Личната ми изповед- за пътешествието до тъмните ъгли на живота ми

„…от векове човек драска по екрана на света,като вярва,че така може да промени образите на филма,който сам прожектира!“Стефано Д’Анна

Напоследък получавам доста съобщения, в които хората ми казват как четат блога ми и ми завиждат каква късметлийка съм. Как правя това, което обичам и как съм заобиколена от прекрасни хора. След, което започват да оправдават собственото си състояние и положение, опреквайки „празните”, повърхностни хора, които са се намърдали в обкръжението им.

Тези съобщения винаги ме карат да се усмихвам. Защо ли? Защото те нямат представа. Нямат идея за дългия трънлив път…към себе си. Те все още живеят със заблудата, че някой им пречи да живеят живота, за който мечтаят. Те все още се самосъжаляват, играейки ролята на жертви… в собствения си живот, без да осъзнават, че престъпникът са самите те.

Хората отказват да осъзнаят, че пречките, на които се натъкваме, са проявление на собствената ни ограниченост, на раздробеното ни мислене.

Светът около нас, хората, проблемите, житейските ситуации и всичко, което ни заобикаля е просто сянка…сянка на самите нас. Сянката, която това, което сме проектира. Мнозина бягат от реалността; търсят бягство от живота си; заминават в друг град, друга държава; сменят работата си; партньорите си; приятелите си… и само се местят от затвор в затвор. Защото носят решетките със себе си. Защото да бягаш от собствената си сянка е нелепо. Защото където и да отидат, каквото и да правят те носят погрешните си убеждения, изкривените си представи и разрушителното безсилие със себе си.

Можете да бягате колкото поискате, но всичко, което не понасяте в момента, ще продължи да ви преследва! До момента, в който не съберете смелост да спрете и да погледнете сянката си. Докато не поемете пътешествието към най-тъмните ъгли на собствената си същност и не ги „осветите” със собственото си присъствие и осъзнатост!

Онзи ден си припомних притчата за Нарцис и езерото. Припомних си това как Нарцис видял отражението си и се влюбил в него. Решил да го последва и нагазил в дълбоките води, като сам погубил себе си. Обичам нарциси… и едва ли някой знае защо!?.

Е, те не са олицетворение на себелюбието, както повечето хора смятат. Притчата за Нарцис крие много по-дълбок смисъл. Езерото е външния свят. И също, както водите на езерото отразяват обектите, които го заобикалят, така и света извън нас, отразява това, което сме ние.

Когато обстоятелствата изглеждат несправедливи; когато собственото безсилие и ограниченост, сгъстява въздуха и не ви позволява да си поемете дъх и да продължите, спомнете си, че всичко което виждате, всичко, което възприемате, чувствате и мислите е ваше отражение.

Когато образът, отразен във водата, не ви харесва, вместо да скачате вътре, надълбоко, за да се сражавате и борите с него, обърнете му гръб и отстъпете. После, спокойно и с разбиране го огледайте и вижте коя част от вас, крещи за помощ и внимание. Вижте в кой ъгъл на същността си, сте захвърлили част от себе си… част от себе си, която отчаяно издава вик за помощ и която вие така упорито отказвате да „излекувате”!

И няма защо да си пожелавате да имате нечии чужд живот.Никой не е роден късметлия…късметът не е подарък! Той трябва да се заслужи. И единствения начин е да откривате себе си, ден след ден.

Защото опаковката лъже. Защото това да живееш живота, за който мечтаеш, да правиш това, което обичаш и да си заобиколен от хората, които искаш да присъстват в живота ти, изисква кураж и смелост. Куража да се изправиш срещу всички… срещу самия себе си и угодническата зависимост и привързаност към мнението на околните.

Изисква много усилия, да избягаш от стадото и да останеш сам. Раздиран от собствените си страхове и съмнения. Да ги извадиш наяве и сам да се справиш  с всеки един от тях. Изисква много смелост и постоянство, за да устоиш на първоначалната вълна на всеобщо отрицание, отричане и отхвърляне. Изисква непоклатима решителност да отстояваш себе си, вярванията и убежденията си, които коренно се различават от общоприетото и „правилното”. Необходимо е да се откъснеш от характерната за съвременния човек двойственост, където личността се моделира според случая.

Да живееш живота, за който мечтаеш, на пръв поглед изглежда бляскаво и лесно, а зад кулисите са необходими ежедневни усилия. Усилия, които имат висока цена- цената на това да се откъснеш от представата за себе си-за невъзможността си да влияеш на живота и обстоятелствата; да се отдалечиш от принизения си образ  и да разшириш кръгозора си, само за да видиш как светът се смалява и колко власт имаш над него!

Да живееш живота, за който мечтаеш, не е въпрос на късмет, а просто решителност да се откажеш от конформизма и простотата на това да играеш ролята на жертва и да поемеш по смислена, по-главна роля!

Вие помислете, защо светът около вас е такъв какъвто е…независимо дали го намирате за прекрасен или ужасяващ, а аз ще продължавам да се радвам на нарцисите… за да ми напомнят, че света около мен е мое отражение и че ако нещо не ми харесва, трябва да променя себе си, а не другите!

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Абонирайте се за най-новия  IFS Journal-a, където ще прочетете повече за:

1.Протеина и какви са сигналите на тялото, че прекаляваме с него или от друга страна, че не ядем достатъчно.
2.Как източникът на протеин, който избираме през първата половина на деня, може да влияе на глада ни за определени храни.
3.4 начина, по които тренировките могат да са причината за трупането на мазнини
4.Едноседмична тренировъчна програма
5. 5 най-често допускани грешки при стойката на ръце.