Сълзите на успеха: Малко преди болката да те откаже

Прочети цялата статияСълзите на успеха: Малко преди болката да те откаже

Всички питат каква е рецептата на успеха. Винаги съм отхвърляла идеята за рецепта… до днес. Разхождах се сред природата и рецептата изплува в ума ми. Точно като един тих, слънчев…

Обществото, което боготвори оскъдицата! Обществото, което е разяждано от оскъдица на личността!

Прочети цялата статияОбществото, което боготвори оскъдицата! Обществото, което е разяждано от оскъдица на личността!

Поредна нощ, в която вътрешната празнота не ѝ позволяваше да спи. Сякаш вътре в тази празнота, ехтяха спомените за всяко едно разочарование, всеки един неуспех, всеки неполучен, но жадуван миг…

Вината, която ме „изяжда“

Прочети цялата статияВината, която ме „изяжда“

Денят е към своя край. Мрака нетърпеливо се спуска и бърза да измести светлината. С всяка минута, с която вечерта наближава, сякаш чувството ви за вина се увеличава. Усещате се…

Интересувате ли се от мнението на другите? Ето последствията!

Прочети цялата статияИнтересувате ли се от мнението на другите? Ето последствията!

772
Пристрастена съм към стойките на ръце;)

Обичам да наблюдавам хората и себе си и да анализирам, както тяхното, така и собственото си поведение.

Наблюдавайки, установих колко често действията на хората са водени от погрешни мотиви. Обикновено, основен двигател за поведението е това как искаме другите да ни възприемат.

Изграждаме си един его образ, който има различна „премяна” в зависимост от средата, в която се намираме и всяка една мисъл, всяко едно наше действие е насочено към това да защитим този его образ.

Изграждаме си образ, който е по-скоро олицетворение на обществените порядки и норми. Въплъщение на това как е общоприето да живеем, какви качества е прието да притежава личността и как да ги проявява.

И независимо от това дали този его образ е (още…)

Понякога не издаваме звук, но очите могат да крещят…

Прочети цялата статияПонякога не издаваме звук, но очите могат да крещят…

721
Снимка: http://www.electronicsinfoline.com

„Понякога не издаваме звук, но очите могат да крещят…“-Радослав Гизгинджиев

Казват, че в очите е събрана магията на хората и че очите са прозорец към човешката душа. Не е ли странно? Понякога съдим за хората според това, което има около тях, според материалните вещи, които притежават и погълнати от блясъка наоколо, забравяме да се взрем в очите им… и да забележим, че доста често хората, които привидно имат всичко, всъщност са бездомници… бездомници в своята душа…

Замислих се за болката… за тази, която попива в тялото и която деформира всяка една клетка в теб. За болката, която преминава през тялото ти и после никога не го оставя същото… понякога болката тежи… тежи толкова много, че те повлича със себе си и те захвърля в свят, където спасението изглежда, като истинска утопия…

А понякога, болката тежи толкова много, че просто се откъсва… товар, който до днес тежи на плещите ти,а в един момент е толкова непоносим, че го изпускаш…

За момент си мислиш, че си загубил нещо, което е част от теб и в следващия миг, осъзнаваш, че си се отървал… отървал си се от всичко, което ти е пречело да бъдеш с най-важния човек в живота си… човекът, който (още…)

Пропастта между вчера и сега…

Прочети цялата статияПропастта между вчера и сега…

1 288

 

…после, ако някак се запасиш с търпение да дадеш шанс на по-малката любов, ти си оцелял корабокрушенец. По-малката, не толкова гръмка любов, е твоето парче дърво, на което да доплуваш до брега. Понякога тя е и бутилката бърбън, с която да удавиш мъката от дните самотно плуване из пустотата на празния хоризонт. Тази любов, която идва тихо, подплашено, несигурно и на пръсти. Но остава да лекува белезите  и да възкресява желанията, когато си запокитен на необитаемия остров, в чиито скали се е разбил големият кораб- призрак. На Голямата любов. Над нейната катастрофа винаги кръжат лешояди. И чакат…“- Надя спасова

Казват, че времето лекува болката… а често пъти тези, които я изпитват наистина, твърдят, че тя не отслабва…

Според някои просто се научаваш да живееш с нея….

Ако отричате, че времето лекува болката, вероятно всячески отказвате да продължите напред и макар и тялото ви да е в настоящия момент… ума и душата ви винаги са в миналото…

Пропастта между вчера и сега… където загубвате себе си и всичко, което ви остава е болката, която да напомня, че някога е имало нещо или някой… а сега е останала само липсата!

Разочарованията, предателствата,неуспехите…  те нанасят дълбоки рани, които понякога дълго болят. Но раните зарастват! Стига да им позволите! Също както „физическата рана”, която първоначално не ви дава мир и непрекъснато напомня за съществуването си- със всяко движение, всеки трепет- но с времето, ако положите усилия да я излекувате тя зараства. И на нейно място остава само белег. Белег, който вече не боли! Той просто е там, за да ви напомня- да ви подсеща за грешката, която сте допуснали в миналото; грешката, която ви е причинила това страдание… белег, който е предупреждение да не повтаряте миналото!

… така е и с душевната болка! В началото случайния човек, който ви е отворил врата на магазина; човекът, който ви се усмихна в автобуса; този, който ви помогна да сложите още тежести на щангата; човекът, който се сети, че имате рожден ден, ще бъде полъх от миналото, който (още…)

Човек е способен да бъде силен, само когато се умори да бъде слаб

Прочети цялата статияЧовек е способен да бъде силен, само когато се умори да бъде слаб

569
Снимка: http://www.nsma.org.au/propics.htm

„И все пак открих, че мога да оцелея. Бях нащрек, чувствах болката — мъчителната загуба се излъчваше от гърдите ми, като изпращаше съкрушителни вълни през крайниците и главата ми — но беше поносимо. Можех да го преживея. Сякаш не болката бе отслабнала с течение на времето, а по-скоро аз бях станала по-силна, за да я понеса. „

Питали ли сте се някога, колко болка сте способни да понесете, преди да се предадете? Аз стотици пъти… и знаете ли какво установих? Че няма такъв предел! Само слабохарактерните хора, позволяват на трудностите да ги смажат! За останалите, болката може временно да ги забави, отклони от пътя… но на края винаги излизате победители!

Казват, че с времето болката отслабва… не веднъж съм изпитвала съкрушителна болка и мога да ви кажа, че с времето предателствата, разочарованията, несбъднатите мечти, загубата на близки хора, провала… не стават по-лесни за преживяване!  Празнотата, която оставят и раните, които нанасят винаги са (още…)

Когато всичко се променя, промени всичко….

Прочети цялата статияКогато всичко се променя, промени всичко….

1 198

Когато ти решиш да си заминеш,
не ме поглеждай във очите!
Върви си без да се обръщаш!
Тръгни по прашните пътеки,
сред камъни, разруха и сълзи….
Иди си без да се обръщаш…
И аз ще гледам дълго подир теб,
с очи ще следвам всяка твоя стъпка,
а устните ми нежно ще мълвят
единствено звука на твойто име….
Но ти върви! Не се обръщай, мили!
По изгрева загубил красотата,
по птицата забравила да пее,
по цветето невкусило земята –
ще разбера, че ти не си до мене…
И с хладна болка ще възкръсне в мен
една искра отдавна угасена,
една искра в замръзналите вени,
една искра от самота родена…
Ще стана тихо и с приведена глава
…ще се завърна в стаята позната,
а там на масата, оставена сама,
в недоизпитата от тебе чаша
ще видя, зная, твойто отражение,
ще вкуся в парещо опиянение
дъха, навяващ спомена за теб
и ще се втурна бързо пак навън….
Ще търся дълго сляпа в тъмнината,
във силуета тайнствен на луната
очите, молещи за прошка.
И по тях
ще разбера,че пак към мен се взираш…
Затуй, решиш ли ти да си заминеш,
тръгни си,
без да се обръщаш,
мили!

Красиво е нали? Чудите се какво по дяволите прави това стихотворение в тази статия… какво значение има за нас тази човешка драма…

Какво виждате в редовете горе? Болка, тъга,изгубена мечта, съжаление,тревога,страх,разочарование, може би надежда… различни емоции, които раздират човешката душа… и всички те могат да бъдат обобщени в едно – ПРОМЯНА!

Всяко едно събитие в живота ни, води до някаква промяна. Понякога промените са малки и не ги усещаме,а друг път са разтърсващи и преобръщат живота ни. За повечето от нас промените ни струват скъпо– много сълзи, безсънни нощи, въпроси без отговор, задушаваща болка, спомени, които сякаш с голи ръце, ровят в раните, които хората от миналото са отворили в сърцето ни.

Тези дни прочетох една книга, където авторът казва, че „нищо няма свой собствен смисъл, освен този, който ние му придаваме.”  Едно изречение, което има силата да промени живота ви и начина по който приемате и преживявате обратите, които ви застигат.

Промяната, буквално означава нещо ново, нещо различно. И точно това я прави толкова страшна. Ние сме свикнали да живеем монотонно. Всеки ден да прилича на предходния. Всичко да бъде сигурно и да не ни се налага много, много да се адаптираме към различни хора и ситуации. И винаги, когато се случи нещо, което застрашава това еднообразие, ние се плашим и се вкопчваме във вчера. Вкопчваме се в това, което до сега ни е давало сигурност, това, което не ни е предизвиквало всеки ден да се борим, да се доказваме пред себе си и да тръпнем в очакване какво ще се случи…

Защото всичко ни е гарантирало сигурност… сигурността, че утрешния ден (още…)

Загубенякът в залата… героят в живота!

Прочети цялата статияЗагубенякът в залата… героят в живота!

483

 

Снимка: facebook.com

Не съдете другите…

Нямате никаква представа…

Не знаете нищо…

Виждате човек, който среща трудности да клекне с 50кг, не може да избяга една обиколка на стадиона, трудно му е да скача или да се катери.

Мислите си, че е липса на мотивация…

Липса на воля…

Липса на сила…

Липса на кондиция…

Липса на усилие…

Но вие нищо не знаете!

Виждате го как се мъчи, но (още…)

Мислите че ще бъде лесно?

Прочети цялата статияМислите че ще бъде лесно?

73
Лаурен Плъми

Няма лесен начин!

Ако искате да постигнете нещо, трябва да се трудите много!

Трябва да забравите за зоната на комфорта, да забравите за почивните дни и да забравите да се примирявате с неуспеха!

Ако искате да постигнете нещо, ще ви се наложи да изтърпите малко болка– болка от дисциплината, трудолюбието и постоянството.

Няма да е лесно. Знам, че (още…)

Защо нелогичното в твоите очи е най-логичното в моите?

Прочети цялата статияЗащо нелогичното в твоите очи е най-логичното в моите?

551

Често ме питат „Защо тренираш така? Не може ли просто да ходиш  да се раздвижваш, като останалите хора? Тези големи натоварвания са за професионалните спортисти!” Ето точно в този момент, когато чуя това, нещо пронизва сърцето ми. Болката заровена дълбоко в сърцето ми сякаш проплаква. Сякаш се мята вътре на тясно в сърцето ми и се опитва да ми напомни за изгубените мечти, надежди и очакания…

Не знам защо хората винаги се опитват да разбират другите. Да си обясняват поведението им (още…)

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.