Често ме питат „Защо тренираш така? Не може ли просто да ходиш да се раздвижваш, като останалите хора? Тези големи натоварвания са за професионалните спортисти!” Ето точно в този момент, когато чуя това, нещо пронизва сърцето ми. Болката заровена дълбоко в сърцето ми сякаш проплаква. Сякаш се мята вътре на тясно в сърцето ми и се опитва да ми напомни за изгубените мечти, надежди и очакания…
Не знам защо хората винаги се опитват да разбират другите. Да си обясняват поведението им по логичен от тяхна гледна точка начин. От опит установих, че не трябва да съдим другите хора или пък да се опитваме да ги разбираме. Всеки живее в своя собствена действителност. Собствени разочарования, които го държат буден всяка вечер и собствени надежди, които му дават сили да става всяка сутрин. Всеки намира искрица на различно място и най-често за това няма логично обяснение. То просто се случва… уморен от несполуката, смазан от собственото си разочарование, един ден просто попадаш на място, което за другите е нещо обикновено, а ти се чувстваш пленен! Точно в този момент осъзнаваш, че си на място, където отново се чувстваш себе си. Място, където може и да не изживееш мечтата си точно както си си представял, но въпреки всичко ще успееш да се докоснеш до усещането, което тя е щяла да ти донесе.
За мен това място е залата. За мен това нещо са тренировките! От деня в който започнах да играя баскетбол, мечтаех за професионалния спорт. Толкова много го исках и толкова много се трудех някой ден да стигна там… денят в който се контузих…денят в който всичките ми мечти се разбиха на парченца пред мен, сякаш загубих част от себе си! Знаех, че колкото и да искам, колкото и да се опитвам, винаги ще има едно парещо чувство, което ще ми напомня какво няма да имам…
Това, което обичам в сегашните си тренировки е, че ми дават точно това- възможността да изживея една изгубена мечта, макар и по по-различен начин! Тренировките ми дават шанса всеки ден да предизвиквам себе си и тялото си, да правя неща, които повечето хора мислят, че са „запазени” само за професионалните спортисти! Така поне за час в залата, успявам да се докосно до това, което ми се изплъзна от ръцете… Така, поне за малко успявам да изживея емоцията, която изживявах всеки път, когато излезнех на терена…Така, поне за час се чувствам нещо повече..
Така че не се опитвайте да ме разберете…
Това е моята действителност и аз се чувствам щастлива да правя тези неща…
Не ме съдете…така както аз не бих!За всяко нещо в живота има причина, но е важно човек да я знае сам за себе си, а не да се интересува от другите. Никой не знае, другият с какво е платил, за да стигне където е!
…..
Поздравления на всички, които тренират при мен и са част от Тренировки за машини! Този месец списание Мускули и Фитнес писа за тях, а миналата седмица взеха участие в репортаж по TV7! Гордея се с вас Машинки! 🙂
Това ми напомня как майка ми ми казва да престана с тия ‘моите щанги’, защото нали съм щяла да раждам още едно дете 🙂 Но иначе не ми вярва, че не ми ‘тежат’ ежедневните задължения.
Всичките ми приятелки като стане въпрос за външен вид, и все ми казват „ама ти тренираш“, като че ли това е нещо, за което трябва да се оправдавам.
И се правят, че не забелязват щангата вкъщи, но не пропускат да ме уведомят, че са ходили на пилатес или да тичат. Не разбирам 🙂
Аз не мисля, че хората се опитват, или не, да те разбират. Просто, по някаква причина, се опитват д изкажат мнение, и го правят, всеки по своя си начин, и според своите разбирания.
Може да ти става мъчно, но опитай се да оцениш, че хората се опитват да КОМУНИКИРАТ с теб, и се опитай да си представиш, ако просто никой никога нищо не казваше и не коментираше …
Права си за комуникацията! Аз нямам против нея, но според мен комуникация е когато има диалог и двете страни взаимно се изслушват, а не когато единия повтаря катопапагал това,което е приел за вярно и не се опитва да чуе мнението ти! 🙂 Благодаря за поредния хубав коментар! 🙂
Абсолютно съм съгласна с коментара ти, а това важи с още по-голяма сила за хората, които те обичат:))) Това не значи обаче, че могат да спрат да се притесняват, защото всеки иска най-доброто за любимите си хора. Особено когато знаеш до какво могат да доведат амбициите (нямам предвид само твоите)…абе, ти си знаеш за какво става дума:)))
🙂
Напред и нагоре, Инес!
Тамън шефа донесе новото издание на Мускули и фитнес и бързах да отворя и прочета твоята статия 😉
@Марина Радвам се, че си я прочела макар и да не е на 100% достоверна, тъй като балет никога през живота си не съм играла и.. 🙂 Но няма значение 🙂
Поздрави! 🙂
Много ми хареса тази изповед! Всеки има право да изживее живота си и да навакса пропуснатите възможности по начин, който го удовлетворява, стига да не очаква разбиране, че това е най-правилното или най-доброто. Един може да усеща духовен конфорт като се натоварва физически, друг като чете хубава книга, трети като пътува и т.н. Освен това има една възраст, в която илюзиите са много близки с мечтите. Това време може да не е много рационално, но е чудесно като изживяване! Аз също съм минала през него и за нищо не съжалявам! Сега обаче знам коя мечта си е заслужавала усилията и коя е била по-скоро хубава илюзия! Единственото, което решава тази дилема е времето…
Не трябва да се очаква винаги разбиране от хората и е грешка да се бърка то с други човешки чувства. По принцип тези, които се съгласяват с теб и те разбират, не винаги са най-добрите ти приятели. Опонента е по-силен мотив за развитие, отколкото някой, който натиска само бутона ‘like“.
@ Еси „Не трябва да се очаква винаги разбиране от хората и е грешка да се бърка то с други човешки чувства. “ Да,съгласна съм! Обаче дори и да не те разбира някой, ако уважава това, което правиш, те приема такъв какъвто си. 🙂
Мдааа! Онзи ден се прибираме с една приятелка от тренировки и ни срещат нейни познати. Естествено следват въпросите – „Какво, как, защо, от къде“. Таня, моята приятелка, отговоря,че идва от тренировки и репликата е“Олеее, Таня, много си луда! И още не си се отказала. Какво толкова ти харесва да се мъчиш и потиш?“ Естествено следва още размяна на реплики и покана за тренировки, насмешливо сбогуване и от двете страни и така. Какво да им кажеш на тия с кафетата, кръчмите, автомобилите, цигарите, болните гърбове и вечно неизпълнените цели?
Дерзай!
Поздравления за статията и за предаването! Така се променят нагласи – с личен пример!
@ Ласка Ненова …човек възприема до толкова до колкото са ограниченията му! Когато човек е ограничен, колкото и да му говориш няма как да те разбере! Повечето хора не проумяват, че никой не ги заставя да са като теб, но това не значи, че не трябва да те приемат с различията ти! 🙂
Да тренираш като професионален спортист не е временно състояние, а СЪЩНОСТ! Понякога живота ни изправя пред изпитание, като ни отнема най-ценното, но това което сме самите ние остава. Истинският спортист търси във всяка една тренировка постижението,а не “повторението “. Не се натъжавай, когато някой не те разбира. Това не е важно! Важното е, че ти продължаваш да бъдеш себе си, а не това което другите очакват да си!
@ Деси, по-добре не можех и да кажа това, което ти написа! Благодаря много за думите ти!
Tака е мила,всеки си има някаква болка,която трябва да преодолее сам .
Никой друг не може да те разбере в тези моменти или да ти помогне…Истината е ,че човек е сам както,когато е най-щастлив,така и когато е най-нещастен…
Ти си намерила начин да се справиш с тази болка..Значи си я победила!!!
@ „Истината е ,че човек е сам както,когато е най-щастлив,така и когато е най-нещастен…“… Много вярно, Ася! Нито най-голямото щастие, нито най-голямото нещастие, могат да бъдат изразени с думи, което автоматично означава, че сам трябва да ги изживееш и надживееш…
Бъди щастлив и остави другите да бъдат щастливи. Всеки има своя начин. Важното е ти да си щастлива там където си и с това, което правиш. Поздрави!
@Цветан Ти най-добре знаеш… 😉