For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

193
Снимка: http://mycrazytown.com/
Снимка: http://mycrazytown.com/

„Винаги обръщай лицето си към слънцето – така всички сенки ще останат след теб.“

Уолт Уитман

Отново не дочаках утрото. Тялото ми имаше нужда да спи и да си почива, а душата ми неспокойно се бунтуваше. Подканяше ме да стана и да посрещна новия ден– в компанията на тишината.  Има нещо магично в часовете преди изгрева. Сякаш цялата природа затаява дъх, защото предчувства идването на нещо великолепно, неописуемо. Нещо, което не се побира в думи и няма дефиниция. Нещо, което е отвъд видимото, но стига толкова навътре в сетивното.Сякаш цялата природа помръква в тишина, в трепетно очакване на първите утринни лъчи. Светлина, която тихо и нежно се промъква през прозорците и си прави път през най- гъстите дървета. Светлина, която се промъква в стаята и нежно гали умореното ми тяло.

Цялата природа мълчи и чака моментът, в който мракът се сбогува с тишината и отстъпва мястото си на новия ден- на новото начало.

Обожавам тишината. Уж в нея няма нищо, а всъщност това нищо ми е всичко. Едно от любимите ми качества на тишината е нейната празнота….и свободата да я изпълня с каквото пожелая. А точно днес, най-много искам да я изпълня със себе си.

Тишината ми дава пространство да вдъхна живот на това, за което иначе не остава време. За всички тези неща, които осмислят човешкото съществуване, но винаги търпеливо чакат зад входната врата на забързаното ежедневие и никога не смеят да натиснат звънеца- уплашени, че няма кой да ги чуе. Уплашени, че смисълът се стича бавно покрай съществуването ни, олицетворено от рутина.

Обожавам тишината. Тя е дансингът, където моите мисли канят емоциите ми на танц. Миговете, в които най-тъмната ми страна се среща с най-светлата. Битка между двете личности в мен.

Тихите мигове и тяхната празнота- моментите, когато животът спира, обръща се и ми подава ръка. Подканя ме да го последвам и ми отваря врати към един друг свят- място, където ме чакат най-съкровените ми желания, най-дълбоките ми копнежи.

С настъпването на утрото, бавно пристъпвам към тях,а те усещайки присъствието ми, започват да се размърдват. Изправят се и изтупват праха- белегът на отлагането. Изтупват намачканите си дрехи и едно по едно се разбуждат- желания, които тръпнат в очакване да протегна ръка към тях и да им подаря случване.

Тишина, която няма нито край, нито начало. Тя просто е там, с всички свои възможности. Тишина, в която се утаява всичко излишно и дава път на смисъла да изплува, да докосне душата ми– среща между две вечности.

Тишина, в която истинското, същественото се пробужда и се настанява на стола до мен. Изведнъж виждам света различно. Сякаш погледът ми се изкристализира  и всичко онова, което се криеше под видимото, придобива все по-ярки очертания;придобива форма и ми загатва за своето съществуване- за потенциала да се случи и да се превърне в моя реалност.

Миговете, в които сякаш светът притихва, само за дами позволи да чуя шепотът на това, което мога да бъда– това, което потискам в себе си, само защото винаги смятам, че не е подходящия момент да му дам право да се развихри върху дансинга на собствения ми живот.

Нима животът ни не е точно това, което му позволим да бъде? Животът е наситен с толкова смисъл, колкото му позволим да побере. Защо си позволяваме да оставим собственият ни живот да линее, бавно, ден след ден да умира и да губи жизнеността си? Защо отказваме да вдъхнем живот на съществуването си, като го „нахраним“ с това, за което гладува?

Смисълът… картина, която рисуваме с делата си… бои, които взимаме от душата си и с които насищаме живота.

Сутрин е! Отново се събуждам рано, преди всички… за да посрещна деня и да знае, че някой го чака- нетърпеливо. Отново се събуждам рано, защото знам, че всеки ден е бял лист от страницата на моя живот. Знам, че вчера и утре не съществуват. Миналото е страница, която съм прелистила и дори и да се върна назад, тя никога няма да е същата. Защото миналото не е константа. Миналото се променя, заедно с промяната в нашата същност. Колкото повече си днес, толкова повече е и твоето минало- толкова повече смисъл можеш да извлечеш от него и толкова по-малко подвластен си на случилото се там.

Утре…то не съществува. Утре не е дошло и търпеливо чака, като бял лист на рафта. Бял лист, който чака да почувстваш вдъхновение, да го грабнеш и да твориш- с цялата си същност.

Днешният ден е моят бял лист и аз няма да го карам да ме чака. Днешният ден е бял лист, който не трябва да бъде забутван на някой рафт, не трябва да бъде обречен да събира прах. Бял лист, който трябва да използвам.

Събуждам се рано… за да посрещна деня и да знае, че някой го чака- изпълнен с желание за живот, с ентусиазъм да създава света, към който чувства, че принадлежи. Светът, който е изпълнен със смисъл, вдъхновение и красота.

Казват, че ненаписаната книга е това, което те убива. Какво остава за неизживения живот?

Вземете белият лист, който деня ви предлага и не го оставяйте на рафта. Вземете го с вас и творете- от цялата си душа!

Новият брой на IFS Journal-a е готов.-  Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

Ifs-journal8

П.С. Много ще съм ви благодарна, ако тази статия ви е харесала и отделите минутка, за да я споделете с вашите приятели!

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

***

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори