Какво е най-важното нещо в една тренировка?

Последното повторение има най- голямо значение…

Сигурна съм, че се чудите защо изобщо ви губя времето с това. Сякаш не го знаехте и преди да ви го кажа.

Днес реших да насоча вниманието ви към нещо, което на пръв поглед всички знаят, но малцина са тези, които на практика го прилагат.

А именно последното повторение. Имам навика да наблюдавам в детайли как хората тренират. Как изпълняват упражненията, гримасите, които правят, когато им е тежко. Нямате представа колко много „говори” изражението на лицето…

Има хора, които нямат търпение да завършат серията. Хора, които усещат тежестта на дъмбела или щангата и просто искат да „претупат” последните повторения, така че само по-бързо да оставят тежестта и да се върнат в зоната на комфорта.

А има и такива, на които им е тежко… много тежко. Правят физиономии, които „издават” смазващото чувство, което тялото им изпитва под натиска на тежестта… но те сякаш пренасочват цялото това мъчение към гримасата на лицето си, а тялото им остава непоклатимо…психиката също. Движението им не е нарушено от никаква припряност или бързане да приключат със серията. Движението им е все така „изпипано”, техниката им все така перфектна.

Често се случва, когато някой изпълнява тежка серия, да изпълни първите повторения с добра техника, а после, когато дойде ред за последното, просто да го маркира и да пусне дъмбела или щангата по някакъв хаотичен, некоординиран начин.

Искам да ви кажа, че всяко повторение се брои. Че движението не е само позитивна част ( т.е. моментът на бутане, дърпане или изправяне). Движението е позитивна и негативна част. Движението на дъмбела или на щангата има значение, както в едната посока, така и в другата посока.

Както в живота важи принципът „миг невнимание, цял живот страдание”, така това е валидно и в залата. Само едно грешно изпълнено повторение с по-голяма тежест е достатъчно, за да доведе до контузия, която да ви държи далеч от залата за дълго време. Само едно грешно пускане на щангата при изпълнение на тяга е достатъчно, за да причини болка в кръста, която после поне месец да напомня за безхаберното ви отношение към тежестта. Често, когато уча някой да прави тяга, прави първите повторения перфектно и на последното пуска лоста небрежно. Винаги питам, защо остави така лоста и отговорът е: „Защото беше последното повторение и ми натежа.“ Първо, когато учите дадено движение, вие го учите не само, за да го изпълнявате така по време на тренировка. Всяко едно упражнение, учи модел на движение, който трябва да се трансферира и в ежедневието. Тягата ви учи как да се навеждате и да вдигате тежки неща от земята, без да си сецвате кръста. Това означава, че всеки път, когато се навеждате, трябва да минавате през този модел на движение.

Второ, при изпълнение на последното повторение, тялото е най-уморено и е най-вероятно невнимателното отношение към тежестта, да доведе до контузия.

Също както в живота, последната стъпка е най-важната… също, както малцина са тези, които имат волята и смелостта да направят последната крачка, която малцина не предприемат, поради страх, мързел или недостатъчно мотивация… така е и в залата.

Тези, които гонят истински резултати, не претупват повторения. За тях последното повторение може да е най-тежко. Може да им се иска, просто да пуснат дъмбела или щангата и да се отърват от мъката да си даваш зор, но те са наясно, че последното повторение носи много.

Последното повторение калява не само физиката, но и психиката.

Колкото и тежко да ви е, не си позволявайте само да отчитате дейност! Не си позволявайте да оставяте щангата прегърбени; не си позволявайте да пускате дъмбела отгоре. Контролирайте всяко едно движение. Ако усетите, че наистина ви е прекалено тежко, просто направете едно повторение по-малко. Дайте си почивка и после изпълнете перфектно следващата серия.

По- добре да направите само 4 перфектни повторения, отколкото 5, но последното да бъде само отбиване на номера. Защото се случва само веднъж, но „претупаното” повторение, може да доведе до контузия!

Какво исках да ви кажа днес? Ами просто да имате предвид, че когато тежестта е в ръцете ви, всяко едно движение, във всяка една посока се брои…

А сега, пишейки това, реших, че искам да ви кажа, че същото се отнася и за живота ви! Всяко действие, независимо от това колко незначително ви се струва, всъщност има значение и всъщност именно то води до разликата между тези, които успяват и тези ,които все се чудят защо НЕ успяват!

***
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Имам четири книги за хранене, но движението винаги е било най-голямата ми страст. В първата ми книга за движение: „Методът IFS: Изкуството да тренираш“, ще намерите необходимите знания и мотивация, за да влезете във формата, за която мечтаете.