Последните две седмици имам доста работа, а в понеделник имам държавен изпит и ми се налага и да уча. Затова тази седмица статиите може и да не са толкова „образователни”, колкото би ми се искало, но обещавам от следващата седмица всичко да си е отново в ритъм! За сметка на това, тази седмица съм повече на вълна мотивация, тъй като от време на време се чувствам доста уморена, а това в съчетание с голямата ми амбициозност, има нужда от „подправките” наречени мотив, вдъхновение и желание!
Вчера отидох рано сутринта на стадиона и реших да потегля гуми. Много обичам гумите. Ако трябва да избирам любимото ми тренировъчно „пособие”, то това ще бъдат гумите!
Правих нещо,като интервални „спринтове” с гумата. На последния интервал, вече бях доста изморена. Имах още около 15 метра до „финалната линия”, а ми се струваше толкова далече. В този момент през ума ми мина мисълта просто да забавя темпото и да финиширам по-бавно. Тогава вътрешния ми глас взе всичко в свои ръце и както обикновено не ми позволи да се откажа.
Има моменти, когато нещо ти е трудно и ти се иска да се откажеш. Сякаш цялото ти тяло крещи да спреш и изведнъж, сякаш от нищото, се разпалва едно желание и страст да бъдеш победител- да победиш мислите си, страховете си, умората и желанието да се откажеш!
В онзи момент си спомних за ето това клипче.
Затворих очи и продължих да тегля гумата. Когато вече наистина силите ми се изчерпаха, отворих очи, за да видя колко ми остава до финалната линия и с изумление установих, че я бях ПОДМИНАЛА!
Тогава се замислих как човек може много повече, отколкото вярва, че може. Понякога сами ограничаваме развитието си, като си поставяме лимит.
А в живота няма лимити. Няма нищо,което наистина да е способно да ни спре. Ограниченията съществуват, само защото това е което ние търсим и виждаме. Ограниченията не са нищо повече от отражение на нещо, което не е истинско и което не съществува… отражение на собствената ни ограничена представа за света и за живота.
Какво искате да постигнете в момента?
Искате да отслабнете, но не можете? Или просто толкова често си повтаряте, че не можете… че даже си го вярвате и това не ви позволява да опитвате отново и отново, докато намерите правилния начин!
Искате да учите в престижен университет, но непрекъснато си повтаряте, че не сте достатъчно умни и затова не полагате достатъчно усилия!
Искате хубава работа,но все си повтаряте как нямате „връзки” и няма начин да ви наемат във желаната компания!
Какво ще кажете да спрете с тези ограничения, които граничат с оправдания и извинения!
Човек може всичко! След, като тя може да е фитнес модел и да се състезава, при положение, че няма ръце; след като той може да спечели Щатското първенство по борба, а няма крайници; след като той може да се класира за Олимпиада с протези на долните крайници… какви са вашите ограничения? Какво ви спира?
Аз нямам ограничения и нищо не ме спира. Дори и никой да не вярва в мен, аз вярвам в себе си! Животът ми е поднасял достатъчно трудни моменти, когато промяната и прогресът са изглеждали невъзможни и непосилни.
Но аз нямам нужда от очевидни доказателства, че ще успея и че ще постигна целта си. Аз знам, че всичко, от което се нуждая е вътре в мен и че заобикалящата ме действителност и моментни ситуации не предопределят бъдещето и успеха ми!
Всичко, от което имам нужда е вътре в мен, аз само трябва да го използвам правилно!
… животът е като пиано с черни и бели клавиши… в един момент осъзнаваш, че черните клавиши също създават музика!
П.С. Ако тази статия ви е харесала,моля споделете я с приятелите си! 🙂