(Ако искате да видите повече от снимките на Владислава посетете страницата ѝ ТУК.)
Миналата седмица прочетох нещо, което отново ме хвърли в дълбоки размисли. „Всяко нещо, от най-простото, до най-сложното, от един човек до цяла цивилизация, всеки организъм среща по еволюционния си път „привидно” противоположна сила- Антагонистът по издръжливост и способност, равен по размах и обсег на собствения си обект.”– Стефано Д’ Анна.
Добре, може и да звучи сложно и заплетено, но на мен много ми хареса. Някак животът ми се избистри още повече. Сякаш видях миналото си, през наситения образ на настоящето и си отговорих на много въпроси, които смятах, че нямат отговор… или по-скоро, че аз няма да открия отговора им.
Замислих се, колко е вярно. Пред нас никога не се изправя препятствие, което е с по-голяма сила от нашата. Проблемът идва по-скоро от това, че повечето от нас рядко дръзват да открият потенциала си и способностите си. Хората са се примирили с едно посредствено съществуване, което е някак изтъркано, шаблонно. Животът на всяко дете, преминава по бледо подобие на родителите му. Накарали са ни да повярваме, че само защото имаме даден произход, дадена визия или пък обкръжение, трябва да приемем факта, че границите на нашия живот свършват там. Отвъд всичко е недостъпно. Отвъд тези граници, всяко едно постижение, всеки един успех е запазен за „избраните”- тези, които са родени с повече късмет.
Така живеем ден след ден. Растем на години, а се смаляваме, като хора. А тъжното е, че никой не може да има цел, по-голяма от самия него. Как тогава очаквате да завоювате високите върхове, като сте повярвали колко нищожни и безполезните сте?
Препятствията не са наказание, нито пък опит на живота да ви пречупи. Те просто са неговият метод да ви направи по-силни и способни. Така, както в залата, колкото по-силни ставате, толкова по-тежка става щангата и толкова по-голямо усилие е нужно да вложите, за да я вдигнете.Така, както в залата, фактът че ви слагам още тежести на лоста, означава, че вървите нагоре и че ставате по-атлетични, по-силни, по-можещи, така и животът се опитва да ви покаже същото.
На моменти се сблъсквате с предизвикателства, които сякаш нямат преживяване. Чувствате се все едно нищо няма смисъл и каквото и да правите, просто оставате там. На това място. До края на живота си.
Така ли се отказвате и в залата? Когато имате застой, просто решавате, че това упражнение не е за вас и никога повече не дръзвате да го правите? Никога повече не дръзвате да предизвикате себе си и силата си?
Съмнява ме! Убедена съм, че търсите начини, методи, които да ви помогнат да преодолеете застоя. Обикновено такава пречка в прогреса е свързана с някаква слабост- по тялото. Невъзможността да продължите е просто симптом, че има нещо нередно. Невъзможността да се справите с тежестта си е истински подарък. Помага ви да идентифицирате слабостите си, така че да се погрижите за тях и да се върнете в залата- този път подготвени.Ако щангата в залата е вашият антагонист, който е „равен по размах и обсег” на вас, то вашият антагонист в живота са всички трудности, на които се натъквате.
Препятствия, които имат за цел да извадят на показ слабите ви страни. Да ви покажат, къде не сте достатъчно подготвени и върху какво трябва да работите, за да придобиете силата и способността да се справите с това, което ви очаква нататък по пътя.
И запомнете, че само „голям човек” може да покори най-високите върхове на въображението си. Големият успех е запазен за този, който работи върху себе си, върху слабостите си. Големият успех, изисква голяма отговорност, която не би могла да бъде понесена от хора с ограничено виждане, хора изпълнени със страх и леност.
В моя живот няма място за страх и слабост. Предпочитам да запълвам дните си не със страх от нищетата, а с удовлетворението от смелостта, силата и непрестанния стремеж да бъда повече.
В моя живот няма спирка, където да се срещам със самосъжалението и ограничението… подминавам всяко едно чувство, всеки един човек, всяко едно събитие, което ограбва смисъла ми, което ме дърпа назад и ме задържа в света на малките хора. И вървя напред… към свят, където ще съм заобиколена от хора, които вярват в себе си, в мечтите си и във възможното!
П.С. Ще бъда поласкана, ако ми помогнете да популяризирам тази статия, като я сподлеите с вашите приятели! Благодаря ви!
