Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите и списък с 10 от най-посещаваните ми статии, рецепти и тренировки.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

.

166

Ines-Subashka

Поредна нощ, в която вътрешната празнота не ѝ позволяваше да спи. Сякаш вътре в тази празнота, ехтяха спомените за всяко едно разочарование, всеки един неуспех, всеки неполучен, но жадуван миг на щастие. Кънтяха в душата ѝ и изпълваха вечерната тишина с тягостното присъствие на самотата.

Винаги се случваше така, когато оставаше сама- когато беше лишена от чуждото присъствие, което да прогонва собствената ѝ самота; което да я кара да забрави, че липсва- сама на себе си(ТУК).

Живеем в свят, където боготворим оскъдицата. Винаги се чувстваме така сякаш нямаме достатъчно или пък не сме достатъчно. Все нещо не достига. Колкото повече имаме, от толкова повече се нуждаем. Животът ни е олицетворение на парадокса „да имаш повече“. Колкото повече притежаваме, толкова по-зависими ставаме от тези притежания и толкова по-голяма необходимост започваме да изпитваме за още.

Помислете си дори за прост пример, като това да си купиш скъпа кола. Кола, която в повечето случаи носи само повече неудовлетворение, отколкото удоволствие. Налага се да плащаш по-висока застраховка, повече пари за поддръжка и по-скъпи части. Увеличават се грижите и притесненията ти, защото сега имаш повече, което би могъл да загубиш.

Скъпите притежания и вещи, моментално превключват съзнанието ти към това да „гладуваш“ за още. Гладен си за още пари, вещи, които да ти гарантират сигурността и комфорта на това да имаш достатъчно, за да поддържаш сегашния си стандарт на живот.

Живеем в общество, което боготвори оскъдицата… а в основата на това лежи оскъдицата на личността. Тази вътрешна празнота, която мнозина се опитват да запълнят вкопчвайки се в материалния свят. А всичко в края на краищата е само още малко материя, която носи след себе си още по-голяма невидима празнота. Невидима празнота, която се усеща- все по-силно и все по-болезнено.

Оскъдицата на личността е резултат от факта, че търсим във външния свят, това което ни липсва във вътрешния. Не приемаме себе си и затова търсим одобрение в околните. Не обичаме себе си и затова търсим обич у другите. Това, което не „отглеждаме“ и за което не се грижим във вътрешния си свят е това, което отчаяно търсим и преследваме във външния свят.

Така правех и аз преди. Преди никога не приемах себе си такава, каквато съм и винаги търсех приемането и одобрението на тези около мен. Колкото повече го търсех, толкова по-отчаяно имах нужда от него и толкова по-малко ми стигаше.

Но така не удовлетворявах глада на душата си- този за себеприемане и себеуважение. Давах му временни, преходни емоции,които все повече дълбаеха бездната вътре в мен. Колкото повече се опитвах да запълвам емоционалните си празнини с външни източници на емоции, толкова повече прекъсвах връзката със себе си и това, което наистина можеше да ми помогне и толкова по-трудно ставаше да се върна на пътя… към себе си. Толкова по-трудно ставаше да намеря щастието, което търсех, а на което доброволно обръщах гръб- и всеки мой избор беше доказателство за това.

Аз наричам това „грешен център“. Позволяваме нещо външно да се превърне в центъра на нашия живот, в основен смисъл- съпруг, съпруга, работа, деца, външност. И всеки път, в който центърът се измести на някъде, всеки път, когато движението му не отговаря на нашите вътрешни представи и убеждения,ние сме принудени да понасяме негативните последствия. Търпим, следователно се превръщаме в жертва.

А това да бъдеш човешко същество с безгранични възможности, което позволява животът му да бъде направляван от случайността, чуждата воля и желание е най-обезкуражаващото, смазващо чувство, което можеш да носиш на плещите си.

Истинският център в живота на всеки един от нас, трябва да бъдем самите ние, собствената ни личност. Когато центърът на живота ни е обърнат навътре, тогава не сме зависими от заобикалящата ни среда, от нейната преходност и непредсказуемост. Тогава имаме свободата, независимо, да избираме това, което харесваме, обичаме или ни доставя удоволствие.
Мнозина не успяват да намерят центъра, вътре в себе си, защото се плашат, че това ги превръща в егоцентрични, егоистични хора. А в действителност, така се превръщат точно в това, от което се страхуват- егоисти. Поведението им е само още едно доказателство, че корените на егоцентризма им, стават все по-дълбоки.

Всичко, което правят е мотивирано от отчаяното им желание да си набавят емоциите, които им липсват. В повечето случаи, хората „обичат“ другите, за да могат да получат одобрение, да бъдат оценени;правят нещо за някого, с намерението да подхранват потребността на егото им да чувства възхищение и да подсилва фалшивия си образ. Истинската любов, грижа и благородство, идват само, когато центърът е вътре във вас.

Представете си го така. Вие сте центъра на собствения си живот и това, което е вътре във вас се проектира в света около вас. Всичко, което съдържате в себе си, се отразява на това, което ви заобикаля. Хората и ситуациите в живота ви, са такива, защото вие сте такива.

Проекцията във външния свят, е резултат от „записа“, който се намира във вас. Всяка минимална промяна в собствената ви същност,проектира себе си в света около вас.

Точно затова се казва,че не можеш да обичаш другите, ако първо не заобичаш себе си. Защото, когато „записът“ в теб е пълен с любов, ти я проектираш в света около теб. Това, което имаш в себе си, е това, което даваш на другите.

А когато не приемаш себе си, когато мислиш, че не си достатъчно добър, достатъчно хубав, достатъчно способен… когато гледаш на себе си така, сякаш никога не си достатъчно, тогава проектираш оскъдица в света около теб.

Когато проектираш оскъдица, но в същото време изпитваш огромната празнота в себе си, няма как да успееш. Не можеш да извлечеш изобилие от оскъдицата.

Храниш света с оскъдица, а в същото време очакваш света да ти даде изобилие. Не се получава така. В природата никога не получаваш нещо за нищо.

Изобилието, което търсим, идва само, когато се откажем от зависимостта на материалния свят и се обърнем към себе си- мястото, единствения източник, който може да запълни празнотата, която ни изяжда.

***

Новият брой на IFS Journal-a е готов.-  Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

Ifs-journal8

П.С. Много ще съм ви благодарна, ако тази статия ви е харесала и отделите минутка, за да я споделете с вашите приятели!

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

***

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!

Една снимка от вчера и клип на лицевите ми опори от стойка на ръце.

Ines Subashka

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.