Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите и списък с 10 от най-посещаваните ми статии, рецепти и тренировки.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

.

192
Снимка: http://reactmethod.com/emran/

В свят, където всичко се развива толкова бързо, ежедневно сме предизвиквани от обстоятелствата да се приспособяваме все по-бързо и все по-бързо. Това, което вчера сме смятали за истина, днес вече е отживелица.

Непрекъснато запъхтени тичаме към следващата цел, следващия краен срок,следващото задължение… рядко ни остава време да се насладим на постиженията и успехите си. А какво остава да кажем за другите? Те като че ли рядко забелязват малките ни победи и приемат всичко, което правим за даденост… за нещо, което по презумпция би трябвало да се случва.

В днешно време думата „Браво” и като цяло похвалите се използват доста рядко. Е, ако става въпрос за това да критикуваш някой, време винаги се намира… винаги се намират очи, които да видят поражението, грешката, неуспеха… но рядко се намира сърце, което да забележи куража, потенциала, трудолюбието, смелостта…

Знаете за тренировките за машини ( 😉 ), които провеждам. След всяка тренировка, винаги подробно описвам тук напредъка на всеки един, който е присъствал на тренировка. Често ме питат,”Кога ще напишеш нещо отрицателно?”; „Хайде дай малко критика, стига с хвалбите!”

Замислих се, че като треньор често казвам на хората какво не правят правилно… макар и щедра в похвалите във Facebook, съм доста критична по време на тренировка… но смятам, че трудът на хората винаги трябва да бъде възнаграден!
Смятам, че всеки, който полага усилия,трябва да бъде поощрен.
Всеки, който има куража да опита, трябва да бъде стимулиран да продължава…
Смятам, че живота е в детайлите… а успехът е в малките, ежедневни победи.
Всеки път, когато някой дойде на тренировка въпреки тежкия работен ден…

Всеки път, когато някой сложи още един диск на щангата, макар че се страхува от неуспеха…

Всеки път, когато някой завърши обиколката, макар че умът му крещи да се откаже, краката му са уморени, но… сърцето се бори…

Всеки път, когато някой жертва свободното си време вечер, за да остане след тренировка и да работи над недостатъците си…

Всеки път, когато видя устрема и желанието на някой, който току що не е успял да скочи на трупчето, но въпреки всичко след малко опита отново…

Всеки път, когато виждам умората в очите, но желанието в сърцето…

Всеки път,когато видя усмивката, след успешна стойка на ръце, тежка серия клекове, серия лицеви опори, подобрено време на спринта…

Всеки път, когато тренировката завърши, аз виждам вашите малки победи! За света те може да са нищожни… за тях една лицева опора ,може да е смешна… за тях едно набиране, може да е жалко… една завършена обиколка,може да е детска игра… тяга с 50кг. може да е лигавщина… но в моите очи вашият напредък е точно толкова голямо постижение, колкото го чувствате вие!

Защото аз знам какви усилия полагате, знам от къде сте тръгнали… през какво сте минали… как никога не се отказвате, колко сте критични към себе си и как винаги очаквате да сте по-добри!
И знаете ли какво? Похвалата е най-малкото, което заслужавате!

Нима има нещо лошо в това да кажеш на някой, когато видиш положителната промяна и огромния напредък, след неимоверните усилия, които е положил, за да стигне до тук?

Ако по-често отбелязвахме позитивното и си затваряхме очите за негативното…

Ако по-често търсехме красотата, вместо да се фокусираме върху грозотата…

Ако по-често искахме другите да успеят, вместо тайно да се надяваме да се провалят…

Ако по-често обръщахме внимание на това, от къде е тръгнал човекът срещу нас и колко далече е стигнал, може би по-често щяхме да забелязваме какъв огромен потенциал има всеки човек. Може би по-често щяхме да виждаме от колко велики, вдъхновяващи и можещи хора сме заобиколени!

Ако по-често акцентирахме върху положителното у хората, вероятно доста по-често другите щяха да забелязват положителното у нас!

Критици има в изобилие…

Но за съжаление критиката не е двигател за напредъка на личността, когато е поднесена от чиста злоба, завист, страх, гняв и песимизъм…

Понякога както е необходимо да има някой отстрани, който да ти покаже къде грешиш… е хубаво да има и някой, който да ти напомня колко много можеш!

Някой, който да ти напомня, че независимо колко далече е крайната цел… пътят, който си извървял е доста дълъг…

Някой,който да ти напомни, че дори и да неможеш да направиш нещо днес, полагаш достатъчно усилия, за да утре да успееш!

Пробвайте и вие! Вместо да гледате под лупа другите, търсейки недостатъците им… изтъкнете положителното у тях! Така и хората срещу вас ще се концентрират върху позитивните си страни и вашият живот ще бъде по-хубав, когато сте заобиколени от по- щастливи, а не разочаровани хора!

Колко често поощрявате другите и изтъквате положителното у тях?

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля споделете я с приятелите си! Много ще съм ви благодарна!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря! 🙂

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.