживявам и да усещам присъствието ѝ в собствения си живот.

Годината мина и през дните на своя живот ми взе много и остави още повече.

Взе ми много от илюзиите, които ми пречеха да реализирам истинския си потенциал;взе ми от илюзиите, които ми пречеха да се радвам на това, което е, без да си мисля за това, което бих искала да бъде.

Годината беше строг, но справедлив учител и ми преподаде ценния урок на загубата. (още…)

Бъдещето- моето спасение!

Прочети цялата статия

202
Снимка: www.wildlifeinbulgaria.com
Снимка: www.wildlifeinbulgaria.com

Чета много и помня малко. Въпреки това има няколко фрази, които съм запаметила и които непрестанно си повтарям. Каквото и да се случи- добро или „лошо”- подбирам подходящата фраза и си я повтарям. Прилагам нещо, като самолечение на психиката си, така че да запазя спокойното си и оптимистично състояние; така че да си гарантирам, че ще имам трезв поглед над ситуацията и че няма да „подправям” настоящето с емоциите от миналото или бляна по бъдещето.

Едно от нещата, които си повтарям е „Ако си тъжен, значи си или в миналото или в бъдещето, но никога тук и сега!”

Колко вярно! Замислете се! Няма начин да сте присъстващи в момента, да наблюдавате това, което се случва сега и да се чувствате неудовлетворени. Единствения начин у вас да се породи негативна емоция е да придадете на настоящата ситуация, смисъл, който сте придавали на сходна ситуация в миналото. Другият вариант е да сравнявате случващото се в настоящия момент с предварително изградена представа или очакване за бъдещето.

Само това би могло да ви донесе разочарование.

Мнозина гледат на бъдещето, като на спасение. Надяваме се, че когато постигнем или получим нещо в бъдещ момент и всички проблеми ще изчезнат. В края на краищата постигаме желаното и получаваме чаканото… а оставаме все така празни и неудовлетворени.  Бъдещето само по себе си не е спасение. Бъдещето (още…)

Разочарованията – лек за ината!

Прочети цялата статия

224
Гледката през балкона ми :))

„Провалът и поражението са временни преживявания…”

Вчера вечерта се прибрах вкъщи. Имах желание да подготвя няколко статии за през седмицата, но се чувствах доста изморена. Понякога и аз имам моменти, когато умората ме наляга и сякаш нямам сила да правя нищо… и реших да не правя нищо! Избрах любимата си класическа музика да озвучава вечерната ми тишина, а аз потънах в размишления. Прекарах една на пръв поглед безцелна вечер, която обаче се оказа далеч от такава.

Всички спомени, всички равносметки, които си направих ми дадоха да разбера колко много съм се променила… или по- скоро колко много се е променило виждането ми за живота и всички преживявания, които го съпътстват!

Стигнах до заключението, че понякога сме инатливи ученици… и живота няма друг избор, освен да ни излекува от ината чрез разочарования! На моменти в съзнанието ми проблясваха спомени, които пораждаха странно чувство… спомени, които ме връщаха към моменти, в които сърцето ми беше сковано от нерешителност и страхът се беше заселил в душата ми! Моменти, когато се поглеждах в огледалото, а в отражението ме гледаше човек изпълнен с неудовлетворение,несигурност, болка и потънал в илюзорна действителност.

После неусетно се върнах тук…в сегашния момент и усетих облекчение… облекчение от това, че никакво поражение в бъдещето няма да ме нарани така дълбоко, както разочарованията в миналото! Питате се защо? (още…)

Колко дълго продължава болката?

Прочети цялата статия

89

 

 

Снимка: http://crossfitie.typepad.com/

Денят едва започва, а силите вече ме напускат…

Уморена съм. Дишам тежко, сякаш с всяка глътка въздух се опитвам да се отърва от нещо, което ми тежи, а то сякаш се запъва в гърдите ми и изсмуква кислорода ми.

Пулсът ми е учестен. Сърцето ми бие все по-бързо и по-силно. Точно както преминават мислите в главата ми- бързат да ми напомнят за съществуването си и сякаш остават след себе си силен тътен, който заглушава всичко наоколо.

Щангата тежи, но (още…)

Защо нелогичното в твоите очи е най-логичното в моите?

Прочети цялата статия

125

Често ме питат „Защо тренираш така? Не може ли просто да ходиш  да се раздвижваш, като останалите хора? Тези големи натоварвания са за професионалните спортисти!” Ето точно в този момент, когато чуя това, нещо пронизва сърцето ми. Болката заровена дълбоко в сърцето ми сякаш проплаква. Сякаш се мята вътре на тясно в сърцето ми и се опитва да ми напомни за изгубените мечти, надежди и очакания…

Не знам защо хората винаги се опитват да разбират другите. Да си обясняват поведението им (още…)

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори