For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
Искам да започвам и приключвам връзки като книги…

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите и списък с 10 от най-посещаваните ми статии, рецепти и тренировки.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

.

281

“Искам да започвам и приключвам връзки като книги. Кoгaто свърша едната просто да посягам към следващата. Опознавала съм я, харесвала съм я (или пък не съвсем), смяла съм се, плакала понякога, научила съм нещо ново и в един момент искам/ не искам, свършва. “ Мария Василева

Прочетох това преди време. Смятам, че звучи прекрасно. Накара ме да се замисля за доста неща и по-скоро не да го свържа конкретно с връзките, а с живота и всичко случващо се в него. Тези, които ме познават, знаят, че много обичам да чета. Имам толкова много книги. Винаги се чудя, защо просто не си взема карта за някоя библиотека, да ги взимам, да ги чета и после да ги връщам.

Всеки път, когато си задам този въпрос, намирам и отговора… защото след всяка прочетена книга, тя сякаш става част от мен… аз взимам парченце от нея и тя ми дава парченце от себе си.

После я оставям на рафта на голямата си библиотека… понякога се сещам за нея, а понякога минават месеци, години без дори да си спомня, че е там.

Всяка прочетена книга ми дава свободата да използвам въображението си, да преживея случващото се в нея по начин, по който аз искам. По начина, по който аз виждам света.  Потапяш се в страниците, където откриваш повече от това, което мислиш, че вече знаеш за себе си.

Всяка книга е нещо, като малък свят. Като малък фрагмент от живота, където успяваш да преживееш неща, които вече са ти се случили и да ги погледнеш от друг ъгъл. Да ги видиш такива каквито всъщност са били, а не такива каквито си ги изградил с помощта на илюзията.

Успяваш да преживееш неща, които още не са ти се случили, но сякаш се подготвяш… ей така! Просто, за да когато ги видиш в реалността да ги разпознаеш и да не би случайно зает от прекалено много мислене и съжаление по миналото, да ги пропуснеш…

Винаги е трудно да приключиш с книга, която харесваш… иска ти се да има още стотици страници. Преживяването никога да не свършва. Сякаш другата, следващата никога няма да е същата. И ето, че последната страница идва и ти колебливо затваряш книгата. Понякога отиваш веднага да си купиш нова. А друг път дълго отлагаш, защото се страхуваш, че следващата няма да е толкова уникална и само ще те разочарова…

Та не е ли същото и в живота? Понякога ви се струва немислимо да приключите с даден етап, да оставите дадени хора. Тъгувате, защото мислите, че никога няма да попаднете на място, където ще се чувствате толкова цели, толкова завършени… че никога няма да срещнете някого, който да ви вдъхва толкова увереност, сигурност и спокойствие.

Прекарвате дни, месеци, години, гледайки назад към миналото…. Разлиствате едни и същи страници и търсите там нещо, което го няма. И не ви хрумва, че липсващото парченце от пъзела, може би дори не се намира на тези страници? Липсващото парченце в живота ви може би дори не се намира сред ситуациите и хората от миналото.

Може би всичко, което сте прочели е просто нещо, като пътен знак, който да ви отведе до книгите, които ще ви дадат това, което търсите, това от което се нуждаете.

Може би всичко, което сте преживели, всички хора, които сте оставили са просто подготовка за това, което искате да имате, за мястото, на където сте се запътили.

На мен пък ми се иска да приключвам с миналото, като с книгите. Да „подчертавам” най-важното и после да затварям книгата. Да отивам в парка и да се сещам за моментите, фразите, които са грабнали вниманието ми и да ги анализирам. Да търся урока в тях. Да ги използвам в бъдещето, за да не ми се налага да ги препрочитам.

…да ги оставям на рафта и да ги забравям. Единственото, което остава да бъде „подчертаното”. Да бъде не конкретния цитат, а урока зад него.

И после след време, когато почиствам праха, да разлиствам книгата, да си припомням наученото и после пак грижливо да я прибирам.

Да „нося” прочетеното, но да не влача книгата със себе си!

Всеки път, когато се сетя за „старата” книга, тя вече е различна. Защото аз не съм същата. Защото това, което съм, начина, по който мисля и пътя, по който вървя се променя. А с това се променя и разбраното. С това се променя и смисъла…

Така е и с миналото. Това, което преди години ми се е струвало съществено, сега го помня с усмивка, но не му придавам същата важност.

Миналото си е минало. Няма нужда да се ровим в него. Вземете само „подчертаното” и после го оставете на рафта, на голямата библиотека. И само понякога се връщайте… не за да страдате по него, а за да си припомняте наученото. Та как иначе ще запълните празните места на рафта?

Няма по-трагично от това в края на живота си да погледнете към „библиотеката” и да осъзнаете, че вкопчвайки се в една книга, сте пропуснали възможността да „преживеете” още стотици хиляди страници… че сте пропуснали да запълните всяка една празнина..

Няма по-трагично нещо от това в края на живота си да осъзнаете, че не сте успели да живеете истински, защото сте се вкопчили в момент от миналото и сте му позволили да ви лиши от красотата на настоящето!

Дизайнът на умами :)))

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! :) Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! :) Благодаря!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори