For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

994
Снимка от архивите на Константин Милчев :)
Снимка от архивите на Константин Милчев 🙂

Има дни, в които се будиш. Денят още не е започнал, а вече всичко е наопаки. Сякаш сутринта те припира и пропускаш да свършиш нещо, което само теб чака… обаче ти изобщо не се сещаш какво е. Усещаш само неспокойството и липсата на нещо или някой…

Грабваш ключовете и се качваш в колата. Отиваш да търсиш това, което ти липсва. Да подредиш това, което обръща деня ти наопаки.

Неделя е и вместо предварително планираното и така чакано спокойствие, получаваш още въпроси, още загадки и още човъркащи размисли, които разбъркват бушуващите ти емоции и превръщат живота ти в привиден хаос.

Уж ден, като другите, а нищо не си е на мястото. И дори не знаеш какво липсва, дори не знаеш какво да търсиш, за да го намериш и да го сложиш там, където принадлежи, за да животът ти да придобие нормалното усещане за подреденост, комфорт и спокойствие.

Ден в който целият свят ти пречи, а всъщност единствената си пречка, си самият ти.  Единствената причина животът да изглежда пълен хаос, е че ти не си тук- в настоящето. Пътуваш из миналото и се спираш на всеки ъгъл. Причината всичко да е наопаки е, че ти липсваш- в собствения си живот.

Животът е странен. Един ден се чувстваш изпълнен и завършен и тъкмо, когато си помислиш, че си открил баланса, се случва нещо, което те разклаща; нещо, което предизвиква всяко едно убеждение, всяка една вяра, всяка една опора в живота ти. Вчера се намери, а днес отново се чувстваш загубен.

Сякаш личността, която беше вчера, изведнъж се е смалила до миниатюрни размери и сега се е потурчила в някой от многото ъгли на живота и колкото и да се взираш, не успяваш да се намериш.

В такива моменти се питаш кое е това, което ни прави да се чувстваме толкова малки, че чак да се губим? Дали е вътрешната нерешителност, породена от минали неуспехи?

Неспособността да вярваме, защото сме били предавани? Липсата на смелост да опитаме, защото вярваме в обречеността на случването? Отказът да обичаме, защото сме били пренебрегвани?

Кое е това, което кара собственият ни живот да се смали пред очите ни и да го принизи до безлични, непотребни размери? Дали е само усещане или пък може би истина?

Знаете, че обичам да прекарвам времето си, размишлявайки върху живота. Да го наблюдавам от странни аспекти и да си правя различни заключения за причинно следствената връзка на алогичните събития.

Смятам, че основният смисъл в живота на всеки един от нас е точно да открием себе си… да изпитаме точно това чувство на завършеност, което ти дава сигурността, че каквото и да се случва в света около теб, дори всичко и всички да се разпадат, ти имаш себе си. По пътя към израстването си, преминаваме през много дни, в които усещаме тази сигурност и през още толкова, когато дяволски си липсваме- сами на себе си.

Един ден се чувстваш завършен, а на следващия разпилян…

Чудиш се, защо се случва така и дали наистина вървиш по правилния път към себе си…

В такива моменти винаги си казвам, че няма нищо страшно да се чувстваш така и да си в центъра на такава ситуация. За да стигнеш там, на където си се запътил, първо трябва да се срещнеш с всяка една тъмна страна, която притежаваш- с всеки страх, всяко отричане, всяка несигурност, всяка болка.

Понякога трябва да си позволиш да пътешестваш из миналото и да се срещнеш с всички тях- призраците от миналото- сенките на най-големите ти страхове, които все още живеят там; които остават в плен на миналото и които понякога не искат да ти простят… че сега си свободен и щастлив в настоящето.

Има моменти, когато миналото проблясва в ума ти и сякаш нещо те задушава. Но в действителност това са само невидимите им ръце, които се протягат към теб и се опитват да те сграбчат, за да те придърпат в техния свят.

В такива моменти, трябва да си достатъчно съзнателен, за да осъзнаеш, че това са само наранените чудовища, отражение на човекът, който си бил преди. Чудовища, които плачат за внимание, за спасение, за помощ.

Това са моментите, когато трябва да си достатъчно силен, за да знаеш, че миналото е само прах… разпръсната във вечността. И че само понякога, някоя прашинка засяда в окото и те кара да плачеш… за да избистри погледа ти и да видиш сега!

Смятам, че от миналото трябва да се носят само уроците.

Така няма как да забравиш от къде си тръгнал.

Може да си позволяваш момент от миналото да проблясва в съзнанието ти, за да ти дава кураж какво е било и къде си стигнал, но не и да го нищиш и да се закотвяш в него.

Миналото и бъдещето са двата края на моста, който е изграден от настоящето…този, по който вървим…но ходейки по моста, не се въртиш непрекъснато назад, за да гледаш началото, защото ще се спънеш и ще паднеш…ти просто знаеш, че то е зад теб!

Ходейки по моста не се взираш непрекъснато в далечината напред, а просто вярваш и знаеш, че за да ходиш по моста, значи бъдещето е там и те чака.

Дните, в които се губиш и се намираш, са тези, които придават още повече стойност на теб и на личността ти. Защото, за да продължиш напред, по-силен, трябва първо да се срещнеш със слабостта си. Да я изкараш на показ, да я огледаш във всичките и грозни аспекти и да откриеш най-добрия начин да се пребориш с нея.

Да…има дни, в които се будиш и липсваш сам на себе си. Но те не са страшни. Те са част от израстването и възможност да пребориш още една от тъмните си страни, за да продължиш и да достигнеш така желаната пълнота и завършеност.

П.С. Ще ви бъда много благодарна, ако ми помогнете да популяризирам тази статия, като я споделите с вашите приятели! Благодаря ви!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!

И една снимка от вчера 🙂

Инес Субашка-Ines Subashka

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори