Миналата седмица, прекарах четири различни и вълнуващи дни – в Милано. От една година, уча Ресторативно движение с Кейти Бауман и моят ментор – Галина Дензел. Тази седмица имаше Уъркшоп, който е част от програмата за сертифициране. Заминах за Милано и малко се притеснявах. Не знаех точно какво да очаквам. Никога не съм си падала по целодневното седене и попиване на информация. Аз съм от хората, които преживяват себе си и живота, посредством движението и мисълта да седя затворена, на едно място ме убива – бавно и сигурно.
С Милано си имаме сложни взаимоотношения. Това е градът, в който преди 8 години получих последната си и най-тежка контузия и мигът, в който мечтите ми за професионалния спорт бяха разбити на парченца. Реших, че ще отида с идеята да си създам нови спомени и ново впечатление за града.
За щастие, не бях сама. Ивайло дойде с мен, а знам, че когато той е наоколо, всичко се случва както искам. Хубаво е да знаеш, че някой знае какво е важно за теб, какви са приоритетите ти и да ти помага да следваш пътя си.
Италия е прекрасно място и още със слизането от самолета се развълнувах. Завършила съм италианска гимназия и макар и да не практикувам езика, разбирам всичко – само мълча като риба. Е, мога да си поръчам кафе и пържола! Какво повече му трябва на човек? 😀
Тъй като планирам дълга статия, ще я разделя в две части. Първата ще бъде за уъркшопа, втората за Злати и прекрасните хора, които срещнах. Така че, можете да четете избирателно или пък да се върнете няколко пъти в блога.
Милано и „The Somanauts who met at MYDNA”
Това е кодовото ни име. Хилари ни кръсти “somanauts”. Какво означава тази дума? “Somanauts” – както астронавтите изследват Космоса, така somanaut е човек, който се е посветил на това да изследва вътрешния Космос на човешкото тяло. Вероятно се чудите и кояе тази Хилари! Хилари е един от най-вдъхновяващите и енергични хора, които съм срещала в последно време. Тя беше нашият ментор и човекът, който се погрижи, в рамките на два дена, да изследваме всяко кътче по човешкото тяло и мускулатура и да разпали още повече желание у нас да учим, да опознаваме тялото си и после да използваме тези познания, за да помагаме на хората да подреждат и възстановяват тялото си.
Преди да отида в Милано, знаех, че животът е в детайлите. Знаех, че движението е в детайлите и че ако повечето хора гледат на движението повърхностно, то ресторативното движение изследва всичко под лупа.
Най-хубавото нещо на уъркшопа, бяха хората. Има някакво магическо усещане в това, група от хора, които имат една и съща визия за живота, да се съберат на едно място. Сякаш страстта им създава една енергия, която издига всички и която дава още повече мощ на мисията ни. Всички отиваме изпълнени с желание да развиваме себе си, а си тръгваме с нетърпението да развием и другите – да предадем това, което сме научили. На такива места, човек открива парченцата от себе си, които са му липсвали. Бяхме 12 човека, които на пръв поглед са толкова различни. Професионалисти в различни области – йога инструктори, доктори, кинезитерапевти, кондиционни треньори, масажисти и т.н. Хора на възраст между 25-64г. На пръв поглед, ако четете биографиите, може и да се чудите как тези различни хора, могат да бъдат събрани на едно място и да имат такова перфектно взаимодействие.
В действителност, различията само ни обединиха. Всички имахме едни и същи ценности и една и съща визия за живота. Гледахме в една посока, просто от различно място. Когато всички са наредени около една сфера и я наблюдават от различен ъгъл, събирайки се, всеки споделя своята гледна точка и сумарно се получава едно цяло, което е завършено. Точно това се случи и с нас.
Най-хубавото на уъркшопа беше, че не отговори на очакванията ми за скучно, монотонно попиване на информация.
Уъркшопът включваше много движение – разходки, в които изследвахме движението, походката, околната среда и това как човек може да взаимодейства с нея и да я използва, за да поддържа и гради здравето си, вместо да ѝ позволява да го руши. В края на деня ние сме продукт на околната си среда. Друго е, когато си заобиколен от още 11 човека, които не намират за странно да седиш на земята, да се въргаляш в различни пози, докато работиш; да ходиш по бордюрите или да седиш на един крак на светофара, за да тренираш баланса си; да висиш по лостовете или пък да се разтягаш в градския транспорт; да чакаш някой в клекнало положение или пък да ходиш бос в градския парк; да си носиш приготвена храна или пък да говориш с огромна страст за фазата на оттласкване от стъпалото, когато се качваш по хълмове или за активирането на задната верига, когато слизаш надолу; да си поръчаш пелвис като подарък за рождения ден или да ходиш със странни обувки с пръстчета.
Такива моменти те вдъхновяват и ти показват, че не си ненормален или особен, а че просто си различен. Показват ти, че има и други хора, които със същата страст като теб изследват човешкото тяло и вярват, че съвременния начин на живот може да бъде различен и че не трябва да се примиряваме със заболяванията, болките и неразположенията, а трябва да ги разчитаме като симптоми, че се отдалечаваме от себе си и природата си. Показват ти, че има и други възрастни, които живеят като деца – ходят боси по поляните, катерят се по дървета и се сливат с природата, вместо да странят от нея.
Една статия не би ми стигнала, за да опиша какво ми даде всеки един от хората на уъркшопа, но съм благодарна, че ги срещнах. Благодарна съм, че имах възможност да попия тази информация по толкова лесен и ненатраплив начин. Благодарна съм, че Кейти, Хилари, Галя и всички, които помагат на тази мисия да се разпростира по света, намират начин по такъв естетсвен начин да разпалват желание да познаваме тялото си и нуждите му; да намираме обаянието в простите неща, да сме пленени от детайлите и да задълбочаваме връзката с тялото си и с природата. И най-добрите учители не са тези, които поучават, а тези, които водят чрез личен пример. Кейти, Хилари и Галя са точно такива. Те не поучават, те ни водят.
А най-хубавата част беше, че не бях сама – с мен бяха и Ваня и Надето, които са толкова вдъхновяващи. Беше хубаво да споделяме знанията си и взаимно да си помагаме.
Милано, Злати и прекрасните хора, които срещнах
В Милано не прекарахме времето си в хотел. Вместо това, Злати ни покани да отседнем при нея. Тя живее с още трима италианци, но двама от тях бяха извън града и ние заехме мястото им. 🙂
Движението, качествената храна са сред моите приоритети. Не съм от хората, които правят компромис с убежденията си; хората, които търсят оправдание, защо не могат да направят дадено нещо или пък хората, които моделират себе си според убежденията на другите. Аз не се страхувам да заявявам себе си, дори когато хората не ме приемат. За мен, дори пътуването означава същото – да се движа, да се храня, както аз смятам за правилно, а не да правя компромис със себе си и това как се чувства тялото ми. Въпреки това, преди да заминем, малко се притеснявах, че няма да сме на хотел, защото когато си на гости, е малко по-неудобно да правиш каквото си искаш. Моментът, в който Злати ни посрещна, всичките ми притеснения изчезнаха. Тя беше толкова мила и гостоприемна. Първо се разходихме из Милано, после се повозихме в градския транспорт и се отбихме до тях да си оставим багажа. Отправихме се към супермаркета, но преди това, Злати взе най-важното нещо – количката, в която да сложим покупките.
Нямам представа, защо хората, с които работя и живеят в Италия ми казват, че няма как да се хранят здравословно. Повече не приемам извинения. Аз бях пленена само с влизането в супермаркета. Имаше толкова много плодове и зеленчуци и най-вече любимите ми боровинки, заради които бих се пренесла в Италия.
Направихме си много вкусна вечеря и винаги е хубаво, когато всички готвят заедно. После, Злати ми предостави хладилника и печката, за да приготвя храната си за следващия ден и за Workshop-a. Така минаха всички дни, като на следващата вечер се събрахме със Злати, Стефано (приятеля ѝ) и Франческо (един от съквартирантите ѝ). Злати приготви най-вкусните зеленчуци на фурна, а Ивайло отговаряше за пържолите. През това време, аз правех йога 🙂 И да не си помислите, че съм мързелива. Обикновено не правя така, но след 10 часа на уъркшопа, наистина имах нужда от време за себе си и както се шегувах, аз и Ивайло бяхме нетипична двойка – мъжа готвеше, а жената тренираше.
Вечерята беше много хубава – времето прекарано с различни хора и разговорите – карат те да се чувстваш жив. Много се радвам, че бяхме при Злати, защото така можахме да усетим какъв е животът в Италия. Хотелите са едни и същи навсякъде по света, но за да опознаеш една държава, трябва да се слееш с хората, които живеят там. Злати живее в един отдалечен, много зелен квартал и това промени целите ми представи за Милано. Преди това, Милано ме отблъскваше с кича в центъра и всички магазини. Няма лошо в магазините, но аз съм от хората, които обичат да ходят боси, да се обличат просто и да имат трева, небе и птици около себе си. Е, благодарение на Злати разбрах, че за един град не трябва да съдиш по центъра. 🙂
Франческо и Злати ми разказаха как са се опитвали да отворят кокос с много инструменти, а аз им казах, че да отвориш кокос е въпрос на 10-15 сек. Купихме един кокос и вечерта им проведох кратък инструктаж как се отваря кокос. Беше доста забавно.
Оказа се, че Франческо учи биология и цяла вечер си говорихме за генетика, епигенетика и други теми, за които обожавам да говоря.
Искам да благодаря на Злати, която е един от най-невероятните и земни хора, които познавам. Тя се занимава с графичен дизайн и е изключително талантлива. Всъщност, на нея съм посветила най-популярната си рецепта за палачинкова торта Кала – така че, когато я приготвяте, трябва да знаете, че тази рецепта е толкова вкусна, защото е посветена на изключителен човек.
Благодаря за търпението, вниманието и грижата. Благодаря за начина, по който ни накара да се чувстваме, за това, че така добре приемаш човек с претенции като мен и за всичко, което си. Вече обичам Милано, благодарение на теб.
Обичам да пътувам. Понякога пътуването е предизвикателство, но винаги ти помага да опознаеш себе си. Беше ми хубаво да обикалям града, без интернет, с една обикновена карта и да се чувствам като изследовател или по-скоро да усетя независимостта и силата на човека, когато е сам и е изправен пред това да се ориентира, ако щете да оцелява. Мисля, че сме станали доста мързеливи и лениви и сме делегирали ума и логиката си на технологиите и това остава една празнина у нас, която ежедневно ни кара да страдаме. А човек е щастлив, когато се чувства силен, независим и свободен – дори от телефони, джаджи, GPS и други подобни.
Да пътуваш осветява една страна от същността ти, която няма как да се покаже, когато си в ежедневната, рутинна, контролирана среда. Дава ти възможност да се отдалечиш и да видиш живота и себе си по различен начин. Излиташ от България един, а се връщаш привидно същия, но вътрешно коренно различен.
Благодаря, Италия!
Можете да разгледате още снимки от Милано и Workshop-a тук.
