Преходът от неосъзнато хранене и недостатъчно движение, към един по-здравословен начин на живот, изграден на основата на грижа, а не злоупотреба с тялото е труден за всеки. Повечето от нас започват лутайки се – копираме диетата и тренировките на някой, на когото желаем да приличаме. Нямаме представа от какво има нужда тялото и се опитваме да му налагаме това, което някой друг ни е казал, че „трябва“. Непрекъснато тестваме някоя нова диета, някой нов тренировъчен режим. Отричаме определени храни, методи на трениране. По-късно осъзнаваме, че това не е най-правилният подход.
В цялото това лутане се чувстваме изгубени. Струва ни се, че никога няма да открием храненето и тренировките, които са подходящи за нас. Чувстваме този период като загубено време. Въпреки това, най-важните уроци се учат точно така.
Ето, защо времето, в което сте се лутали не е изгубено. Ето и знаците, че сте на прав път с диетата и тренировките си:
1.Осъзнаването, че храненето само с варено пилешко, белтъци, салати, ябълки и малко овесени ядки не е достатъчно– в един момент осъзнаваш как това какво и колко ядеш, се отразява не само на физическото, а и на емоционалното ти състояние. Даваш си сметка, че ако искаш да се измъкнеш от омагьосания кръг на ограничаването и емоционалното хранене, трябва да се отнасяш с грижа към тялото си. Това те кара да правиш по-добри избори и да възстановиш връзката с тялото си.
2.Осъзнаването, че махането на жълтъците от яйцата и фанатично ограничаване на мазнините в храненето не е здравословно – в един момент осъзнаваш, че мазнините са тези, които подсилват вкуса на храната. Даваш си сметка, че когато добавяш достатъчно мазнини, храната е по-вкусна, засищаш се по-бързо и си сит по-дълго. Така, нищо че си ял/а мазнини, в края на деня ядеш по-малко, защото не те преследва непрекъснат глад.
3.Осъзнаването, че въглехидратите не са страшни– в един момент осъзнаваш, че въглехидратите не са толкова страшни и никой не е надебелял от 1 филийка хляб или 1 банан. Даваш си сметка, че въглехидратите имат своето място в диетата ти и че какво количество консумираш, зависи от това колко и каква физическа активност извършваш.
4.Осъзнаването, че фанатичното избягване на шоколада – в един момент осъзнаваш, че е по-добре да изядеш едно редче шоколад, вместо 3 с.л. тахан с мед, за да си залъжеш желанието за шоколад.
5.Да изчисляваш калориите и макронутриентите на всяка изядена хапка е само рамка – в един момент осъзнаваш, че всички изчисления трябва да бъдат само ориентир, но не и рамка, която те заставя всеки ден да се храниш по един и същ начин. Осъзнаваш, че животът е динамичен и всеки ден се различава от преходния. Когато не спиш достатъчно, имаш нужда от повече въглехидрати. Когато седиш цял ден, ще имаш нужда от по-малко енергия. Когато през уикенда отидеш на преход в планината – ще имаш нужда от повече калории.
6.Непрекъснато да сменяш диетата и тренировките си, търсейки бързи резултати, не е начин на живот– в един момент осъзнаваш, че бързите резултати са краткосрочна кръпка. Начинът, по който постигаш бързи резултати не е начин на хранене и трениране, които могат да се превърнат в начин на живот. Осъзнаваш, че е по-добре да постигнеш желания резултат малко по-бавно, но промяната, която имаш да е за цял живот – не само за лятото, за сватбата или за завършването в училище.
7.Да се страхуваш от тренировките с тежести е неоправдано – в един момент осъзнаваш, че тренировките с тежести не те правят огромна – повечето храна, отколкото има нужда тялото ти придава по-обемния вид. Тренировките с тежести само ти помагат да бъдеш по-силна и да имаш оформено тяло.
Вижте тази публикация в Instagram.
8.Осъзнаването, че кардиото не трябва да се отрича – в един момент осъзнаваш, че „това да вдигаш тежести по-бързо“ не е равнозначно на кардио. Даваш си сметка, че всеки тип натоварване има своето място в здравословния начин на живот. Вече знаеш, че това, което тежестите ти дават е едно, а това, което кардиото ти дава – съвсем друго. И двете имат своето приложение.
9.Изтощаването на тялото от тренировки не е дългосрочно решение – в един момент осъзнаваш, че повече време и усилия, не винаги водят до по-добри резултати. Учиш се кои са усилията, които водят до резултати и кои просто ти губят времето.
10.Сляпо да следваш диети и тренировки, игнорирайки тялото си те отдалечава от целта – в един момент осъзнаваш, че тялото ти е толкова мъдро и способно и че то не те лъже. Ако ти изпраща сигнали, че непрекъснато е гладно – значи е! Трябва да промениш нещо. Ако ти изпраща сигнали, че нещо го боли или е преуморено – значи е! Трябва да промениш нещо.
Допускала съм всяка една от изброените грешки – дори написах книга за това. Много пъти ми се е искало да бях започнала по различен начин. Да имах отношението, което сега имам към тялото си. После си давам сметка, че познанията, които сега имам за човешкото тяло и разбирането за неговите нужди, са следствие на всички пъти, в които съм грешила. На всички моменти, в които съм се лутала и не съм понасяла начина, по който се чувствам. На всички моменти на отчаяние, когато съм вярвала, че трябва да има по-добър начин – търсила съм го и съм го намерила.
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
