Ударът на моето прозрение

Беше една от онези прохладни, есенни вечери, когато улиците навън пустеят. Меланхолията на есента беше отражение на истината, създадена от нейното съзнание. Беше картината, която нейният мозък рисуваше, в резултат на тягостните мисли, които я бяха пленили.

Вечерта и тишината… толкова прекрасни за някои хора и толкова потискащи, плашещи и обсебващи за други.

Сякаш, когато си сам, тишината се изпълва с всичко, което е вътре в теб. Страхът, който насища тъмнината, който засилва контурите на всички физически предмети и придава още по-голямо величие на материалния свят.

Страхът, който се таи вътре в теб и винаги, когато останеш сам със себе си, гръмко крачи из съзнанието ти, разхожда се навсякъде и се уверява, че не оставя и кътче място в ума ти, което да не бъде опетнено от неговия фалш, илюзия и натрапчивите следи, които оставя след себе си.

Мнозина прекарват живота си в плен на собствения си страх. Всеки ден, всяко действие  е просто поредното движение, което затяга примката на страховете и ни оплита все повече и повече в тях.

Ръководени от измамното чувство за несигурност, за опасност, която дебне отвсякъде, плахо пристъпваме през годините и рядко събираме смелост да крачим напред към мечтите си. Сякаш примката на страха ни тегли все назад. Колкото повече се устремяваме да се откопчим, толкова повече примката ни задушава и ни принуждава да се откажем… от свободата и от преследването на собственото си величие.

Избираме да останем в плен на страховете си и цял живот да търпим робството на собственото си съзнание, вместо да преглътнем моментната болка и дискомфорт, които придружават освобождаването от примката на страха, а след това свободни да заслужим животът, за който тайно се надяваме.

Веднъж  позволим ли на страха да нахлуе в съзнанието ни и да се настани удобно, трудно бихме могли да го прогоним- особено, когато ежедневните ни действия и мисли, усилено работят за това да го подхранват и да му дават още повече сила и увереност.

Нахлуе ли веднъж в съзнанието ни и получил нашето позволение да се разхожда свободно из него, страхът трудно си тръгва. Особено в случаите, когато  не сме оставили място за друго- за мечти, за надежди, копнежи и вяра в себе си и собствените си възможности.

Страхът е сянката на нашето величие. Тъмната страна на всичко хубаво, за което се надяваме.

Като всяка сянка, страхът е измама. Колкото по-близо сме до това, което желаем, толкова по-голям е страхът.

Като сянката- колкото по-близо е субектът, толкова по-огромна изглежда сянката му.

И само тези, които имат смелостта да се изправят срещу собственото си величие, дръзват да открият Света, който дружелюбно ги чака и им предлага изобилие.

За останалите света остава от другата страна на възприятията. За Света остава само да отгатваме, но не и да го познаваме. Защото, за да опознаеш нещо, трябва да го поканиш да стане част от живота ти. Трябва да се освободиш от съмненията, догадките, предубежденията и лъжливите убеждения, резултат от минали изживявания.

Защото рано или късно, светът поставя всеки един от нас на мястото му. На това място, което заслужаваме. Мястото, което сме повярвали, че ни принадлежи.

А когато не допускаме нищо освен страховете да присъства в живота ни, изпращаме посланието, че сме малки, нищожни същества, които припкат из големия свят, надявайки се някой и нещо да ги спаси и да ги отърве от собствените им безгранични способности. Защото видиш ли, да преследваш величието си изисква смелост и отговорност. Отговорността да спреш да се криеш зад дребното, малкото, неистинското и непотребното. Отговорността да заявиш себе си и собственото си съществуване пред света и смелостта да поискаш това, което ти принадлежи.

***

И не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

***

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!