Всяко пътешествие е пътуване към себе си. Възможност да съблечеш дрехите на рутината, да се отърсиш от бремето на делника и да разкъсаш веригите на навиците. С всеки изминат километър, сякаш се отдалечаваш от едното ти Аз и се приближаваш към другото – това неподправеното. За него егото не съществува. За да има его, трябва да има и среда, която да го подхранва. Когато пътуваш, всичко се променя – непрекъснато. Не се задържаш достатъчно дълго на едно място, за да се налага да си подбираш маска. Не се налага да общуваш с едни и същи хора и няма нужда да играеш роли, за да предпазваш крехката си същност. Никой от тях не е до теб достатъчно дълго, за да направи толкова голяма крачка към теб.
Пътуваш и все едно всичко, което си имал преди миг е част от едно минало, което не принадлежи нито на теб, нито на този живот. Просто един спомен за нещо, което е било – някога и някъде.
Попадаш в ситуации, където нямаш автоматизирано, заучено поведение. Моментът те хваща неподготвен и реагираш според случая. Виждаш себе си в различна светлина и откриваш черти от характера си, които не си подозирал, че притежаваш. Действията ти не са продиктувани от закостенелите ти убеждения. Навсякъде си и си никой – посещаваш много места и никой не знае нищо за теб – не ти се налага да се побираш в чуждите очаквания и имаш възможност да си начертаеш нова рамка. Такава, в която ти е просторно да се движиш и която не притиска същността ти. Няма значение в колко ставаш и в колко си лягаш. Всъщност, даже нямаш и представа какво е това – време. В този миг то не съществува. Времето е потребност на цивилизацията и инструмент на егото – да преследва цели. Сега си освободен от его и времето е непотребно. Не преследваш нищо, защото никога не знаеш къде отиваш. Забрави ли? Живееш само за момента – грабваш хавлията и джапанките и тръгваш към безлюден плаж. Там се запознаваш с хора, които животът никога нямаше да изпрати към теб, ако не се беше откъснал от реда, според който живееш. Заговаряте се и няма значение, че вече е минал цял следобед, а вие не спирате да намирате общи теми – никой не ви чака, нищо не ви чака. Просто един ден, една нова възможност, която да използвате според случая, не според навика.
Мисли, които препускат през ума ми – така както се случва винаги, когато пътешествам. Прибирам се с едно странно усещане. Където и да пътувам, винаги обичам да се връщам. Но има нещо странно в това да те няма няколко дена и да се прибереш. Да пъхнеш ключа в ключалката и да го завъртиш. Да прекрачиш прага и да влезеш в дома, който си оставил преди дни, а днес изглежда различен. Гледаш масата – същата е и книгите, които събори докато бързаше да тръгнеш все още са там. Няма и следа от нещо различно, но усещането диктува друго… защото домът е същият, но ти не си. Няколко дена са достатъчни, за да те накарат да обиколиш дълбините на душата си и да пренаредиш всичко в себе си. После да се прибереш и да се опиташ да се включиш в стария ритъм.
Тази нощ се прибрах. Бях на море за три дена. Още едно приключение с Ивайло. Три дена, в които се случиха толкова неща, че даже не мога да ги побера в статия. Мога да пиша по една книга за всяко пътуване.
Въпреки това, събирах снимков и видео материал за вас. За да ви напомня, че за човек с цел, начин винаги има. Много хора позволяват на средата да ги моделира. Мнозина са продукт не на собствените си мечти, а продукт на чуждите очаквания и непредвидени ситуации. Където и да сме, виждаме това, което търсим.
За този, който иска да е здрав, атлетичен и във форма, винаги има повод за движение, вкусна храна и приятна компания за тренировки.
За този, който се лута, никога няма време за движение, подходяща храна или пък желаещ да поспортува с теб.
Мнозина твърдят, че животът не е в тренировките и храненето. И това е така. Животът е в целеустремеността, постоянството, желанието и усилията. В това всеки ден да правиш една крачка към себе си, която да ти разкрива на колко си способен.
Така тренировките и храненето не са баналния час във фитнес залата и безвкусната, еднообразна храна на масата. Те са събитие – такова, каквото сами си създадем.
Аз съм щастлива, че Ивайло е до мен и че ме приема такава, каквато съм – нелогична, често объркана, търсеща и голям инат. Аз и той сме перфектната комбинация – моето постоянство и дисциплина, пречупени през неговата креативност и тотално отричане на еднообразието и рутината.
Ето защо, в негово присъствие да си във форма е вълнуващо – преходите по „краткия” маршрут, който ни отвежда през местности непроходими и за динозавър, но ние успяваме.
Вечеря, която е планувана да бъде вкъщи, в обичайна обстановка и изведнъж се случва на някоя скала на нос Калиакра, малко след като слънцето е залязло и лунната пътека осветява нашата маса – от един найлонов плик и един вестник.
Това да пътуването до морето да прерастне в 8-9 часово пътешествие, но не защото карате бавно – просто защото се отбихме до Търново, за да ми покаже залата, в която е тренирал баскетбол. На излизане да минем през залата за борба, в която се влюбих и където за първи път се опитах да се катеря по въже и нямам търпение да пробвам пак.
После да се отбием и да отидем до едно село, в което споменах, че съм ходила и ми харесва. Да се разхождаме там.
Да използваме почивките на бензиностанцията, за да правим стойки на ръце или пък няколко серии бърпита и лицеви опори.
Това, което пречи на повечето хора да се придържат към здравословните си навици, когато са на път са очакванията – че всичко трябва да е така, както е в града. Далеч от реалността. Важно е да избираш оптималното, на което си способен.
На плажа нямах 10 пудовки, стойка с 20 дъмбела, три лоста и куп дискове. Имах една пудовка и два ластика. Напълно достатъчни, за да направя чудесна тренировка. Това, което трябваше да направя е да променя упражненията, да променя броя на сериите и повторенията, продължителността на почивките и темпото на изпълнение. Така след един 45 мин. Тренировка бях доволно натоварена и удовлетворена.
Винаги използвам околната среда и това, което има – има басейн и море – значи плувам повече.
Има много стълби в хотела или в града – значи отивам на стълбите и си правя интензивна тренировка там. Ето как се тренира в двореца в Балчик.
Има различни големини прътове и дънери – значи ги използвам за тежести.
Има стръмен баир – какво чакам – спринтовете ме зоват.
Просторни алеи и хубава природа – дългите разходки са факт.
Пътуването предполага да се храня повече навън? Чудесно! Навсякъде предлагат яйца, месо, риба, ориз и картофи, салати. Във всеки магазин има плодове и ядки.
Да, може да не са приготвени така, както аз ще ги приготвя и може да не са толкова истински и домашни, колкото тези, които подбирам в София. Въпреки това, тялото би обработило по-добре едно яйце, което не е домашно, отколкото един бургер, няколко сладоледа или една пица. Ако приемем, че всичката храна е некачествена, тогава какво правим? Избираме тази, която е най-близо до истинската. Е, понякога има риск да се случи това, което се случи с нашата закуска (на клипа), но… 😀
Навсякъде откликват на молбата да ти донесат повече варени яйца, да не слагат олио на месото ти или пък да ти дадат зехтин; да махнат от състава царевицата, която не ядеш или крутоните.
Всичко е въпрос на избор.
Пътешествията не ме тревожат и никога не ме изваждат от форма. Напротив! Винаги се чувствам още по-добре и се връщам с нови идеи и заредена с още повече ентусиазъм. Пътешествията не са пречка пред това да съм във форма – те са една възможност да погледна на убежденията си, методите, които използвам през различна гледна точка – да махна нещо и да добавя друго и в края на краищата да ускорят прогреса ми и да ме приближат още повече до това, което искам да бъда.
Ето някои резултати с хората, с които работя:
Габи, за която можете да прочетете повече ТУК.
Алиса Ковачева, за която можете да прочетете ТУК.
Наталия, за която можете да прочетете ТУК.
Ася постигна това за по-малко от месец с онлайн програмите в IFS.
Моята трансформация.
Инна постигна това с тренировки в IFS и моите съвети за хранене.
Галя, за която можете да прочетете повече ТУК.
