Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

409
Снимка: http://www.electronicsinfoline.com

„Понякога не издаваме звук, но очите могат да крещят…“-Радослав Гизгинджиев

Казват, че в очите е събрана магията на хората и че очите са прозорец към човешката душа. Не е ли странно? Понякога съдим за хората според това, което има около тях, според материалните вещи, които притежават и погълнати от блясъка наоколо, забравяме да се взрем в очите им… и да забележим, че доста често хората, които привидно имат всичко, всъщност са бездомници… бездомници в своята душа…

Замислих се за болката… за тази, която попива в тялото и която деформира всяка една клетка в теб. За болката, която преминава през тялото ти и после никога не го оставя същото… понякога болката тежи… тежи толкова много, че те повлича със себе си и те захвърля в свят, където спасението изглежда, като истинска утопия…

А понякога, болката тежи толкова много, че просто се откъсва… товар, който до днес тежи на плещите ти,а в един момент е толкова непоносим, че го изпускаш…

За момент си мислиш, че си загубил нещо, което е част от теб и в следващия миг, осъзнаваш, че си се отървал… отървал си се от всичко, което ти е пречело да бъдеш с най-важния човек в живота си… човекът, койтоне си си позволявал да бъдеш до този момент, защото усърдно си се опитвал да се моделираш според света, който те заобикаля.

Какво определя дали болката ще успее да те впримчи в себе си и да те повлече… или пък ще натежи толкова, че да се откъсне от теб и да те освободи?

Колко парадоксално… едно и също количество болка има силата да погуби хиляди хора, докато в същото време има силата да освободи хиляди…

Казват, че животът не търпи застой... дали болката не е просто онази движеща сила, от която така отчаяно се нуждаем, за да вземем важно решение… за да направим важна крачка?

Дали болката не е онази тежест, която накланя везните в правилната посока…

Преди се страхувах от болката и неуспеха… преди смятах, че пораженията отнемат силите ми и ме правят по- слаба! И бях права! Винаги, когато се страхуваш от нещо, то става още по-голяма част от теб. Винаги, когато се страхуваш да изпитваш болка и всячески я избягваш, тя те преследва все повече…

Като старите мебели, в къщата от миналото… които са скрити под белите чаршафи! Те винаги са там. Когато се завръщаш виждаш покривалото. Сякаш то е заровило под себе си спомените от миналото-разочарованията, болката… защо не и хубавите моменти. Все спомени, от които се опитваш да избягаш, но винаги, когато се върнеш те са там… и те повличат. Защото ги избягваш!

Кое определя дали болката тежи толкова, че да те повлече или пък толкова, че да се „откъсне” и да те освободи? Може би това дали имаш смелостта да дръпнеш белите чаршафи, да видиш миналото такова, каквото е и да решиш коя част от него ще оставиш със себе си и от коя част доброволно ще се освободиш… кои мебели ще оставиш и от кои трябва да се отървеш, за да направиш място за новите… за спомените от настоящето и от бъдещето.

Всички бягат от болката. А тя не е страшна! Тя е необходима. Животът е контраст и болката е тази, която ни помага да го създадем. Като черен молив върху платното на художника… тези, които не знаят как да го използват, могат да заличат прекрасната картина… могат да превърнат  шедьовъра в безполезно платно.

Но този, който умее да рисува, използва черния молив, като нанся щрихи, които само подсилват красотата на изображението… подчертават детайлите, акцентират върху същественото…

Болката също, като черния молив има своето място в палитрата на живота. За съжаление само тези, които използват таланта си, само тези, които се опитват да създадат шедьовър, а не просто да убиват времето си драскайки, намират приложението на черния молив…на болката.

Какво исках да ви кажа? Не съм много сигурна, но се надявам, че ме разбрахте!

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! :) Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! :) Благодаря!

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

This Post Has 0 Comments

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.