Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

615

WP_20140928_067

Казват, че ненаписаната книга те убива. Аз бих казала, че неизречените думи, думи, на които не вдъхнеш живот, винаги седят на границата между вътрешния и външния свят. Винаги изграждат една преграда, в която се удряш и те връща назад. Има истории, които настояват да бъдат разказани- дали обичат вниманието или пък просто усещат, че някой друг има нужда да знае за съществуването им? Не знам! Само знам, че имам една такава, която от няколко седмици стои в мен и настоява да я разкажа. Непрекъснато ми напомня за съществуването си и негодува, че не отделям време и внимание, за да я опаковам в думи и да ѝ придам вечност върху белия лист.

Е, днес реших дa го направя, за да ме остави и да продължа напред- да си събирам други мигове, които да разказвам.

Имам да наваксам да ви разкажа за няколко пътешествия- за прекрасната Вазова еко пътека, за прехода на Витоша с колело и за разходката в село Плана и отриването на еко ферма „ Елата“.

Вазовата еко пътека

WP_20140928_020

Понякога чета книги и си мисля за техния автор- какъв е, какъв е бил животът му, какви мисли са се надбягвали в ума му. Чудя се от къде е черпил вдъхновение- от болката, от радостта, от предателствата или от споделените мигове.

Когато, с Ивайло, отидохме на разходка до Вазовата еко пътека, си отговорих на въпроса. Мястото наистина е магично и някак мистично. Обгръща те едно спокойствие и във времето и пространството, сякаш, се отваря процеп, който ти дава възможност да посетиш един различен свят, населен с много смисъл.

WP_20140928_010 WP_20140928_011 WP_20140928_13_08_15_Panorama WP_20140928_14_05_39_Panorama

Не знам за вас, но аз имам отчайваща нужда от природата. Когато съм далеч от нея, душата ми винаги гладува.Не и когато съм сред природата. Тя винаги успява да ми даде това, което нищо друго не успява да ми даде…дори и аз самата. Природата винаги пази за мен едно малко кътче, където да приседна на тревата- да почувствам, че съм част от нещо повече от себе си. Кътче, където съм обвита в тишина. Място, което ми позволява да плача, без някой да ме пита какво се е случило- не от жив интерес, а от жажда за клюка. Винаги ми подарява слънчев лъч, когато в душата ми е зима. Всяка вечер, в моя чест, луната се спуска и ме люлее за утеха. Вятърът, който нежно и ненатрапчиво ме прегръща, за да ми напомни, че не съм сама или пък врабчетата, които просто стоят около мен- без да искат и без да очакват. Просто усещат- че имам нужда да не съм сама, но пък имам, отчайваща необходимост от това някой да ме приема, без да ме разнищва.

WP_20140928_012 WP_20140928_014

Вазовата Еко пътека е близо до София и не е нужно да планирате дълго. Просто хванете влака и тръгнете. Слезте на гара Бов. Обожавам гарите. Има нещо, специално, в тях. Всички гари на пръв поглед си приличат. Изглеждат някак самотни и довяват една меланхолия. Поглеждаш големия часовник, типичен, за всяка гара и се изпълваш с усещането за очакване- време, което съществува, за да не ти се случва всичко наведнъж. Гарите са местата, които безмълвно събират спомените за най-тихите, но същевременно най- емоционални моменти на хората- моменти на събиране и раздяла. Моменти, в които едно довиждане и един поглед, казват повече от всички думи. Опаковат в себе и всички чувства и всички надежди.

WP_20140928_160

Гарата е заобиколена от величеството на планината. Тръгнахме по пътя към Вазовата еко пътека. Нагоре, пътят беше много спокоен. Гледах къщите и за пореден път си дадох сметка, че дома казва много за хората. Всъщност, домът е склада, където събираш спомени; скривалището, където се криеш от другите и където си позволяваш да останеш гол- нямам предвид без дрехи. Имам предвид гол- по себе си- да разсъблечеш маските на егото и да останеш по истинската си същност.

WP_20140928_12_53_55_Pro WP_20140928_12_54_50_Pro WP_20140928_12_55_54_Pro

Домът на човек говори много за него. Има домове, дето като влезнеш и лъхат на любов и грижа. Има някакво присъствие и нещо, което те кара да помолиш стопаните да ти отделят една стаичка и да ти дадат възможност да живееш там. Има домове, където влизаш и уж направени, а пък лъхат на самота; кънтят от празнота.

Домът, отразява душата на човека. Нали знаете? Тук таме ще закачиш някоя снимка,а  всъщност закачаш спомени- за хора, за моменти, които искаш да сграбчиш и да задържиш. Но нали всичко е преходно, поне да ги имаш, като трофеи на стената и да помниш, че са се случили. Тук таме, ще сложиш някоя саксия- знак, че обичаш да помагаш на другите; да ги „повдигаш“ , когато се чувстват посърнали; да им помагаш да се изкачат на следващото стъпало, когато на сегашното място им е тясно и некомфортно; да се радваш на красотата и разцвета на другите, без да завиждаш и даже да помагаш. Ако си достатъчно богат…за душевно богатство ви говоря, ще имаш една от онези огромни библиотеки, пълна с книги- затворени и пазещи тайни- за твоите състояния, настроения, емоции и убеждения.

Ако наистина имаш дом, той винаги ще носи ухание на току що направен таратор; на ванилия, която току що си разпиляла, докато си приготвяла десерт за любимите хора. Вероятно ще има големи, чисти прозорци, които да отразяват света отвън и да допускат светлината в твоето, тайно, кътче. Само, ако имаш дом.

WP_20140928_019 WP_20140928_022 WP_20140928_025 WP_20140928_031 WP_20140928_032

Ходейки и гледайки къщите, сякаш можех да надникна в душата на хората и да разбера кой се крие зад четирите стени.

Пътят нагоре е много живописен и красив. Стръмно е, но пък приятно. Ще стигнете до водопада Скакля, който е УНИКАЛЕН“ Толкова красива гледка. Има една скала, на която можете да седнете и да съзерцавате необятния простор. Да се почувствате малки и да видите как сте част от нещо велико. От една вселена, която сякаш се е случила, само за да ни даде възможност да се срещаме, да откриваме себе и и да се чувстваме все по-завършени.

WP_20140928_049 WP_20140928_053 WP_20140928_054 WP_20140928_060 WP_20140928_061 WP_20140928_066

Когато подминете водопада,не се отказвайте, а продължете до горе.

WP_20140928_074 WP_20140928_079 WP_20140928_080 WP_20140928_085 WP_20140928_091

Има едни стръмни стълби, които са перфектното място да „ потренирате“. Малко скачане или тичане по стълбите,никога, не е излишно.  След това стигате до поляната с минзухарите. Това беше нашият шест звезден ресторант. Има дървени пейки, където можете да седнете, но пък ние винаги избираме тревата. Разходихме се нагоре, където има магазин и кръчма. Магазинът беше затворен, но кръчмата беше отворена. Поръчахме си две свински пържоли за из път и изчакахме да ги приготвят. Докато чакахме, обиколихме и си събрахме МНОГО орехи. Природата е изключително щедра през есента. Пържолите бяха доста големи и вкусни. Върнахме се на поляната с минзухарите, където извадихме домашните зеленчуци, които си купихме, долу, при гарата.

WP_20140928_098 WP_20140928_099 WP_20140928_104 WP_20140928_111 WP_20140928_116 WP_20140928_119 WP_20140928_122 WP_20140928_124 WP_20140928_127

Мислехме да отидем до Лакатник. Такъв беше първоначалният план. Но аз и Иво не сме туристи- ние сме пътешественици. Тръгваме с една идея, но после следваме ритъма на пътя. Нали знаете каква е разликата между пътешественик и турист? Туристите обикалят, като хипнотизирани, забележителностите. Имат за цел да „ стъпят“ на всяка забележителност, за да окачат спомена на егото си и да се хвалят, че са обиколили много места. Туристите пътуват, за да покриват някаква норма.

Пътешествениците пък пътуват за преживявания. Те не посещават, само, комерсиалните места, а се водят от вътрешното усещане и ходят в посоката, към която ги тегли инстинкта.

Денят беше слънчев и хубав и затова, след вкусния обяд, решихме просто да си лежим на тревата и да се наслаждаваме на природата и спокойствието. Сякаш отново бях на 8г., на село, на ливадата. Времето, когато „ трябва“, беше просто досадна дума, използвана от възрастните, за да прекъсват забавленията ми.

WP_20140928_130 WP_20140928_135 WP_20140928_136 WP_20140928_139 WP_20140928_151

Към 5 часа, тръгнахме обратно, надолу. Слизането е доста бързо и неусетно, за разлика от качването, което леко може да ви задъха.

После, потеглихме към София. Обожавам пътища, като този- през планината, където след всеки завой се открива, невероятна, гледка. Караш, а всъщност сякаш препускаш из рая. А най-хубавото е, че залезите изглеждат невероятно.

Определено трябва да посетите това място! Дори днес, когато вали сняг!

Отидете и ще чакам вашите снимки и разкази.

WP_20140928_157 WP_20140928_162 WP_20140928_163

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

This Post Has 2 Comments

  1. Валентина Владимирова

    БЛАГОДАРЯ за споделените преживяваншя и мисли!

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.