Когато ти решиш да си заминеш,
не ме поглеждай във очите!
Върви си без да се обръщаш!
Тръгни по прашните пътеки,
сред камъни, разруха и сълзи….
Иди си без да се обръщаш…
И аз ще гледам дълго подир теб,
с очи ще следвам всяка твоя стъпка,
а устните ми нежно ще мълвят
единствено звука на твойто име….
Но ти върви! Не се обръщай, мили!
По изгрева загубил красотата,
по птицата забравила да пее,
по цветето невкусило земята –
ще разбера, че ти не си до мене…
И с хладна болка ще възкръсне в мен
една искра отдавна угасена,
една искра в замръзналите вени,
една искра от самота родена…
Ще стана тихо и с приведена глава
…ще се завърна в стаята позната,
а там на масата, оставена сама,
в недоизпитата от тебе чаша
ще видя, зная, твойто отражение,
ще вкуся в парещо опиянение
дъха, навяващ спомена за теб
и ще се втурна бързо пак навън….
Ще търся дълго сляпа в тъмнината,
във силуета тайнствен на луната
очите, молещи за прошка.
И по тях
ще разбера,че пак към мен се взираш…
Затуй, решиш ли ти да си заминеш,
тръгни си,
без да се обръщаш,
мили!
Красиво е нали? Чудите се какво по дяволите прави това стихотворение в тази статия… какво значение има за нас тази човешка драма…
Какво виждате в редовете горе? Болка, тъга,изгубена мечта, съжаление,тревога,страх,разочарование, може би надежда… различни емоции, които раздират човешката душа… и всички те могат да бъдат обобщени в едно – ПРОМЯНА!
Всяко едно събитие в живота ни, води до някаква промяна. Понякога промените са малки и не ги усещаме,а друг път са разтърсващи и преобръщат живота ни. За повечето от нас промените ни струват скъпо– много сълзи, безсънни нощи, въпроси без отговор, задушаваща болка, спомени, които сякаш с голи ръце, ровят в раните, които хората от миналото са отворили в сърцето ни.
Тези дни прочетох една книга, където авторът казва, че „нищо няма свой собствен смисъл, освен този, който ние му придаваме.” Едно изречение, което има силата да промени живота ви и начина по който приемате и преживявате обратите, които ви застигат.
Промяната, буквално означава нещо ново, нещо различно. И точно това я прави толкова страшна. Ние сме свикнали да живеем монотонно. Всеки ден да прилича на предходния. Всичко да бъде сигурно и да не ни се налага много, много да се адаптираме към различни хора и ситуации. И винаги, когато се случи нещо, което застрашава това еднообразие, ние се плашим и се вкопчваме във вчера. Вкопчваме се в това, което до сега ни е давало сигурност, това, което не ни е предизвиквало всеки ден да се борим, да се доказваме пред себе си и да тръпнем в очакване какво ще се случи…
Защото всичко ни е гарантирало сигурност… сигурността, че утрешния ден ще бъде като днешния и няма да ни се налага да положим усилия, за да направим, получим или постигнем нещо повече!
А промяната не е страшна. Върнете лентата назад и си спомнете колко пъти са се случвали неща, които са преобръщали живота ви. Чувствали сте се изоставени, беззащитни, слаби и неспособни да се справите. Струвало ви се е, че всичко е изгубвало своя смисъл и че черни облаци ще тегнат над живота ви… а какво се случи после? Случиха се всички прекрасни неща, на които се наслаждавате в момента! Случиха се много по-хубави неща, отколкото някога сте си мечтали, че ще ви се случат!
…защото промяната, колкото и болка да носи не е края на света! Промяната е нещо ново. Промяната означава, че в бъдеще ще правите нещо различно. Означава, че ще трябва да забравите за „старото нормално” и да се приспособите към „новото нормално”.
Когато ви се случи нещо, което не сте очаквали, нещо, което разтърсва целия ви свят и се опитва да разклати спокойствието и увереността ви, спрете за секунда. Не се поддавайте на емоциите от миналото, на очакванията за бъдещето, които ви вменяват чувството на безизходица, страх и слабост! Погледнете на нещата през погледа на днешния ден!
Какво се е случило? Някой си е тръгнал от живота ви, уволнили са ви, откраднали са ви колата и т.н. Е, и? Какво ви плаши? Плаши ви не настоящето, не това, което се е случило! Плаши ви това, че нещата ще се случат по различен начин, а не така както сте ги очаквали. Плаши ви мисълта, че ще посрещнете бъдещето с друг човек до себе си, че ще посрещнете бъдещето на ново работно място и т.н.
Но толкова ли е страшно? Не! Стига да го погледнете през погледа на днешния ден! Казват, че в живота има три истини- върховна,видима и въображаема. Върховната е тази, заради която нещата се случват. Видимата е това, което се случва в момента, а въображаемата това, което ние си мислим, че се случва в момента. За съжаление почти всеки един от нас избира да вярва на въображаемата истина! На това, което си мислим, че се случва!
Въображаемата истина носи много болка и страдания, защото тя създава илюзията, че всичко е било перфектно и че вече никога нещата няма да са толкова прекрасни. Въображаемата истина е точно това- плод на въображението. Тя е далеч от това, което се случва в действителност и далеч от това, което ще се случи в бъдещето! Въображаемата истина граничи с илюзия, с измама на сетивата и изопачено възприемане на действителността!
Нима искате да изживеете живота си в илюзия? В болка и тъга, породени от въображаемо перфектния смисъл, който придавате на миналото и на всичко, което е било част от него? Нищо няма свой собствен смисъл, освен този, който му придавате! Ако решите, че това което ви се случва в момента ви ограбва, лишава от всичкото щастие, красиви моменти и вълнуващи емоции, то тогава наистина се случва това!
Ако обаче решите, че това, което се случва в момента ви дава урок, който ще ви служи, като добър приятел в бъдеще; ще ви отвори нови врати, към по-красиви светове и ще ви даде шанс да бъдете този, който винаги сте мечтали… то тогава е много вероятно да се получи точно така!
Коя истина избирате да бъде вашата? Тази, която ще даде посока на живота, бъдещето и мечтите ви?
П.С. Ако тази статия ви е харесала,моля споделете я с приятелите си! Многоще съм ви благодарна!
Прочетохте ли книгата ми Генът IFS? Там със сигурност ще намерите вдъхновение за промяна. Поръчайте я с лично послание.
Големи истини!Браво :*
@Веселка :*