Сълзите на успеха: Малко преди болката да те откаже
Всички питат каква е рецептата на успеха. Винаги съм отхвърляла идеята за рецепта… до днес. Разхождах се сред природата и рецептата изплува в ума ми. Точно като един тих, слънчев…
Всички питат каква е рецептата на успеха. Винаги съм отхвърляла идеята за рецепта… до днес. Разхождах се сред природата и рецептата изплува в ума ми. Точно като един тих, слънчев…
Поредна нощ, в която вътрешната празнота не ѝ позволяваше да спи. Сякаш вътре в тази празнота, ехтяха спомените за всяко едно разочарование, всеки един неуспех, всеки неполучен, но жадуван миг…
Денят е към своя край. Мрака нетърпеливо се спуска и бърза да измести светлината. С всяка минута, с която вечерта наближава, сякаш чувството ви за вина се увеличава. Усещате се…
Обичам да наблюдавам хората и себе си и да анализирам, както тяхното, така и собственото си поведение.
Наблюдавайки, установих колко често действията на хората са водени от погрешни мотиви. Обикновено, основен двигател за поведението е това как искаме другите да ни възприемат.
Изграждаме си един его образ, който има различна „премяна” в зависимост от средата, в която се намираме и всяка една мисъл, всяко едно наше действие е насочено към това да защитим този его образ.
Изграждаме си образ, който е по-скоро олицетворение на обществените порядки и норми. Въплъщение на това как е общоприето да живеем, какви качества е прието да притежава личността и как да ги проявява.
И независимо от това дали този его образ е (още…)
„Понякога не издаваме звук, но очите могат да крещят…“-Радослав Гизгинджиев
Казват, че в очите е събрана магията на хората и че очите са прозорец към човешката душа. Не е ли странно? Понякога съдим за хората според това, което има около тях, според материалните вещи, които притежават и погълнати от блясъка наоколо, забравяме да се взрем в очите им… и да забележим, че доста често хората, които привидно имат всичко, всъщност са бездомници… бездомници в своята душа…
Замислих се за болката… за тази, която попива в тялото и която деформира всяка една клетка в теб. За болката, която преминава през тялото ти и после никога не го оставя същото… понякога болката тежи… тежи толкова много, че те повлича със себе си и те захвърля в свят, където спасението изглежда, като истинска утопия…
А понякога, болката тежи толкова много, че просто се откъсва… товар, който до днес тежи на плещите ти,а в един момент е толкова непоносим, че го изпускаш…
За момент си мислиш, че си загубил нещо, което е част от теб и в следващия миг, осъзнаваш, че си се отървал… отървал си се от всичко, което ти е пречело да бъдеш с най-важния човек в живота си… човекът, който (още…)
…после, ако някак се запасиш с търпение да дадеш шанс на по-малката любов, ти си оцелял корабокрушенец. По-малката, не толкова гръмка любов, е твоето парче дърво, на което да доплуваш до брега. Понякога тя е и бутилката бърбън, с която да удавиш мъката от дните самотно плуване из пустотата на празния хоризонт. Тази любов, която идва тихо, подплашено, несигурно и на пръсти. Но остава да лекува белезите и да възкресява желанията, когато си запокитен на необитаемия остров, в чиито скали се е разбил големият кораб- призрак. На Голямата любов. Над нейната катастрофа винаги кръжат лешояди. И чакат…“- Надя спасова
Казват, че времето лекува болката… а често пъти тези, които я изпитват наистина, твърдят, че тя не отслабва…
Според някои просто се научаваш да живееш с нея….
Ако отричате, че времето лекува болката, вероятно всячески отказвате да продължите напред и макар и тялото ви да е в настоящия момент… ума и душата ви винаги са в миналото…
Пропастта между вчера и сега… където загубвате себе си и всичко, което ви остава е болката, която да напомня, че някога е имало нещо или някой… а сега е останала само липсата!
Разочарованията, предателствата,неуспехите… те нанасят дълбоки рани, които понякога дълго болят. Но раните зарастват! Стига да им позволите! Също както „физическата рана”, която първоначално не ви дава мир и непрекъснато напомня за съществуването си- със всяко движение, всеки трепет- но с времето, ако положите усилия да я излекувате тя зараства. И на нейно място остава само белег. Белег, който вече не боли! Той просто е там, за да ви напомня- да ви подсеща за грешката, която сте допуснали в миналото; грешката, която ви е причинила това страдание… белег, който е предупреждение да не повтаряте миналото!
… така е и с душевната болка! В началото случайния човек, който ви е отворил врата на магазина; човекът, който ви се усмихна в автобуса; този, който ви помогна да сложите още тежести на щангата; човекът, който се сети, че имате рожден ден, ще бъде полъх от миналото, който (още…)
„И все пак открих, че мога да оцелея. Бях нащрек, чувствах болката — мъчителната загуба се излъчваше от гърдите ми, като изпращаше съкрушителни вълни през крайниците и главата ми — но беше поносимо. Можех да го преживея. Сякаш не болката бе отслабнала с течение на времето, а по-скоро аз бях станала по-силна, за да я понеса. „
Питали ли сте се някога, колко болка сте способни да понесете, преди да се предадете? Аз стотици пъти… и знаете ли какво установих? Че няма такъв предел! Само слабохарактерните хора, позволяват на трудностите да ги смажат! За останалите, болката може временно да ги забави, отклони от пътя… но на края винаги излизате победители!
Казват, че с времето болката отслабва… не веднъж съм изпитвала съкрушителна болка и мога да ви кажа, че с времето предателствата, разочарованията, несбъднатите мечти, загубата на близки хора, провала… не стават по-лесни за преживяване! Празнотата, която оставят и раните, които нанасят винаги са (още…)
Когато ти решиш да си заминеш,
не ме поглеждай във очите!
Върви си без да се обръщаш!
Тръгни по прашните пътеки,
сред камъни, разруха и сълзи….
Иди си без да се обръщаш…
И аз ще гледам дълго подир теб,
с очи ще следвам всяка твоя стъпка,
а устните ми нежно ще мълвят
единствено звука на твойто име….
Но ти върви! Не се обръщай, мили!
По изгрева загубил красотата,
по птицата забравила да пее,
по цветето невкусило земята –
ще разбера, че ти не си до мене…
И с хладна болка ще възкръсне в мен
една искра отдавна угасена,
една искра в замръзналите вени,
една искра от самота родена…
Ще стана тихо и с приведена глава
…ще се завърна в стаята позната,
а там на масата, оставена сама,
в недоизпитата от тебе чаша
ще видя, зная, твойто отражение,
ще вкуся в парещо опиянение
дъха, навяващ спомена за теб
и ще се втурна бързо пак навън….
Ще търся дълго сляпа в тъмнината,
във силуета тайнствен на луната
очите, молещи за прошка.
И по тях
ще разбера,че пак към мен се взираш…
Затуй, решиш ли ти да си заминеш,
тръгни си,
без да се обръщаш,
мили!
Красиво е нали? Чудите се какво по дяволите прави това стихотворение в тази статия… какво значение има за нас тази човешка драма…
Какво виждате в редовете горе? Болка, тъга,изгубена мечта, съжаление,тревога,страх,разочарование, може би надежда… различни емоции, които раздират човешката душа… и всички те могат да бъдат обобщени в едно – ПРОМЯНА!
Всяко едно събитие в живота ни, води до някаква промяна. Понякога промените са малки и не ги усещаме,а друг път са разтърсващи и преобръщат живота ни. За повечето от нас промените ни струват скъпо– много сълзи, безсънни нощи, въпроси без отговор, задушаваща болка, спомени, които сякаш с голи ръце, ровят в раните, които хората от миналото са отворили в сърцето ни.
Тези дни прочетох една книга, където авторът казва, че „нищо няма свой собствен смисъл, освен този, който ние му придаваме.” Едно изречение, което има силата да промени живота ви и начина по който приемате и преживявате обратите, които ви застигат.
Промяната, буквално означава нещо ново, нещо различно. И точно това я прави толкова страшна. Ние сме свикнали да живеем монотонно. Всеки ден да прилича на предходния. Всичко да бъде сигурно и да не ни се налага много, много да се адаптираме към различни хора и ситуации. И винаги, когато се случи нещо, което застрашава това еднообразие, ние се плашим и се вкопчваме във вчера. Вкопчваме се в това, което до сега ни е давало сигурност, това, което не ни е предизвиквало всеки ден да се борим, да се доказваме пред себе си и да тръпнем в очакване какво ще се случи…
Защото всичко ни е гарантирало сигурност… сигурността, че утрешния ден (още…)
Не съдете другите…
Нямате никаква представа…
Не знаете нищо…
Виждате човек, който среща трудности да клекне с 50кг, не може да избяга една обиколка на стадиона, трудно му е да скача или да се катери.
Мислите си, че е липса на мотивация…
Липса на воля…
Липса на сила…
Липса на кондиция…
Липса на усилие…
Но вие нищо не знаете!
Виждате го как се мъчи, но (още…)
Няма лесен начин!
Ако искате да постигнете нещо, трябва да се трудите много!
Трябва да забравите за зоната на комфорта, да забравите за почивните дни и да забравите да се примирявате с неуспеха!
Ако искате да постигнете нещо, ще ви се наложи да изтърпите малко болка– болка от дисциплината, трудолюбието и постоянството.
Няма да е лесно. Знам, че (още…)
Често ме питат „Защо тренираш така? Не може ли просто да ходиш да се раздвижваш, като останалите хора? Тези големи натоварвания са за професионалните спортисти!” Ето точно в този момент, когато чуя това, нещо пронизва сърцето ми. Болката заровена дълбоко в сърцето ми сякаш проплаква. Сякаш се мята вътре на тясно в сърцето ми и се опитва да ми напомни за изгубените мечти, надежди и очакания…
Не знам защо хората винаги се опитват да разбират другите. Да си обясняват поведението им (още…)
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.