10 000 суинга за 10 дена: Да бъдеш част от нещо повече от теб самия

Днес имам удоволствието да споделя с вас, статията на Радо – един от моите съмишленици. Радо и Кръстьо, започнаха едно предизвикателство преди 10 дена и поведоха още много хора по пътя си. Предизвикателството тества не само физиката, но и психиката им. Гордея се с Радо, който завърши предизвикателството – не само за себе си, а и за Кръстьо, който внезапно ни напусна преди Великден. Благодаря на всички, които не се отказаха и на всички, които освен за себе си, го направиха и заради Кръстьо.

Гордея се с Радо, който е един от най-вдъхновяващите хора, които познавам и за мен е чест да вървя по пътя, рамо до рамо с него. Благодаря, Радо!

***

Точно преди десет дни прочетох статия за екпреримент, който включва 10 000 swing-a в рамките на десет дни. Без да се двоумя се роди идеята да предизвикам себе си. В началото я споделих само с Кръстьо, а после прерастна в покана към много хора да направят същото и да докажат на себе си на какво са способни.

Бъдещият опит щеше да е излизане от рутината на трениране, като очаквах с нетърпение уроците, които ще ме научи. Времето на започване не беше най-подходящо и всичко изглеждаше, че е срещу мен и ще ми попречи да го изпълня. Ден преди това бях кръводарявал, приближаваше Великден и няколко празнични дни, а и бях в разгара на преместване в нов дом.

Мнозина биха попитали какъв е смисълът на подобно предизвикателство. Не се ли подлага тялото на твърде голям стрес и риск от контузия? За мен това беше тест за воля, а и просто един от онези моменти, в които искаш да докажеш на себе си, че можеш да направиш нещо. Без значение какво мислят останалите и колко налудничава им се струва идеята ти.

Началото беше силно и с ентусиазъм, защото бях починал. Ден две започна с мускулна треска и болка и бе може би най-трудния за мен чисто физически. С напредване на дните болката и умората се преместваще от гърба, към предмишниците, след това дланите и накрая в пръстите. Като че ли тази болка търсеше слабите места и опитваше да ме откаже. Сутрините бяха трудни. Началото на всяка тренировка беше борба с хаоса в главата ми, но повторение след повторение и серия след серия оставах все повече насаме със себе си. Единственото, за което мислех, бяха мускулите ми, движението и усещането. По време на тренировката, опитвах много различни начини на дишане, изпълнение и се научих да пестя силите си.

Всеки път, обаче, достигах до момент, в който съзнанието ми е спокойно и без мисли, чиста форма на медитация. Бях свободен от ежедневните задачи и от хаоса на деня. Този час и половина беше моето време, насаме със себе си. Тогава, когато научавам най-много за мен самия. Уроци, които използвам в комуникацията с останалите, защото себепознанието е основа на комуникацията с другите.

Дните минаваха и болката започваше да се превръща в част от процеса. Да беше различна всеки ден, но се адаптирах и  продължавах напред. Реших да организирам деня си така, че да завършвам тренировката си сутрин, за да не отлагам за времето, когато вече съм уморен. Така се самодисциплинирах, лягах си рано, наспивах се и обръщах още по-голямо внимание на храната и възстановяването си. След като приключих ден четири си помислих, че няма какво да ме спре. Чувсвах се силен, зареден и непобедим.

Този ден, обаче, се превърна в най-трудния в психологически план. В него загубих приятел, партньор и учител. Новината ме покоси. Изведнъж от неразрушим на сутринта, се почувствах малък и незначителен, а в мен настъпи смирение. От тук до края нищо не можеше да ме спре. Ако в началото го правех заради себе си, до края го правех за Кръстьо. Всеки момент, в които усетех умора, болка и ми се искаше да спра мислех само едно, той нямаше да спре.

Уроците, които мога да споделя от последните десет дни са:

• Възстановяването – храна и сън – е от изключителна важност
• Болката е част от процеса
• Нужна е дисциплина да продължиш. Не винаги условията са в твоя полза и винаги можеш да намериш причина да се оправдаеш
• Върши най-трудно първо сутрин
• Винаги има болка, но се научаваш да се адаптираш и продължаваш
• Постави си цел, по-голяма от теб самия, защото когато ентусиазма и силите се изчерпат, тя те води

Не се страхувайте да се предизвиквате, да опитвате нови неща, да изпробвате възможностите на тялото и ума си. Не губете време да мислите, а действайте, защото действието ни прави свободни и само чрез него израстваме.

Благодаря на всички, които се включиха! А към останалите, намерете своето предизвикателство и го покорете!

Благодаря ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да сте причината, някой да се вдъхнови и да промени начина си на живот, а после и здравето си. 🙂

Абонирайте се за най-новия и най-интересен брой на IFS Journal-a.