Сърцето ми биеше учестено и тялото ми трепереше. Дали беше тялото ми, което искаше да се откаже или умът, който го подтикваше да го направи – не знам, но нещо дълбоко в мен ме караше да продължавам. Сутрин, в която за пореден път се срещам със себе си и наблюдавам битката между слабостта и силата в мен. Обожавам движението и всяка форма на физическа активност. За мен това е ежеминутна тренировка – не само за тялото, а и за живота.
За пореден път предизвиквах себе си и тялото си и наблюдавах какво се случва. Миг, в който, ако устоиш на изкушението да се откажеш, се случва нещо и сякаш цялата ти физиология се пренарежда – всичко се променя и ти ставаш различен човек на клетъчно ниво, а после се променяш и външно. Успехът ти да предизвикаш тялото си и всяка система в него, те прави по-силен, по-устойчив, по-можещ.
Вижте тази публикация в Instagram.
В ума ми преминават картини и се сещам за началото. За всяка крачка, за всяко предизвикателство, за всеки път, в който ми е било нечовешки трудно и съм се борела с неустоимото желание да се откажа. И въпреки всичко, нещо в мен ме е държало и ме е карало да продължавам. Когато веднъж се докоснеш до потенциала си и до това, което можеш да бъдеш, това усещане винаги те държи и винаги ти дава кураж – и в най-трудните моменти.
В ума ми изплува паралела между тренировките и живота. Тялото напредва чрез предизвиактелствата – колкото по-силно е тялото, толкова по-голямо е предизвикателството.
Тялото отслабва и започва да става болно и лениво, когато няма външен стимул – такъв, който да го мобилизира и да го калява.
Животът е тренировка – за ума, за духа, за волята… за всичко в нас.
Животът дава големи предизвикателства на тези, които са достатъчно силни, за да се справят с тях.
При тренировката на тялото, прогресът се случва на периоди – усилията, които си положил днес, не се показват външно веднага. Понякога трябват седмици труд, за да един ден да се събудиш и да се чувстваш различен – от гледна точка на външността си и от гледна точка на физическите си способности.
Животът не се различава – усилията, които полагаме днес, показват плодовете си след време и това, че утре не усещаме промяната, не означава, че това, което правим е напразно.
При тренировката на тялото, прогресът се случва на периоди – постепенно увеличаваш натоварването. После има период, в който се товариш отвъд това, което ти се струва възможно и след това идва време за почивка – време, в което се случва свръхкомпенсация и сякаш тялото усвоява уменията, които си тренирал в тежкия период.
Животът не се различава – има периоди, в които ни предизвиква до краен предел и имаме чувството, че не можем да го понесем. После ни дава почивка и време, в което да усвоим уроците, да ги направим част от себе си и същността си, а после да станем още по-силни.
При тренировката на тялото, никога не става по-лесно – напротив! Упражненията стават все по-трудни и са все по-голямо предизвикателство. Но силният и можещ атлет не се пречупва – за него по-тежките тренировки са похвала и признание – че може много и че ще се справи; че треньорът му вярва.
Животът не се различава – предизвикателствата стават все по-трудни и все по-големи, когато пред тях стои достоен човек – такъв, който е преживял, научил и който има още път пред себе си. Път, по който да се реализира и да става все по-завършен.
При тренировката на тялото, треньорът очаква най-много от тези, които имат най-голям потенциал. Треньорът е строг с тях, не защото иска да ги накаже или защото не ги харесва, а защото знае, че уменията се тестват в трудностите. В лесното всеки може.
Животът не се различава – той очаква най-много от тези, които имат най-голям потенциал. Той, на моменти, е суров с тях, не защото не ги харесва или ги наказва, а защото знае, че уменията се тестват в трудностите. В лесното всеки може.
Сърцето ми бие учестено, а тялото ми трепери. Дали беше тялото ми, което искаше да се откаже или умът, който го подтикваше да го направи – не знам, но нещо дълбоко в мен ме караше да продължавам. Може би бяха всички пъти, в които съм се чувствала слаба и неспособна да се справя. Всички пъти, в които ми е било тежко и това да успея ми се е струвало утопия, но въпреки всичко не съм спирала.
Горивото на тренировките е споменът за начинаещия в теб – този, който се с страхувал; който се е уморявал; който се е разочаровал, но всеки път е давал всичко от себе си и с времето е изградил силата да се превърне в атлета, който си днес.
Горивото на живота е споменът за моментите на слабост – тези, в които си се чувствал отчаян; тези, в които си се чувствал безсилен; обезкуражен, но всеки ден си давал всичко от себе си и с времето си изградил силата да се превърнеш в човека, който си днес.
Тренирам – тялото или ума си – нямам идея. Но знам, че всяка среща с тялото ми и неговите физически способности, е среща с живота и тренировка за уроците, които ме очакват.
Прочетохте ли шестата ми книга: „Отвъд волята: Смисълът да продължиш“?
Вижте тази публикация в Instagram.
