За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
Когато срещнеш своята противоположност

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

Един от тези забързани дни, в които часовете се спускат по циферблата и дори не усещаш как се изнизват. Затворен си в ума си и макар около теб животът да тече, нещо в теб е спряло. Тази странна взаимовръзка – отвън животът се движи, а вътре в теб спира. Имах среща, която с нетърпение очаквах. Усещах, че ще е глътката свеж въздух в деня ми. Винаги се срещам с мои отражения. Оглеждам се в тях и се виждам – такава каквато съм – с всичките си предимства, но разбира се и недостатъци. Вече бях там и чаках. Нещо се случва, когато съм на такива места. Сякаш целият ми свят се преобръща и това, което е спряло, започва да се събужда. Когато съм сред природата, усещането е все едно светът притихва и спира. Отваря ми пътека, по която да вървя – към себе си и към покоя си. Смирено, а някак величествено. Този път не бях сама. До мен стоеше… моята пълна противоположност – толкова близка, а някак недостижима. Беше като скок във времето. Дали не вървях към нея? Дали не я срещнах, за да видя себе си в бъдещето? Дали тя не беше намекът, който животът ми беше пратил, за да ми вдъхне още надежда и да ми напомни, че всичко е наред? Обикновено говоря – но този път мълчах. Исках да чуя бъдещето си и да се вслушам в него.

Банално, а може би не – не можеш да решиш проблем, на нивото, на което си го създал. За първи път се чувствах добре да съм недостатъчно – пред моята пълна противоположност. Усещах, че тя не беше там, за да ме съди. Тя искаше да ми даде част от себе си. Да ми позволи да се докосна до всичко, което копнея да бъда, но все още се крие дълбоко в същността ми. Често си мисля, че за да бъдеш повече, трябва да си дадеш сметка какво си сега. Вярвам, че светът е мое отражение. И въпреки това, насред всички отражения, има и някои друг – коренно различните. Те са моят баланс и моята завършеност. Те са моят коректив, а може би и моето вдъхновение. Едно е да знаеш кой си и да приемаш себе си, но усещането да виждаш какъв искаш да бъдеш и да се стремиш е различно.

Животът всеки ден ни напомня, че не ни е забравил. Понякога, хората идват при нас, защото имат нужда от нещо, което видимо можем да им дадем. А в действителност, може би тяхната нужда да ни срещнат е, че по-скоро те са тези, които ще ни помогнат. Техният проблем е само поводът да станат част от живота ни. Техният подарък е това, което оставят след себе си.

Това, което остана след нея е фокусът и знанието, че идва момент, в който трябва да позволиш на контрола да си отиде. Етап, на който всичко, което си държал, вече може да продължи само и има нужда да го пуснеш. Този деликатен баланс, когато първо се приближаваш към нещо, опознаваш го и то те поглъща. Даваш му всичко и понякога се чувстваш изтощен и уморен. А всъщност, това са моментите, в които се прераждаш – вътрешно. Моментите, в които старото в теб се обновява и това, което си дал, се замества от новото, което ще получиш и което ще ти даде сили да си тръгнеш или просто да се отдалечиш. В живота, това което те обогатява е това, което те изпепелява. Руши всички прегради в теб, преобръща убежденията ти и те изпраща на едно дълго пътешествие из себе си. Едно от тези, където външно си същият и всичко изглежда непокътнато, но вътре в теб не е останал и атом от миналото. Уж, седиш на едно място, а в действителност пътуваш из времето.

Времето отново препуска, но този път не тичам след него. Смирено стоя и осъзнавам, че всичко идва при теб или пък ти стигаш до него, когато можеш да носиш отговорност за него. Но към целта, кратък път няма. Всеки трябва да измине пътя, стъпка по стъпка. Пътешествие, в което градиш себе си и именно това, в което всички събития те превръщат е това, което те извежда на следващото ниво. Да искаш да промениш света, преди да промениш себе си е равносилно на това да стоиш пред огледалото и да го драскаш с маркер, защото не харесваш отражението. Образът е само проекция. Реалността си ти. Започва отвътре. Отвън е само следствие.

Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!

„Генът IFS: Визия за здраве“

ifsgene

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори