Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

756
:)
🙂

Днес е от тези дни, в които мислите препускат в съзнанието ми. Излизам и се разхождам в парка…надявайки се, че природата и всичко, което ме заобикаля ще инжектира още повече смисъл в тях, ще им помогне да съберат още повече сила и ще ми позволи да им вдъхна живот, да ги опаковам в думи и да ги запечатам върху белия лист- там, където ще им подаря вечност.

Има мигове, които ти се иска да сграбчиш, да разтеглиш времето и да ги запазиш за по-дълго; иска ти се да си дадеш още време, за да си сигурен, че ще запомниш усещането и ще го носиш със себе си- винаги, дори когато споменът избледнее.

По един странен начин, обожавам живота- начинът, по който всеки ден се разкрива. Понякога имам усещането, че всичко в бъдещето е едно бяло платно, с бледо очертани контури. Всеки ден, в който живея по начина, по който искам; всеки ден, чрез смисъла, който черпя, лека полека запълвам контурите и рисувам собствения си живот, собствения си смисъл. Всеки ден с това, което правя, имам възможността да „извикам“ от света на невидимото, желаното и да му вдъхна живот- да го наситя с присъствието си, личността си и страстта си.

Начинът, по който животът се разкрива, има някаква магия, която не може да бъде описана с думи. Седя пред белия лист и за първи път се чувствам неспособна да предам емоцията, мислите и чувствата си. Може би защото смисълът не е предназначен да бъде натъпкван в думи. Може би, защото смисълът е в тишината на присъствието; в безмълвните мигове, когато нищо няма значение и всяка една дума губи своята тежест, просто защото всичко, което те заобикаля е толкова съвършено и завършено, че всеки звук, всяко движение, само биха отнели от красотата и пълнотата на случващото се.

Рядко си давам време, за да си почина. На моменти съм от хората работохолици- тези, които могат да заличат присъствието и съществуването си, за да използват всяка част от себе си, за да видят мисията си осъществена и смисъла сбъднат.

Искрено вярвам, че работата ми е моята сцена, където имам възможността всеки ден да давам най-доброто от себе си и по един или друг начин да променя живота на другите, като същевременно помощта е взаимна. Понякога се чувствам така сякаш хората, които срещам са нещо, като пратеници от съдбата- такива, които ми носят парченцата от пъзела на моята цялост и с уроците, които ми преподават, ми помагат да намеря в себе си това, което отдавна съм заровила или пък пренебрегнала, вторачвайки се прекалено много в други неща.

Колкото повече време минава, толкова повече осъзнавам, че промяната е най-голямата необходимост- промяната е единствения път към израстването и осъзнаването. Всяка промяна, обаче, е свързана с това да предизвикваш себе си, да се вадиш от зоната си на комфорт и с много осъзнатост, да устояваш на посредствеността си, която се е вкопчила в измамната сигурност на рутината.

Напоследък ми харесва да предизвиквам себе си. Да правя това, от което ме е страх и да отварям вратите към светове, където изпитвам несигурност да бродя.

Осъзнах,че човек се чувства истински и жив, тогава, когато си позволи да бъде свободен- свободен от очаквания; от планове; от отчаяните опити да моделира себе си, така че да пасва на дадена норма или идеал.

Скоро прочетох, че свободата е рамка, в която рисуваш криле. Е, аз реших в рамката на зоната си на комфрот, да си нарисувам криле и да дам всичко от себе си да правя различни неща- да дам всичко от себе си, всеки един ден от живота ми да бъде малко по-различен от предния. Отне ми време да се реша, но може би дълбоко заровеният ми копнеж да го направя, привлече в живота ми някой, който да ми вдъхва кураж и сили; някой, който да ме предизвиква да бъда повече, като същевременно не ме оставя да вървя пътя сама, а през цялото време е до мен.

Понякога се самозаблуждаваме и не забелязваме как годините минават, а всеки един ден е просто бледо копие на вчерашния. Живеем, като роботизирани и винаги, когато нещо, дори дребно и незначително, посмее да разбърка рутината и предвидимостта, с която сме свикнали, ние се чувстваме уплашени и неспособни да се справим.

Още един прекрасен миг от пътешествието ми :)
Още един прекрасен миг от пътешествието ми 🙂

Разбрах колко е хубаво да предизвикваш себе си и да разширяваш зоната си на комфрот. Така сам създаваш още по-голямо пространство, в което се чувстваш добре и в което могат да се случват много неща, които по никакъв начин не биха те извадили от равновесие- просто, защото вече си открил, че всяко предизвикателство е само билет и възможност за личното ти израстване и още една крачка по-напред към целостта ти.

Миналата седмица направих нещо такова. Често чета за хора, които взимат една раница и тръгват на път, без посока. Сякаш се доверяват на  интуицията, че където и да ги отведе, ще минат по пътя, по който е предназначено да вървят, за да срещнат хората и да изживеят преживяванията, които ще им помогнат да открият още една неизследвана част от тяхната същност.

Винаги, тайно съм си мечтала, някой ден аз да бъда на мястото на този човек. Никога обаче не съм вярвала, че ще се случи.

Оказа се, че всичко, от което имаш нужда, за да предизвикаш себе си, е само кратък момент, в който имаш куража да се отърсиш от вечно рационализиращия ум и просто да разпериш „крилата си“, за да последваш вятъра и да откриеш къде ще те отведе. Всичко, от което имаш нужда е още някой, който да вярва в теб и да те вижда, не като това, което си в момента, а като това, което имаш потенциала да бъдеш.

Още един прекрасен миг от пътешествието ми :)
Още един прекрасен миг от пътешествието ми 🙂

Това се оказа моята формула за разширяване на личността ми и увеличаване зоната ми на комфорт.

Миналата седмица, направих точно това- без да знам къде отивам, реших да отделя три дена от рутината на живота си и да ги подаря на случайността, споделяйки и с още един прекрасен човек. Три дена, които смело мога да кажа, че са най-щастливите и прекрасни дни в живота ми. Посетих най-прекрасните кътчета на Земята и събрах толкова много от парченцата на собствената си същност, че на моменти дори не знам как е възможно за толкова кратко време, да почерпиш толкова много смисъл.

Има нещо магическо в това да се пуснеш по течението. Да се потопиш сред красотата на природата и да си заобиколен от прекрасни хора. На такива места, сякаш егото губи своята жизненост и сила и сякаш доброволно се предава пред величието на истинското ти Аз.

Още един прекрасен миг от пътешествието ми :)
Още един прекрасен миг от пътешествието ми 🙂

През тези три дена се чувствах така, както бих искала да се чувствам непрекъснато, всеки ден, до края на живота си. Суетата, егото, очакванията, претенциите за нещо повече, бяха натоварени в някой друг ръчен багаж, който очевидно не бях взела със себе си. Моменти, в които се чувствах истински свободна и мисля, че наистина осъзнах какъв е смисълът на човешкия живот.

Мисля, че смисълът е в това всеки ден да създаваш време– време, което да прекарваш с хората, които обичаш; тези, в чието присъствие изпитваш позволението да бъдеш себе си- без преструвки и без опити да се харесаш; да създаваш време, в което да предизвикваш себе си и да правиш неща, които те плашат; да имаш възможността да се срещнеш със страха си отблизо и да се сприятелиш с него, а после заедно да продължите- малко по-цели и по освободени; да създаваш време, което да прекарваш в отсъствието на своето его и да се чувстваш удовлетворен, просто, защото си ти- без претенциите нещо изключително да се случва.

Смисълът е в това, да редуцираме това, което изсмуква живота и смисъла от съществуването ни и да оставяме само това, което е наистина важно.

Осъзнах, че в живота има време за абсолютно всичко. Проблемът е в това, че запълваме времето си с прекалено много безсмислена неща, а на заден план оставяме това, което ни носи усещането за смисъл. Отлагаме смисъла за утре, а се вкопчваме в посредствеността днес. Когато се отдалечим от живота си и го погледнем, като странични наблюдатели, имаме възможността да видим какво трябва да премахнем и какво да оставим- така отваряме пространство за още по-хубави неща, които да правим и които да ни се случват.

Осъзнах колко е хубаво да вярваш в хората и да им даваш шанс. Тук е моментът да кажа колко съм благодарна за моите съмишленици- Габи,Ирина, Доля, Виктор,Кръстьо и Радо. Благодарна съм, че благодарение на всичко, което са; времето, което отделят и старанието им, аз имах възможността за три дена да се откъсна от ежедневието си и да направя нещо различно- а после да се върна още по-вдъхновена и мотивирана да дам част от себе си на този, който има нужда от мен.

Животът в града, обикновено е олицетворен от суетата- парад на егото. Откъснеш ли се, сякаш с всеки километър, с който се отдалечаваш от града и наближаваш към природата, към местата, където времето сякаш е спряло и нищо няма значение, освен сегашния момент, осъзнаваш, че всъщност имаш всичко и че не се нуждаеш от много, за да се чувстваш завършен.

Мога да пиша много, но това май по-добре да го отложа за следващата си книга. 😉 Сега само ще завърша, като ви кажа, да влагате парите си не във вещи, а в преживявания…

…защото има ли значение дали обувките и дрехите, които носиш са на 2-3 или 5 години, когато се разхождаш на място, където величието на заобикалящата те природа, принизява егото и издига същността ти, карайки те да се чувстваш най-щастливия човек на света?

има ли значение какво мислят другите за теб, когато се чувстваш свободен, защото знаеш, че си бил честен с най-важния човек- СЕБЕ СИ!

…има ли значение какъв образ ще си изградиш пред обществото, когато е достатъчно да бъдеш сам или пък с още някой прекрасен човек, на място, където сякаш никой друг не съществува и сякаш само вие двамата сте целия свят?

WP_20140503_123

Повярвайте ми, че животът, за който мечтаете не е илюзия. Той е реалност. Това, което ви отдалечава от него е просто представата, която имате за щастието и изобилието. Те са навсякъде и във всичко. Въпросът е само в гледната ви точка.

Моментът, в който решите да бъдете себе си и да спрете да правите компромиси с това, което сте и това, което харесвате, е моментът, в който Вселената пренарежда себе си, само за да ви изпрати хората и ситуациите, които ще ви помогнат да се чувствате още по-щастливи, завършени и приемани!

Ето част от моя свят 🙂

IFS Journal 7- онлайн списанието ми е готово! АБОНИРАЙТЕ СЕ!

Новият брой на моето онлайн списание- IFS Journal е готово. Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

IFS Journal 7
IFS Journal 7

П.С. Не бъдете особняци (:) ) и ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

***

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.