For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

39

Ines-Subashka

Поредна нощ, в която вътрешната празнота не ѝ позволяваше да спи. Сякаш вътре в тази празнота, ехтяха спомените за всяко едно разочарование, всеки един неуспех, всеки неполучен, но жадуван миг на щастие. Кънтяха в душата ѝ и изпълваха вечерната тишина с тягостното присъствие на самотата.

Винаги се случваше така, когато оставаше сама- когато беше лишена от чуждото присъствие, което да прогонва собствената ѝ самота; което да я кара да забрави, че липсва- сама на себе си(ТУК).

Живеем в свят, където боготворим оскъдицата. Винаги се чувстваме така сякаш нямаме достатъчно или пък не сме достатъчно. Все нещо не достига. Колкото повече имаме, от толкова повече се нуждаем. Животът ни е олицетворение на парадокса „да имаш повече“. Колкото повече притежаваме, толкова по-зависими ставаме от тези притежания и толкова по-голяма необходимост започваме да изпитваме за още.

Помислете си дори за прост пример, като това да си купиш скъпа кола. Кола, която в повечето случаи носи само повече неудовлетворение, отколкото удоволствие. Налага се да плащаш по-висока застраховка, повече пари за поддръжка и по-скъпи части. Увеличават се грижите и притесненията ти, защото сега имаш повече, което би могъл да загубиш.

Скъпите притежания и вещи, моментално превключват съзнанието ти към това да „гладуваш“ за още. Гладен си за още пари, вещи, които да ти гарантират сигурността и комфорта на това да имаш достатъчно, за да поддържаш сегашния си стандарт на живот.

Живеем в общество, което боготвори оскъдицата… а в основата на това лежи оскъдицата на личността. Тази вътрешна празнота, която мнозина се опитват да запълнят вкопчвайки се в материалния свят. А всичко в края на краищата е само още малко материя, която носи след себе си още по-голяма невидима празнота. Невидима празнота, която се усеща- все по-силно и все по-болезнено.

Оскъдицата на личността е резултат от факта, че търсим във външния свят, това което ни липсва във вътрешния. Не приемаме себе си и затова търсим одобрение в околните. Не обичаме себе си и затова търсим обич у другите. Това, което не „отглеждаме“ и за което не се грижим във вътрешния си свят е това, което отчаяно търсим и преследваме във външния свят.

Така правех и аз преди. Преди никога не приемах себе си такава, каквато съм и винаги търсех приемането и одобрението на тези около мен. Колкото повече го търсех, толкова по-отчаяно имах нужда от него и толкова по-малко ми стигаше.

Но така не удовлетворявах глада на душата си- този за себеприемане и себеуважение. Давах му временни, преходни емоции,които все повече дълбаеха бездната вътре в мен. Колкото повече се опитвах да запълвам емоционалните си празнини с външни източници на емоции, толкова повече прекъсвах връзката със себе си и това, което наистина можеше да ми помогне и толкова по-трудно ставаше да се върна на пътя… към себе си. Толкова по-трудно ставаше да намеря щастието, което търсех, а на което доброволно обръщах гръб- и всеки мой избор беше доказателство за това.

Аз наричам това „грешен център“. Позволяваме нещо външно да се превърне в центъра на нашия живот, в основен смисъл- съпруг, съпруга, работа, деца, външност. И всеки път, в който центърът се измести на някъде, всеки път, когато движението му не отговаря на нашите вътрешни представи и убеждения,ние сме принудени да понасяме негативните последствия. Търпим, следователно се превръщаме в жертва.

А това да бъдеш човешко същество с безгранични възможности, което позволява животът му да бъде направляван от случайността, чуждата воля и желание е най-обезкуражаващото, смазващо чувство, което можеш да носиш на плещите си.

Истинският център в живота на всеки един от нас, трябва да бъдем самите ние, собствената ни личност. Когато центърът на живота ни е обърнат навътре, тогава не сме зависими от заобикалящата ни среда, от нейната преходност и непредсказуемост. Тогава имаме свободата, независимо, да избираме това, което харесваме, обичаме или ни доставя удоволствие.
Мнозина не успяват да намерят центъра, вътре в себе си, защото се плашат, че това ги превръща в егоцентрични, егоистични хора. А в действителност, така се превръщат точно в това, от което се страхуват- егоисти. Поведението им е само още едно доказателство, че корените на егоцентризма им, стават все по-дълбоки.

Всичко, което правят е мотивирано от отчаяното им желание да си набавят емоциите, които им липсват. В повечето случаи, хората „обичат“ другите, за да могат да получат одобрение, да бъдат оценени;правят нещо за някого, с намерението да подхранват потребността на егото им да чувства възхищение и да подсилва фалшивия си образ. Истинската любов, грижа и благородство, идват само, когато центърът е вътре във вас.

Представете си го така. Вие сте центъра на собствения си живот и това, което е вътре във вас се проектира в света около вас. Всичко, което съдържате в себе си, се отразява на това, което ви заобикаля. Хората и ситуациите в живота ви, са такива, защото вие сте такива.

Проекцията във външния свят, е резултат от „записа“, който се намира във вас. Всяка минимална промяна в собствената ви същност,проектира себе си в света около вас.

Точно затова се казва,че не можеш да обичаш другите, ако първо не заобичаш себе си. Защото, когато „записът“ в теб е пълен с любов, ти я проектираш в света около теб. Това, което имаш в себе си, е това, което даваш на другите.

А когато не приемаш себе си, когато мислиш, че не си достатъчно добър, достатъчно хубав, достатъчно способен… когато гледаш на себе си така, сякаш никога не си достатъчно, тогава проектираш оскъдица в света около теб.

Когато проектираш оскъдица, но в същото време изпитваш огромната празнота в себе си, няма как да успееш. Не можеш да извлечеш изобилие от оскъдицата.

Храниш света с оскъдица, а в същото време очакваш света да ти даде изобилие. Не се получава така. В природата никога не получаваш нещо за нищо.

Изобилието, което търсим, идва само, когато се откажем от зависимостта на материалния свят и се обърнем към себе си- мястото, единствения източник, който може да запълни празнотата, която ни изяжда.

***

Новият брой на IFS Journal-a е готов.-  Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

Ifs-journal8

П.С. Много ще съм ви благодарна, ако тази статия ви е харесала и отделите минутка, за да я споделете с вашите приятели!

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

***

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!

Една снимка от вчера и клип на лицевите ми опори от стойка на ръце.

Ines Subashka

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори