For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

112

WP_20140928_067

Казват, че ненаписаната книга те убива. Аз бих казала, че неизречените думи, думи, на които не вдъхнеш живот, винаги седят на границата между вътрешния и външния свят. Винаги изграждат една преграда, в която се удряш и те връща назад. Има истории, които настояват да бъдат разказани- дали обичат вниманието или пък просто усещат, че някой друг има нужда да знае за съществуването им? Не знам! Само знам, че имам една такава, която от няколко седмици стои в мен и настоява да я разкажа. Непрекъснато ми напомня за съществуването си и негодува, че не отделям време и внимание, за да я опаковам в думи и да ѝ придам вечност върху белия лист.

Е, днес реших дa го направя, за да ме остави и да продължа напред- да си събирам други мигове, които да разказвам.

Имам да наваксам да ви разкажа за няколко пътешествия- за прекрасната Вазова еко пътека, за прехода на Витоша с колело и за разходката в село Плана и отриването на еко ферма „ Елата“.

Вазовата еко пътека

WP_20140928_020

Понякога чета книги и си мисля за техния автор- какъв е, какъв е бил животът му, какви мисли са се надбягвали в ума му. Чудя се от къде е черпил вдъхновение- от болката, от радостта, от предателствата или от споделените мигове.

Когато, с Ивайло, отидохме на разходка до Вазовата еко пътека, си отговорих на въпроса. Мястото наистина е магично и някак мистично. Обгръща те едно спокойствие и във времето и пространството, сякаш, се отваря процеп, който ти дава възможност да посетиш един различен свят, населен с много смисъл.

WP_20140928_010 WP_20140928_011 WP_20140928_13_08_15_Panorama WP_20140928_14_05_39_Panorama

Не знам за вас, но аз имам отчайваща нужда от природата. Когато съм далеч от нея, душата ми винаги гладува.Не и когато съм сред природата. Тя винаги успява да ми даде това, което нищо друго не успява да ми даде…дори и аз самата. Природата винаги пази за мен едно малко кътче, където да приседна на тревата- да почувствам, че съм част от нещо повече от себе си. Кътче, където съм обвита в тишина. Място, което ми позволява да плача, без някой да ме пита какво се е случило- не от жив интерес, а от жажда за клюка. Винаги ми подарява слънчев лъч, когато в душата ми е зима. Всяка вечер, в моя чест, луната се спуска и ме люлее за утеха. Вятърът, който нежно и ненатрапчиво ме прегръща, за да ми напомни, че не съм сама или пък врабчетата, които просто стоят около мен- без да искат и без да очакват. Просто усещат- че имам нужда да не съм сама, но пък имам, отчайваща необходимост от това някой да ме приема, без да ме разнищва.

WP_20140928_012 WP_20140928_014

Вазовата Еко пътека е близо до София и не е нужно да планирате дълго. Просто хванете влака и тръгнете. Слезте на гара Бов. Обожавам гарите. Има нещо, специално, в тях. Всички гари на пръв поглед си приличат. Изглеждат някак самотни и довяват една меланхолия. Поглеждаш големия часовник, типичен, за всяка гара и се изпълваш с усещането за очакване- време, което съществува, за да не ти се случва всичко наведнъж. Гарите са местата, които безмълвно събират спомените за най-тихите, но същевременно най- емоционални моменти на хората- моменти на събиране и раздяла. Моменти, в които едно довиждане и един поглед, казват повече от всички думи. Опаковат в себе и всички чувства и всички надежди.

WP_20140928_160

Гарата е заобиколена от величеството на планината. Тръгнахме по пътя към Вазовата еко пътека. Нагоре, пътят беше много спокоен. Гледах къщите и за пореден път си дадох сметка, че дома казва много за хората. Всъщност, домът е склада, където събираш спомени; скривалището, където се криеш от другите и където си позволяваш да останеш гол- нямам предвид без дрехи. Имам предвид гол- по себе си- да разсъблечеш маските на егото и да останеш по истинската си същност.

WP_20140928_12_53_55_Pro WP_20140928_12_54_50_Pro WP_20140928_12_55_54_Pro

Домът на човек говори много за него. Има домове, дето като влезнеш и лъхат на любов и грижа. Има някакво присъствие и нещо, което те кара да помолиш стопаните да ти отделят една стаичка и да ти дадат възможност да живееш там. Има домове, където влизаш и уж направени, а пък лъхат на самота; кънтят от празнота.

Домът, отразява душата на човека. Нали знаете? Тук таме ще закачиш някоя снимка,а  всъщност закачаш спомени- за хора, за моменти, които искаш да сграбчиш и да задържиш. Но нали всичко е преходно, поне да ги имаш, като трофеи на стената и да помниш, че са се случили. Тук таме, ще сложиш някоя саксия- знак, че обичаш да помагаш на другите; да ги „повдигаш“ , когато се чувстват посърнали; да им помагаш да се изкачат на следващото стъпало, когато на сегашното място им е тясно и некомфортно; да се радваш на красотата и разцвета на другите, без да завиждаш и даже да помагаш. Ако си достатъчно богат…за душевно богатство ви говоря, ще имаш една от онези огромни библиотеки, пълна с книги- затворени и пазещи тайни- за твоите състояния, настроения, емоции и убеждения.

Ако наистина имаш дом, той винаги ще носи ухание на току що направен таратор; на ванилия, която току що си разпиляла, докато си приготвяла десерт за любимите хора. Вероятно ще има големи, чисти прозорци, които да отразяват света отвън и да допускат светлината в твоето, тайно, кътче. Само, ако имаш дом.

WP_20140928_019 WP_20140928_022 WP_20140928_025 WP_20140928_031 WP_20140928_032

Ходейки и гледайки къщите, сякаш можех да надникна в душата на хората и да разбера кой се крие зад четирите стени.

Пътят нагоре е много живописен и красив. Стръмно е, но пък приятно. Ще стигнете до водопада Скакля, който е УНИКАЛЕН“ Толкова красива гледка. Има една скала, на която можете да седнете и да съзерцавате необятния простор. Да се почувствате малки и да видите как сте част от нещо велико. От една вселена, която сякаш се е случила, само за да ни даде възможност да се срещаме, да откриваме себе и и да се чувстваме все по-завършени.

WP_20140928_049 WP_20140928_053 WP_20140928_054 WP_20140928_060 WP_20140928_061 WP_20140928_066

Когато подминете водопада,не се отказвайте, а продължете до горе.

WP_20140928_074 WP_20140928_079 WP_20140928_080 WP_20140928_085 WP_20140928_091

Има едни стръмни стълби, които са перфектното място да „ потренирате“. Малко скачане или тичане по стълбите,никога, не е излишно.  След това стигате до поляната с минзухарите. Това беше нашият шест звезден ресторант. Има дървени пейки, където можете да седнете, но пък ние винаги избираме тревата. Разходихме се нагоре, където има магазин и кръчма. Магазинът беше затворен, но кръчмата беше отворена. Поръчахме си две свински пържоли за из път и изчакахме да ги приготвят. Докато чакахме, обиколихме и си събрахме МНОГО орехи. Природата е изключително щедра през есента. Пържолите бяха доста големи и вкусни. Върнахме се на поляната с минзухарите, където извадихме домашните зеленчуци, които си купихме, долу, при гарата.

WP_20140928_098 WP_20140928_099 WP_20140928_104 WP_20140928_111 WP_20140928_116 WP_20140928_119 WP_20140928_122 WP_20140928_124 WP_20140928_127

Мислехме да отидем до Лакатник. Такъв беше първоначалният план. Но аз и Иво не сме туристи- ние сме пътешественици. Тръгваме с една идея, но после следваме ритъма на пътя. Нали знаете каква е разликата между пътешественик и турист? Туристите обикалят, като хипнотизирани, забележителностите. Имат за цел да „ стъпят“ на всяка забележителност, за да окачат спомена на егото си и да се хвалят, че са обиколили много места. Туристите пътуват, за да покриват някаква норма.

Пътешествениците пък пътуват за преживявания. Те не посещават, само, комерсиалните места, а се водят от вътрешното усещане и ходят в посоката, към която ги тегли инстинкта.

Денят беше слънчев и хубав и затова, след вкусния обяд, решихме просто да си лежим на тревата и да се наслаждаваме на природата и спокойствието. Сякаш отново бях на 8г., на село, на ливадата. Времето, когато „ трябва“, беше просто досадна дума, използвана от възрастните, за да прекъсват забавленията ми.

WP_20140928_130 WP_20140928_135 WP_20140928_136 WP_20140928_139 WP_20140928_151

Към 5 часа, тръгнахме обратно, надолу. Слизането е доста бързо и неусетно, за разлика от качването, което леко може да ви задъха.

После, потеглихме към София. Обожавам пътища, като този- през планината, където след всеки завой се открива, невероятна, гледка. Караш, а всъщност сякаш препускаш из рая. А най-хубавото е, че залезите изглеждат невероятно.

Определено трябва да посетите това място! Дори днес, когато вали сняг!

Отидете и ще чакам вашите снимки и разкази.

WP_20140928_157 WP_20140928_162 WP_20140928_163

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори