Как е възможно да се случи такова нещо?
В свят, където всичко се развива толкова бързо, ежедневно сме предизвиквани от обстоятелствата да се приспособяваме все по-бързо и все по-бързо. Това, което вчера сме смятали за истина, днес вече е отживелица.
Непрекъснато запъхтени тичаме към следващата цел, следващия краен срок,следващото задължение… рядко ни остава време да се насладим на постиженията и успехите си. А какво остава да кажем за другите? Те като че ли рядко забелязват малките ни победи и приемат всичко, което правим за даденост… за нещо, което по презумпция би трябвало да се случва.
В днешно време думата „Браво” и като цяло похвалите се използват доста рядко. Е, ако става въпрос за това да критикуваш някой, време винаги се намира… винаги се намират очи, които да видят поражението, грешката, неуспеха… но рядко се намира сърце, което да забележи куража, потенциала, трудолюбието, смелостта…
Знаете за тренировките за машини ( 😉 ), които провеждам. След всяка тренировка, винаги подробно описвам тук напредъка на всеки един, който е присъствал на тренировка. Често ме питат,”Кога ще напишеш нещо отрицателно?”; „Хайде дай малко критика, стига с хвалбите!”…
Замислих се, че като треньор често казвам на хората какво не правят правилно… макар и (още…)
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
