You are currently viewing Когато срещнеш своята противоположност

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите и списък с 10 от най-посещаваните ми статии, рецепти и тренировки.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

.

209

Един от тези забързани дни, в които часовете се спускат по циферблата и дори не усещаш как се изнизват. Затворен си в ума си и макар около теб животът да тече, нещо в теб е спряло. Тази странна взаимовръзка – отвън животът се движи, а вътре в теб спира. Имах среща, която с нетърпение очаквах. Усещах, че ще е глътката свеж въздух в деня ми. Винаги се срещам с мои отражения. Оглеждам се в тях и се виждам – такава каквато съм – с всичките си предимства, но разбира се и недостатъци. Вече бях там и чаках. Нещо се случва, когато съм на такива места. Сякаш целият ми свят се преобръща и това, което е спряло, започва да се събужда. Когато съм сред природата, усещането е все едно светът притихва и спира. Отваря ми пътека, по която да вървя – към себе си и към покоя си. Смирено, а някак величествено. Този път не бях сама. До мен стоеше… моята пълна противоположност – толкова близка, а някак недостижима. Беше като скок във времето. Дали не вървях към нея? Дали не я срещнах, за да видя себе си в бъдещето? Дали тя не беше намекът, който животът ми беше пратил, за да ми вдъхне още надежда и да ми напомни, че всичко е наред? Обикновено говоря – но този път мълчах. Исках да чуя бъдещето си и да се вслушам в него.

Банално, а може би не – не можеш да решиш проблем, на нивото, на което си го създал. За първи път се чувствах добре да съм недостатъчно – пред моята пълна противоположност. Усещах, че тя не беше там, за да ме съди. Тя искаше да ми даде част от себе си. Да ми позволи да се докосна до всичко, което копнея да бъда, но все още се крие дълбоко в същността ми. Често си мисля, че за да бъдеш повече, трябва да си дадеш сметка какво си сега. Вярвам, че светът е мое отражение. И въпреки това, насред всички отражения, има и някои друг – коренно различните. Те са моят баланс и моята завършеност. Те са моят коректив, а може би и моето вдъхновение. Едно е да знаеш кой си и да приемаш себе си, но усещането да виждаш какъв искаш да бъдеш и да се стремиш е различно.

Животът всеки ден ни напомня, че не ни е забравил. Понякога, хората идват при нас, защото имат нужда от нещо, което видимо можем да им дадем. А в действителност, може би тяхната нужда да ни срещнат е, че по-скоро те са тези, които ще ни помогнат. Техният проблем е само поводът да станат част от живота ни. Техният подарък е това, което оставят след себе си.

Това, което остана след нея е фокусът и знанието, че идва момент, в който трябва да позволиш на контрола да си отиде. Етап, на който всичко, което си държал, вече може да продължи само и има нужда да го пуснеш. Този деликатен баланс, когато първо се приближаваш към нещо, опознаваш го и то те поглъща. Даваш му всичко и понякога се чувстваш изтощен и уморен. А всъщност, това са моментите, в които се прераждаш – вътрешно. Моментите, в които старото в теб се обновява и това, което си дал, се замества от новото, което ще получиш и което ще ти даде сили да си тръгнеш или просто да се отдалечиш. В живота, това което те обогатява е това, което те изпепелява. Руши всички прегради в теб, преобръща убежденията ти и те изпраща на едно дълго пътешествие из себе си. Едно от тези, където външно си същият и всичко изглежда непокътнато, но вътре в теб не е останал и атом от миналото. Уж, седиш на едно място, а в действителност пътуваш из времето.

Времето отново препуска, но този път не тичам след него. Смирено стоя и осъзнавам, че всичко идва при теб или пък ти стигаш до него, когато можеш да носиш отговорност за него. Но към целта, кратък път няма. Всеки трябва да измине пътя, стъпка по стъпка. Пътешествие, в което градиш себе си и именно това, в което всички събития те превръщат е това, което те извежда на следващото ниво. Да искаш да промениш света, преди да промениш себе си е равносилно на това да стоиш пред огледалото и да го драскаш с маркер, защото не харесваш отражението. Образът е само проекция. Реалността си ти. Започва отвътре. Отвън е само следствие.

Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!

„Генът IFS: Визия за здраве“

ifsgene

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ines Subashka

Инес Субашка е основател на IFS - зали за кондиционни тренировки и мобилност. Автор е на 6 книги за здравословно хранене и движение. https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.