Всички питат каква е рецептата на успеха. Винаги съм отхвърляла идеята за рецепта… до днес. Разхождах се сред природата и рецептата изплува в ума ми. Точно като един тих, слънчев следобед в двора на село. Когато виждаш някоя подправка в градината и рецептата започва да се пише в ума ти. Още не си приготвила ястието, а вече усещаш аромата му, вкуса му. Вече виждаш усмивките на всички, които ще го опитат и приятните разговори, които ще имате, докато всички участват в приготвянето му.
Така се появява и рецептата на успеха. Има два начина да готвиш – единият е да отидеш до магазина и да купиш всичко необходимо, а после да приготвиш нещо вкусно. Получава се добре, но рядко е кулинарен шедьовър, който всички да обожават. Обикновено е нещо обичайно и банално. Липсва нотката на уникалност.
Вторият вариант е да отвориш шкафа и хладилника и да видиш какво ти е останало. Понякога не достига малко масло или пък ванилия. Пакета с брашното е почти празен, но пък имаш толкова много череши.
Известно време съзерцаваш продуктите и те не пасват на нито една рецепта от книгата, която ти подариха за миналата Коледа. Затова изваждаш ума си от шаблона. Докато се опитваш да натъпчеш наличното в някаква рамка, никога не можеш да получиш прозрение – за нова идея, за нов метод, за нещо уникално и различно.
Тогава се доверяваш на усещането си. Доверяваш се на това, че продуктите винаги могат да се превърнат в шедьовър – от теб зависи как ще ги съчетаеш.
Нека се върнем на рецептата на успеха. Чудех се кое е това, което ми е помагало да успявам в начинанията си. Тогава открих основните продукти. С изненада, в рецептата винаги фигурираха, много страх и съмнение, достатъчно болка и разочарование и още доста вдъхновение и надежда.
Разбрах, че всъщност всеки един успех е претворена болка. Да, аз съм от хората, които използват болката като двигател. Обикновено негативните емоции ме спират за миг, а после точно както с готвенето, след кратко съзерцаване на това, с което разполагам, решавам да игнорирам „трябва” и „не може” и да си създам мой път.
Както и в готвенето, брашното няма хубав вкус, но ако добавиш по малко от точните подправки, тогава го модифицираш и превръщаш в нещо хрупкаво и ароматно.
Така правя и аз с негативните емоции – добавям им малко вдъхновение, достатъчно дисциплина, малко въображение и после ги оставям на търпението и постоянството. Нали разбирате, нещо като да печеш на 180 градуса. Колкото и да бодеш кекса и колкото и пъти да отвориш фурната, той по-бързо няма да стане.
Така е и с успеха, трябва време, за да болката и разочарованието, да преседят в сместа на вдъхновението, надеждата и вярата. Да се преплетат възможностите, „ароматите” и „вкусовете”. И после трябва търпение и постоянство, за да всичко да придобие готов и завършен вид.
И да не забравяме, че при готвенето, трябва да имаш търпение и когато кулинарният шедьовър е готов. Ако си прекалено лаком, можеш да се изгориш. Така е и с успеха – ако много бързаш, можеш буквално да изгориш – в собствената си амбиция.
Ходех, прегърната от тишината на гората и си мислех, че в края на краищата всеки един мой успех е нещо като трофей на претворената ми болка.
Защото няма нищо страшно в това да усетиш как сърцето ти се разбива на парченца или пък как нещо стяга душата ти. Отнема миг на неподвижност и съзерцание – не защото трябва да се предадеш и откажеш, а защото трябва да видиш какво ти е останало и после да намериш начин да го комбинираш и да си създадеш шедьовър – уникален и различен.
Както и в готвенето, така и в живота – има два начина да живееш. Или да решиш какво „трябва” да направиш и да вземеш всичко необходимо… а после да вървиш по утъпкания и задоволителен, но скучен път или пък да видиш какво ти е останало. Да му дадеш частица от въображението си и да го превърнеш в шедьовър – който всеки ще оценява, не защото е съвършен, а защото е различен и уникален.
Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!
